Георги Тошев: Срещата със Свами Тиртха е подарък, възможност за промяна

Георги Тошев в журналист, продуцент, автор на книги. Съзадва предаването "Другата България", след което създава авторски проекти като "Преди обед", "НепознатиТЕ", "Децата на другата България", "Като на кино" , "Артефакти" и други. Сценарист, продуцент и режисьор е на 63 документални филма, автор на 15 книги, сред тях за Невена Коканова, Стефан Данаилов, Лили Иванова, Татяна Лолова, Георги Парцалев и др. Работи за RFI, BBC, ARTE, ZDF, ORF.

Тошев е от онези творци, които не просто документират реалността, а се осмеляват да влязат в нея, да я поставят под въпрос и да я преживеят отвътре. Неговите филми не са просто разкази за личности, а срещи със състояния, с избори, с онези моменти, в които човек решава да бъде различен от вчерашния себе си.

Новият му документален филм "Преди изгрева" е именно такъв разказ. В центъра стои Свами Тиртха - човек, извървял необичаен път от академичната среда в Унгария до духовното посвещение. Но филмът не е биография в традиционния смисъл. Той е внимателно изследване на вътрешното пробуждане: на съмнението като начало, на търсенето като път и на смелостта да напуснеш сигурността, за да откриеш смисъл.

Зад тази чувствителна и интелигентна киноезикова линия стои екип, който работи със същата деликатност: режисьорът Ема Константинова, операторът Стефан Н. Щерев и продуцентът - Фондация "Калпатару". Заедно те създават филм, който не налага изводи, а оставя пространство за размисъл, за лична среща със самия себе си.

"Преди изгрева" (55 мин.) ще бъде представен пред публика на 18 май от 18:30 ч. в кино "Лъки" в Пловдив, както и на 19 май и 20 май от 18:00 ч. в кино "Одеон" в София. След прожекциите в столицата зрителите ще имат възможност за среща със Свами Тиртха - шанс разговорът, започнал на екрана, да продължи в залата. Поради големият интерес за София има и още една допълнителна дата, 25 май от 18:00 ч. отново в "Одеон".

- Г-н Тошев, филмът "Преди изгрева" звучи като лична територия. Това разказ за Свами Тиртха ли е или и за вас самия?

- И за двама ни, макар че на пръв поглед е портрет на един човек. Историята на Свами Тиртха е толкова силна, защото минава през съмнение, търсене, вътрешна криза - неща, които всеки от нас познава. Той тръгва от съвсем различен свят - академичен, рационален, дори ограничен от идеологическите рамки на времето, в което живее, и стига до решение, което преобръща целия му живот. Това е разказ за пробуждането - не като внезапен акт, а като процес.

- Какво ви привлече най-силно в неговия път?

- Честността. Той не представя духовността като нещо лесно или красиво. Напротив, говори за вътрешното неспокойствие, което го е накарало да напусне сигурността на университетската кариера в Печ. Това е човек, който не е избягал от света, а е тръгнал към по-дълбоко разбиране за него.

- Във време на много "учители" и готови истини, кое прави Свами Тиртха различен?

- Той не налага. Не убеждава. Неговият подход е чрез личен пример, чрез разговор, чрез присъствие. Основата на учението му - бхакти йога, не е теория, а практика на вътрешно преобразяване. И точно това достига до хора от различни държави и култури: не защото им казва как да живеят, а защото ги кара да се замислят.

- Филмът звучи като медитативно преживяване. Така ли го мислехте?

- Да, искахме да избягаме от класическия биографичен разказ. Заедно с режисьора Ема Константинова и оператора Стефан Н. Щерев търсихме по-скоро състояние: не просто история, а усещане. Зрителят да не получи готов извод, а да остане с въпроси.

- Вие самият преминавате през сериозна промяна в този период. До каква степен тя се отрази на филма?

- Когато си в преход, виждаш по-ясно чуждия път. Срещата със Свами Тиртха ми даде спокойствие и увереност, че е важно да избираш не това, което "трябва", а това, което има смисъл за теб.

- Били сте в театър "Верди" в Салерно. Това изглежда като съвсем различен свят от този на филма. Какво открихте там?

- Всъщност не е толкова различен. Бях поканен заедно със Стефан Н. Щерев и това беше едно изключително преживяване. Театърът в Салерно е място с огромна история, не просто архитектурно красив, а наситен с памет. Там са пели имена като Гена Димитрова, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Рената Тебалди… усещането е, че влизаш в пространство, където традицията е жива. И това не остава само в миналото. Оркестърът, който чухме там, ще гостува това лято в България със солисти от световна величина. Турнето започва на 7 август в Стара Загора и ще премине през няколко града, преди да завърши на 12 август в София. Ще звучат най-обичаните арии от "Травиата", "Набуко", "Риголето". Това е истински празник на музиката.

- И повод за национална гордост...

- Определено. България продължава да бъде разпознавана като страна на големи оперни гласове. И това не е случайно - една от солистките в това турне също е българка.

- Работите върху много различни проекти едновременно. Това търсене ли е или вече ясно очертан път?

- По-скоро е движение. Предстои филм за Валентин Ганев, който отбелязва важен юбилей - актьор с огромно присъствие. Работя и върху документален филм за Лили Иванова, в който ще има кадри, които не са показвани досега. Идеята за сериал за Парцалев също е в развитие, както и нова книга, която планирам за края на годината.

- Това са сериозни и различни фигури... Има ли нещо, което ги свързва във вашия интерес към тях?

- Да - силната личност. Хора, които оставят следа. Това винаги ме е интересувало: не просто фактите от живота им, а какво стои зад тях.

- Излизате и извън чисто творческите проекти - със семинари и обучения. Как се случи това?

- Постепенно. Работих с екипи на различни компании и видях, че има нужда от такъв тип разговор - за писане, за изразяване, за представяне. Това ми даде увереност, че мога да предам опита си. Така започнах семинарите по творческо писане и курсовете по личностно развитие и презентационни умения.

- Това ли е новата ви посока?

- Част от нея. Не съм се отказал от телевизията, тя остава важна за мен. И скоро ще има новини в тази посока.

- Да се върнем на "Преди изгрева"... Какво искате да остане у зрителя след финалния надпис?

- Не толкова отговор, колкото усещане. Че е възможно да спреш, да се вслушаш и да промениш нещо. Филмът е покана към собствения път.

Автор: Елица Пенова