В края на една успешна кандидатстудентска кампания за УНСС и нови позиции в престижната класация на университетите – QS, разговаряме с ректора проф. д-р Димитър Димитров за новите такси, бъдещето на изкуствения интелект и предизвикателствата пред Съвета на ректорите и международната научна мрежа за устойчиво развиние – SDSN.
Проф. Димитров, излезе престижната QS Top Universities класация. Какви са резултатите на УНСС?
QS World University Rankings е международна класация на университети, съставяна всяка година от компанията Quacquarelli Symonds (QS). Това е една от най-престижните и широко признати класации в света на висшето образование. Целта й е да оценява и подрежда най-добрите университети в света по няколко важни критерия – академична репутация, репутация сред работодателите, съотношение преподаватели/студенти, цитирания на публикации, международен преподавателски състав и международни студенти.
УНСС е на 80-а позиция в QS Eastern Europe 2025 г., като се е изкачил от 101‑во място през 2024 г. Ние сме единственият икономически университет в класацията. Малко мърдаме нагоре и в класацията за Европа – там сме на 506-о място. От 5000 университета в Европа мисля, че не е лошо.
Участваме отскоро в тази класация. В нея има още няколко български университета. Там се изисква много специфична информация. Самите рейтингови агенции също събират много информация, но за да се проведе самото класиране, е нужна и такава от външни експерти и контрагенти. Показатели, които се следят от нашата Международна дирекция. Ние, говоря като цяло за българските университети, нямаме достатъчно опит в тази посока – да събираме и оповестяваме информация за нашите възпитаници и алумни репутационно. Доста неща, които имаме, не сме ги показали по най-подходящия начин.
Университетът е към края на кандидатстудентската кампания, как определяте интереса към УНСС?
Да, имаме добър прием в момента, запълнихме бройките държавна поръчка, останаха малко бройки за платено обучение и то благодарение на няколко нови специалности, които са платени – „Киберсигурност в бизнеса“, „Криптоикономика“ и още една програма, свързана с изкуствен интелект в различни области – социология, политология, информационни технологии. Подали сме предложение до министъра и за създаването на институт, свързан с използването на изкуствен интелект в икономиката.
На вратата на образованието чука големият въпрос – как да вкараме изкуствения интелект в образованието? А вие какво мислите за това?
Моето мнение е, че не трябва да вървим към забрана на използването му в каквато и да е форма. Трябва да намерим подходяща комбинация. Това е мощен инструмент, с който разполагаме и не трябва нито да се прекалява с него, нито да го забраняваме. Сигурното е, че се изисква и съвършено нов подход – и педагогически, и дидактически, и по специалности. Не очакаме днешните студенти да слушат два часа лекции и да гледат презентации, вместо да си го видят в телефона и да намерят бързо отговора, нали? Толкова бързо се развиват нещата. Както казва нашият председател на Съвета на настоятелите Максим Бехар – „Изкуственият интелект няма да ви вземе работните места, ще ги вземат тези, които използват изкуствен интелект“. Ние трябва да научим и студентите, и нас самите как културно да използваме изкуствен интелект в нашата работа. А това е свързано и с много други въпроси – и с публикациите, и с изследователските проекти. Все едно да имате мощен товарен камион, но да казвате: „Не, няма да го използвам, защото ще нося товара си на гръб“.
УНСС ще увеличава ли таксите?
Да, предстои да определим новите такси. Буквално вчера парламентът прие промените в Закона за висшето образование и начина за изчисляване на таксите за платено обучение. Чакаме обнародването в Държавен вестник, за да видим точно как да реагираме. Процесът не е елементарен, обикновено имаме разговори и със Студентския съвет. Но при всяко положение ще се събразим с промените в законодателството.
Смятате ли, че промяната в таксите ще повлияе по някакъв начин на приема?
Министър Красимир Вълчев каза, че това е по-скоро временно решение. Трябва да се търси друго решение. Вероятно ще има отлив, защото всяко едно повишаване, и то когато е такова ударно, предполага обратна реакция. Но пък нарасна държавната субсидия. Това също е важен елемент. Смятам, че трябва да се търси по-трайно и по-балансирано решение и да не се отива към крайности, като например да се забрани на държавните университети да имат платено обучение или пък таксата да стане необосновано висока. Четох едно проучване за таксите на държавните университети в Европа и те бяха в размер на няколкостотин евро. А ние започваме да искаме няколко хиляди лева. Така не е конкурентно. Отдавна говорим, че е по-добре входът да е по-широк, а пък после да има отсяване. Може би сега е моментът да се помисли в тази посока. Сигурен съм, че Министерството на образованието и науката ще си свърши добре работата заедно със Съвета на ректорите.
