Фишинг измами: Как да опазим парите в банковата сметка от хакери?

“Киберпрестъпност” към ГДБОП съобщава, че измамите в страната продължават със сериозни темпове. Ежедневно има между 50 и 70 сигнала, като 40% от тях са директно от граждани и фирми.

Адвокат Мартин Костов е на мнение, че престъпниците са насочени към банките, защото там са нашите пари. А правило е - където има пари, има и интерес. “Фишинг измамите най-често са свързани с получаването на имейл съобщение, което призовава за спешни действия", коментира юристът в предаването "България сутрин".

Как действа фишинг измамата

"Призовава ви спешно и бързо да отидете някъде и да актуализирате данните си. След това вие кликвате на самия имейл - като кликнете, отивате на интернет страница, която е дословно е възпроизвела страницата на банката. Още в този момент клиентът има възможност да се ориентира, като бъде критичен към линка, на който клика. При по-умелите фишинг атаки това съдържание се различава с една или две букви от официалния сайт на банката", обясни Костов.

Според него едно от най-важните неща, които клиентите трябва да знаят е, че банките никога няма да им искат лични данни с имейл.

"Банката има личните ви данни. Това трябва да е първата червена лампа, когато някой попадне на такъв имейл и въобще да не продължава напред със съобщението. В най-добрия случай е добре директно да изтрие имейла, защото има вероятност, ако влезе в самия имейл, дори да не кликне върху линка, да има код, който да влезе на неговия компютър", информира адвокат Костов.

Какви са правата ни?

"Хората, които стигат обикновено да нашите услуги, си търсят правата. Гледайки статистиките на хората, станали жертва на подобни фишинг атаки и делата, които се водят в съдилищата, това е незначителна част от хората - тези, които си търсят правата. Често в подобни ситуации хората се възприемат като шарани, лапнали кукичката", подчерта юристът пред Bulgaria ON AIR.

В случай че сме станали жертва на фишинг измама, най-добре е да пазим цялата кореспонденция, посъветва Костов.

"Има специално изискване в Закона за платежните системи, веднага да сигнализираме банката, без неоправдано забавяне. След това е добре да подадем сигнал за извършено кибер престъпление спрямо нас. Това е от гледна точка на възстановяване на средствата. "Киберсигурност" установява престъплението. Ние, като потърпевши в тази ситуация, следва да адресираме нашите претенция към банката. Това се случва чрез оспорване на транзакцията", обясни експертът.

Според адвокат Костов, съдебната практика все повече се ориентира към това, че банката носи отговорност, освен ако самата тя не представи конкретни доказателства как клиентът не е предприел усилия да се защити. 

Гледайте видеото с целия разговор.