Ректорът проф. Димитров: УНСС се изкачи до № 80 сред най-добрите университети в Източна Европа

В края на една успешна кандидатстудентска кампания за УНСС и нови позиции в престижната класация на университетите – QS, разговаряме с ректора проф. д-р Димитър Димитров за новите такси, бъдещето на изкуствения интелект и предизвикателствата пред Съвета на ректорите и международната научна мрежа за устойчиво развиние – SDSN.
 
Проф. Димитров, излезе престижната QS Top Universities класация. Какви са резултатите на УНСС?

QS World University Rankings е международна класация на университети, съставяна всяка година от компанията Quacquarelli Symonds (QS). Това е една от най-престижните и широко признати класации в света на висшето образование. Целта й е да оценява и подрежда най-добрите университети в света по няколко важни критерия – академична репутация, репутация сред работодателите, съотношение преподаватели/студенти, цитирания на публикации, международен преподавателски състав и международни студенти.

УНСС е на 80-а позиция в QS Eastern Europe 2025 г., като се е изкачил от 101‑во място през 2024 г. Ние сме единственият икономически университет в класацията. Малко мърдаме нагоре и в класацията за Европа – там сме на 506-о място. От 5000 университета в Европа мисля, че не е лошо.

Участваме отскоро в тази класация. В нея има още няколко български университета. Там се изисква много специфична информация. Самите рейтингови агенции също събират много информация, но за да се проведе самото класиране, е нужна и такава от външни експерти и контрагенти. Показатели, които се следят от нашата Международна дирекция. Ние, говоря като цяло за българските университети, нямаме достатъчно опит в тази посока – да събираме и оповестяваме информация за нашите възпитаници и алумни репутационно. Доста неща, които имаме, не сме ги показали по най-подходящия начин. 

Университетът е към края на кандидатстудентската кампания, как определяте интереса към УНСС?

Да, имаме добър прием в момента, запълнихме бройките държавна поръчка, останаха малко бройки за платено обучение и то благодарение на няколко нови специалности, които са платени – „Киберсигурност в бизнеса“, „Криптоикономика“ и още една програма, свързана с изкуствен интелект в различни области – социология, политология, информационни технологии. Подали сме предложение до министъра и за създаването на институт, свързан с използването на изкуствен интелект в икономиката. 

На вратата на образованието чука големият въпрос – как да вкараме изкуствения интелект в образованието? А вие какво мислите за това?

Моето мнение е, че не трябва да вървим към забрана на използването му в каквато и да е форма. Трябва да намерим подходяща комбинация. Това е мощен инструмент, с който разполагаме и не трябва нито да се прекалява с него, нито да го забраняваме. Сигурното е, че се изисква и съвършено нов подход – и педагогически, и дидактически, и по специалности. Не очакаме днешните студенти да слушат два часа лекции и да гледат презентации, вместо да си го видят в телефона и да намерят бързо отговора, нали? Толкова бързо се развиват нещата. Както казва нашият председател на Съвета на настоятелите Максим Бехар – „Изкуственият интелект няма да ви вземе работните места, ще ги вземат тези, които използват изкуствен интелект“. Ние трябва да научим и студентите, и нас самите как културно да използваме изкуствен интелект в нашата работа. А това е свързано и с много други въпроси – и с публикациите, и с изследователските проекти. Все едно да имате мощен товарен камион, но да казвате: „Не, няма да го използвам, защото ще нося товара си на гръб“.

УНСС ще увеличава ли таксите?

Да, предстои да определим новите такси. Буквално вчера парламентът прие промените в Закона за висшето образование и начина за изчисляване на таксите за платено обучение. Чакаме обнародването в Държавен вестник, за да видим точно как да реагираме. Процесът не е елементарен, обикновено имаме разговори и със Студентския съвет. Но при всяко положение ще се събразим с промените в законодателството.

Смятате ли, че промяната в таксите ще повлияе по някакъв начин на приема? 

Министър Красимир Вълчев каза, че това е по-скоро временно решение. Трябва да се търси друго решение. Вероятно ще има отлив, защото всяко едно повишаване, и то когато е такова ударно, предполага обратна реакция. Но пък нарасна държавната субсидия. Това също е важен елемент. Смятам, че трябва да се търси по-трайно и по-балансирано решение и да не се отива към крайности, като например да се забрани на държавните университети да имат платено обучение или пък таксата да стане необосновано висока. Четох едно проучване за таксите на държавните университети в Европа и те бяха в размер на няколкостотин евро. А ние започваме да искаме няколко хиляди лева. Така не е конкурентно. Отдавна говорим, че е по-добре входът да е по-широк, а пък после да има отсяване. Може би сега е моментът да се помисли в тази посока. Сигурен съм, че Министерството на образованието и науката ще си свърши добре работата заедно със Съвета на ректорите. 

А има ли единомислие по въпроса в Съвета на ректорите? Кои са основните неща, които обсъждате?

Председателят на съвета – професор Темелкова, участва активно в дискусиите и даже на заседанието на Комисията по образование в Народното събрание, където бях и аз, тя призова за търсене на нов модел за финансиране на висшето образование. Отдавна се говори за това, но все още не е намерен добрият баланс дали да се изтеглим от подхода „Парите следват студента“ и да се търси някакъв друг модел. Смятам, че трябва да се насочим към някакъв хибриден вариат – хем парите да следват студента, хем да не се пренебрегват и основни капиталови разходи, свързани с модернизация на инфраструктурата, IT инфраструктурата особено. Предстои да търсим решението заедно.

Проф. Димитров, Вие активно участвате в инициативите на Съвета на ректорите, има очакване, че ще се кандидатирате за председател?

Четири години бях главен секретар на Съвета на ректорите. Участвал съм в избори, но не смятам да се кандидатирам. Наближава края на втория ми мандат и нямам достатъчно хоризонт за тази позиция. Да, може би това е новината, защото вече получих запитвания от колеги – няма да се кандидатирам за председател на Съвета на ректорите. 

А и сега активно съм се посветил на устойчивото развитие в международен план. Като съпредседател на SDSN България съм включен в Стратегическия съвет на SDSN под ръководството на Джефри Сакс. SDSN (Sustainable Development Solutions Network) е глобална инициатива под егидата на генералния секретар на ООН, чиято целта е да мобилизира научната и академичната общност, бизнеса и гражданското общество в подкрепа на устойчивото развитие и прилагането на Целите за устойчиво развитие, сред които са насърчаването на изследвания, иновации и обмен на добри практики за устойчиво развитие, разработване на политики, основани на научни доказатества, свързване на университети, изследователски институции, правителства и бизнес за създаване на мрежа от знания и действия на местно, регионално и глобално ниво, а също и развиване на образователни програми за устойчиво развитие.