Какви са „конституционните капани“ при назначаването на служебен премиер и може ли Гюров да заеме поста?

След промените в Конституцията насрочването на избори е възможно единствено след назначаване на служебно правителство. Кой ще бъде служебен премиер решава президентът, който избира сред определен кръг кандидати от така наречената "домова книга". 

Едно от най-коментираните имена за служебен министър-председател е това на Андрей Гюров. В юридическите среди обаче се появиха спорове дали той може да бъде назначен, тъй като се очаква съдебно решение за негова евентуална несъвместимост.

„Към момента няма окончателен акт, който да освобождава Андрей Гюров от длъжността подуправител на БНБ. Той е отстранен, но не е освободен. Затова чисто юридически не съществува пречка той да бъде кандидат за министър-председател и да бъде назначен“, заяви пред Нова тв преподавателят по Конституционно право доц. Христо Орманджиев.

По думите му дори да има започнати производства, докато няма окончателно решение, Конституцията не забранява подобно назначение. „Ако някой реши да атакува указа, това може да стане пред Конституционния съд, но към момента няма юридическа бариера пред неговата кандидатура“, допълва той. 

Доцентът коментира и въпроса какво се случва, ако само един от всички потенциални кандидати за служебен премиер се съгласи, но президентът не е съгласен с неговата кандидатура или със състава на кабинета. "В този случай избор на практика няма. Президентът ще бъде длъжен да назначи единствения съгласил се кандидат. Конституцията е изрична - по член 99, алинея 5 той трябва да назначи служебно правителство и да насрочи избори“.

Орманджиев подчертава, че ако президентът откаже, ще се стигне до институционален блокаж: „В такъв случай неизбежно ще се стигне до тълкуване от Конституционния съд, защото държавният глава няма право да не изпълни конституционната норма“.

По отношение на евентуални възражения срещу отделни министри - например този на МВР, който отговаря за организацията на изборите, преподавателят по конституционно право посочи, че формални срокове за корекции няма. „Няма предвиден срок за промени в състава. На практика се разчита на консултации и взаимно етично уважение между президента и кандидата за министър-председател“.

Ако обаче има само един възможен кандидат и той настоява за конкретен състав, президентът може да се окаже без реален избор: „В крайна сметка държавният глава ще бъде принуден да назначи и министър, с когото не е съгласен, включително и вътрешния министър“.

Друг въпрос, който Орманджиев коментира, беше дали президентът е длъжен да подаде оставка, ако има намерение да създаде политическа формация и да участва в избори.

„Към момента президентът изпълнява пълния обем от своите конституционни правомощия. Докато не подаде оставка, той има право да назначи служебно правителство“, каза конституционалистът.

По думите му оставката се подава пред Конституционния съд и влиза в сила едва след негово решение: „Конституционният съд проверява дали оставката е действителна и дали е израз на свободната воля на президента. Решението има конститутивно действие - от този момент оставката е факт“.

При евентуална оставка на държавния глав вицепрезидентът поема длъжността, но задължително след полагане на клетва пред Народното събрание. „Тази процедура няма конкретни срокове и може да забави процеса по назначаване на служебно правителство и насрочване на изборите“, предупреждава Орманджиев.