Намаляващото население на Европа: Литва и България предлагат визия за бъдещето

В град, наричан "Литовският Чернобил" заради многото си празни апартаменти, построени от съветски период, демографската криза в страната е осезаема.

Районът Игналина, простор от езера и гори близо до границата на Литва с Латвия, е загубил повече от половината си население от края на Студената война. В други части на страната има до три смъртни случая на всяко родено бебе. Около дузина градове са толкова изчерпани от жители, че официално са понижени до обикновени "селища".

Инга Ругиниене, министър-председателят на балтийската държава, заяви пред The ​​Times, че демографската криза е достигнала точка, в която е "въпрос на националната сигурност". Парламентът официално я обяви за "екзистенциално предизвикателство за оцеляването на литовската нация", наравно със заплахата от Русия.

Литва: визия за бъдещето?

След поредица от мрачни прогнози за населението в цяла Европа и предупреждения за падащата раждаемост на континента, Литва предоставя визия за това, което може да предстои - но не е непременно толкова безнадеждно, колкото може да изглежда.

Броят на хората в страната е спаднал от 3,7 милиона през 1990 г. до 2,9 милиона днес. Организацията на обединените нации очаква населението да се свие с още една четвърт през следващите три десетилетия - един от най-резките спадове, прогнозирани навсякъде по света. До края на века може да достигне едва 1,2 милиона.

Общият коефициент на плодовитост, приблизително 1,1 раждания на жена, е най-ниският в Европейския съюз, наред с този в Малта и Испания, и е намалял наполовина през последните 50 години. Прогнозира се, че работната сила ще се свие с повече от една четвърт през следващите 25 години, което е най-голямата криза във всяка развита икономика, освен Южна Корея и Италия.

Това е краен пример за тенденция, която вече се разпространява в ЕС, чието население се очаква да достигне пик тази година и след това да премине в продължителен спад.

Тази седмица Институтът за икономически изследвания Ifo в Мюнхен публикува доклад, показващ, че населението на Германия, за което по-рано се прогнозираше, че ще продължи да расте до средата на 30-те години на миналия век, вече започва да намалява и вероятно ще продължи да се свива с около 1% на всеки пет години.

Полският национален статистически орган GUS също наскоро ревизира прогнозите си за населението надолу, от 37 милиона днес до под 30 милиона до 2060 г. Очаква се Южна Италия да загуби 3,4 милиона души до средата на века.

В Литва обезлюдяването е суровата реалност от края на съветската окупация в зората на деветдесетте години. Стотици хиляди литовци се преместиха на запад, а почти половината от напусналите се насочиха към Обединеното кралство, след като страната им се присъедини към ЕС през 2004 г. Годините на миграция се отразиха особено тежко на селските градове и села, много от които се изпразниха, тъй като жителите им емигрираха или се преместиха в по-големи градове като Вилнюс или Каунас.

Завръщане към корените

Днес изселването от Литва е намаляло и може би дори се обръща.

"Когато говорим конкретно за литовските граждани, през последните години потокът на връщане надхвърли емиграцията", казва Ругиниене. "Вярваме, че това се подкрепя не само от икономическия растеж, но и от разбирането, че Литва предлага благоприятни условия за отглеждане на деца."

Една от завръщащите се литовци е Рута Убаревичене, географ и експерт по обезлюдяване в Литовския център за социални науки във Вилнюс. Тя и съпругът ѝ се преместиха в Холандия през 2012 г., но се върнаха след началото на пандемията.

"Литовската икономика се засили, но имаше и хора, които смятаха, че е време да се върнат и да създадат семейство, или просто им е писнало да са в чужбина и са се върнали в Литва заради социалните си контакти", споделя Убаревичене. "Брекзит и Ковид допринесоха много за решенията за завръщане."

През последните няколко години населението на Литва дори нарасна малко, подкрепено от украински бежанци и "гастарбайтери" мигранти от централноазиатски страни като Узбекистан и Таджикистан.

И все пак демографската съдба на Литва в крайна сметка ще бъде решена от раждаемостта, която е в рязък спад. Убаревичене казва, че въпреки апокалиптичния си език, политическите лидери на страната досега не са успели да схванат проблема, освен спорадичните парични помощи до 1500 евро на бебе в някои области.

"Няма ясна визия за това как бихме искали да видим Литва в бъдеще", на мнение е тя. 

Щастливи бездетни семейства

Въпреки всичко това, анкета на ЕС, публикувана преди две седмици, постави литовците близо до върха на всяка класация, измерваща оптимизма за бъдещето на света, страната им и собствените им семейства.

Според друго проучване рекордните 88% от населението заявиха, че са като цяло доволни от съдбата си. През 2024 г. хората под 30 години в страната са били с най-високи нива на удовлетвореност от живота на планетата.