А има ли единомислие по въпроса в Съвета на ректорите? Кои са основните неща, които обсъждате?
Председателят на съвета – професор Темелкова, участва активно в дискусиите и даже на заседанието на Комисията по образование в Народното събрание, където бях и аз, тя призова за търсене на нов модел за финансиране на висшето образование. Отдавна се говори за това, но все още не е намерен добрият баланс дали да се изтеглим от подхода „Парите следват студента“ и да се търси някакъв друг модел. Смятам, че трябва да се насочим към някакъв хибриден вариат – хем парите да следват студента, хем да не се пренебрегват и основни капиталови разходи, свързани с модернизация на инфраструктурата, IT инфраструктурата особено. Предстои да търсим решението заедно.
Проф. Димитров, Вие активно участвате в инициативите на Съвета на ректорите, има очакване, че ще се кандидатирате за председател?
Четири години бях главен секретар на Съвета на ректорите. Участвал съм в избори, но не смятам да се кандидатирам. Наближава края на втория ми мандат и нямам достатъчно хоризонт за тази позиция. Да, може би това е новината, защото вече получих запитвания от колеги – няма да се кандидатирам за председател на Съвета на ректорите.
А и сега активно съм се посветил на устойчивото развитие в международен план. Като съпредседател на SDSN България съм включен в Стратегическия съвет на SDSN под ръководството на Джефри Сакс. SDSN (Sustainable Development Solutions Network) е глобална инициатива под егидата на генералния секретар на ООН, чиято целта е да мобилизира научната и академичната общност, бизнеса и гражданското общество в подкрепа на устойчивото развитие и прилагането на Целите за устойчиво развитие, сред които са насърчаването на изследвания, иновации и обмен на добри практики за устойчиво развитие, разработване на политики, основани на научни доказатества, свързване на университети, изследователски институции, правителства и бизнес за създаване на мрежа от знания и действия на местно, регионално и глобално ниво, а също и развиване на образователни програми за устойчиво развитие.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Завръща ли се златото като убежище на фона на несигурността около AI?
Сривът на изкуствения интелект набира скорост, Nvidia изтри 2,6 трлн. долара от октомври
Броят на автоматите за получаване на пратки у нас се увеличава за четири години над осем пъти
САЩ ще забранят на местни компании да изграждат центрове за данни в чужбина
Украйна подлага на натиск руската логистика с ударите срещу Кримския мост
Биткойнът не издържа теста за "дигитално злато"
Рецепта за коледни бисквитки
Полезни навици за здраво сърце и нормално кръвно налягане
Португалците харчат около и над 90% от доходите си за наем на жилище
В русенски квартал: През нощта улиците са в мрак, а през деня всички лампи светят
Спортът по телевизията днес, 21 ноември
Мачовете по телевизията днес, 21 ноември
Сега без драма. Везенков и Олимпиакос не дадоха шанс на Реал
Кошмар и издънка за Байерн срещу „козлите“
Мис Германия мачка на ринга + СНИМКИ
Наш съдия свири при победа Кот д'Ивоар на Световното
Нумерологична прогноза за 21 ноември
Дневен хороскоп за 21 ноември, събота
Таро карта за 21 ноември, събота - Четворка пентакли
Повече пари за 3 зодии на 21 ноември 2026
„Големите последици“: Кибератаки, 123 години „Майчин дом“ и Руслан Мъйнов на 50
Пухкав кекс с орехи пекан и канела за Деня на християнското семейство
Инсулиновата чувствителност и стареенето - защо метаболитното здраве има значение за дълголетието?
Кога да посетим спешно отделение при дете с висока температура?
Моите здравни права: От раждането до 18 години – какви безплатни прегледи и изследвания се полагат на децата?
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
Експерт: По-малко играчки и повече обща игра помагат на малките деца да се съсредоточават
"Тренд": 32% от българите смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи
Русия може да засили ударите в Черно море, България има ограничени възможности за защита
Турция оскъпи Босфора пет пъти, България губи милиони
България има шанс да стане част от новата индустрия на Европа до 2035 г.
ИПБ: 54 човешки живота по-късно - МРРБ блокира пътната поддръжка
Колата пред самолета: България е трета в ЕС по пътувания по суша