Витаутас Матулевичус, литовски автор и предприемач по връзки с обществеността, базиран в Брюксел, казва, че това има голяма степен общо с процъфтяващата икономика, която се захранва от широка производствена база и бързо развиващи се технологични фирми като Vinted, онлайн пазара за дрехи втора употреба.

И все пак той подозира, че друга причина за слънчевия дух на младите литовци е, че много от тях се радват на един вид удължено юношество и отлагат установяването и създаването на семейства, отчасти поради относително лошото осигуряване на грижи за децата.

Ругиниене, която преди това се бореше с проблема като министър на социалните въпроси на Литва, обеща да го направи един от основните си приоритети, когато дойде на власт миналото лято.

"Приемаме намаляването на населението много сериозно", казва тя. "В момента раждаемостта е най-голямата причина за безпокойство."

Ругиниене допълва, че подкупването на двойки с "щедри материални стимули" за създаване на потомство не е дало значителен резултат, както установиха страни като Унгария и Полша, след като хвърлиха големи суми пари в пронаталистки схеми. Вместо това тя планира да се концентрира върху жилищното настаняване и други благоприятни за семейството социални политики, като същевременно се опитва да промени културните нагласи към отглеждането на деца, без да провокира бездетните.

"Виждаме как се променят обществените ценности, но политиките, които осъждат младите хора, нямат положителен ефект", обяснява тя. "Културните фактори могат да бъдат повлияни чрез създаване на по-сигурни условия за отглеждане на деца, представяне на положителни примери за майчинство и бащинство, образоване на обществеността и промяна на общите нагласи към родителството."

В крайна сметка Ругиниене вярва, че Литва ще се справи.

"Не сме толкова песимистични, че да говорим за заплаха за съществуването на нацията", казва тя.

България: изтичане на мозъци и мрачният жътвар

На осемстотин мили на юг, България е също толкова драматично, но много различно отклонение. Коефициентът на плодовитост в страната е не само най-висок в ЕС, с 1,8 раждания на жена, но всъщност се е възстановил стабилно след демографския срив през 2000-те години.

И все пак населението рязко намалява, като през последното десетилетие е спаднало с приблизително 80 000 души годишно, а след падането на Берлинската стена се е свило от 9 милиона на 6,5 милиона. ООН прогнозира, че ще спадне до малко над 5 милиона до 50-те години на миналия век.

Както в Литва, част от историята е емиграцията и по-специално изтичането на мозъци от по-млади, по-образовани и по-висококвалифицирани работници. Това обаче представлява само около една трета от общия спад.

Българите имат най-ниската продължителност на живота в ЕС - 75,9 години. През 2024 г. е имало 100 000 смъртни случая, но само 53 000 раждания. Непропорционално голям брой хора умират от предотвратими заболявания и състояния, свързани с тютюнопушене, пиене, физическа неактивност и нездравословно хранене.

Милена Георгиева, професор по молекулярна биология в Българската академия на науките, заяви, че най-значимият провал е липсата на послания за общественото здраве.

"Мисля, че най-важният проблем за българите е да разберат, че превенцията за по-дълго здраве започва много рано в живота", казва тя пред The Times. "Тя не започва в момента, в който се пенсионирате."

Преди няколко години Георгиева и други водещи учени съставиха доклад за здравното министерство относно възможните стъпки за ограничаване на изключително високия процент на предотвратими преждевременни смъртни случаи, но тя твърди, че той е бил напълно игнориран от правителството.

Адриан Николов, изследовател в мозъчния тръст Институт за пазарна икономика в София, казва, че би трябвало да е възможно да се стабилизира населението на България, но ако държавата успее да овладее смъртността.

"Въпросът е какво да правим със смъртността", коментира той. "Ако можем да подобрим драстично качеството на здравеопазването, тогава може би ще поправим и естествения прираст и тогава населението може дори да започне да се увеличава."

България временно спря спада с имиграция от Турция, Украйна, Русия, Сирия и някои от балканските си съседи.

Миналата есен министерството на труда стартира схема за стимули за висококвалифицирани български емигранти и други европейци да се преместят в страната, брандирана със слогана "Избирам България".

Водещите на телевизионни предавания Иван Христов и Андрей Арнаудов също стартираха подобна рекламна кампания, наречена "България те иска", опитвайки се да вдъхновят диаспората да се върне у дома и да изгради кариера.

Една българка, която откликна на призива, е Катрин Маринова, която е живяла в Съединените щати 11 години, но се е върнала в родината си, след като е посетила събитие "България те иска" в Лондон. Сега тя работи за филмова и рекламна продуцентска фирма в София.

Маринова казва, че страната ѝ се е развила към по-добро, докато е била далеч, и подозира, че повече българи ще я последват.

"Тук хората са просто истински и ако изпитваш доброта, това е истинска доброта. Мога да разчитам на хората", казва тя. "Начинът на живот тук е малко по-спокоен. Все още си вършим работата, но все пак можем да се наслаждаваме на живота."