Политиците ни са позиционирани във Facebook, а младите - в Instagram и TikTok

Социалните мрежи променят политиката, давайки директна връзка с хората, разпространяват новини бързо и влияят на изборите. Те са инструмент за бърз достъп до избиратели, но и източник на фалшиви новини. 

"Социалните мрежи са място, през което може да се достигне огромна аудитория, обаче има специфика и не е толкова лесно. Превърнаха се в модел, който всички политици искат, това прави огромна конкуренция", коментира специалистът по онлайн маркетинг и съдържание доц. Жюстин Томс в "България сутрин".

Тя отбеляза, че след всеки избор и политиците си взимат уроци, гледат какво е правила конкуренцията.

"Понякога са прекалено агресивни, понякога са прекалено пасивни".

Доц. Томс посочи, че най-голямата грешка е да се оставят дупки на некомуникиране, когато се губи аудитория.

Класическите политици не разчитат на постоянна комуникация, а на кампанийност, поясни тя. 

Политиците ни са основно позиционирани във Facebook, което ги ограничава. По-младите хора въобще не са във Facebook и някои политици са се ориентирали към Instagram и TikTok, стана ясно от думите на доц. Томс.

"Всяко влияние стъпва на емоциите. Когато посланието е достатъчно емоционално провокиращо, има потенциала да повлияе. Политическите сили често са поляризиращи в посланията си и имат потенциал да повлияят на голяма маса", каза на свой ред психотерапевтът Ники Марков за Bulgaria ON AIR. 

Той се съгласи с тезата, че трябва да има постоянство в комуникацията.

"Има хора, които прекарват доста време в социалните мрежи. Ако са бомбардирани от едно и също послание, то започва да става истина. Търси се скандал, човешката психика приоритизира негативните емоции, защото носят риск и заплаха. Това добре се използва от създателите на съдържание в социалните мрежи", обясни Марков. 

Доц. Жюстин Томс добави, че за утвърдените възрастни политици не е много лесно да създават подходящо за младите потребители съдържание.

"Политиците трябва да покажат човешката си страна. Отдавна мина времето, в което политиците трябва да говорят само за политика. В социалните мрежи хората искат да гледат хора, вярват на хора", подчерта тя.

Доц. Томс изтъкна, че младите хора не познават света без интернет и без постоянно скролване в телефона.

Според нея социалният натиск е толкова голям, че дори семейството и родителите не могат да устоят на него.

"Децата имат начини да достигнат до съдържание, което не е за тях. Не можем да им забраним интернет, но специално за социалните мрежи трябва да има лимит", на мнение е специалистът.

Доц. Томс добави, че логиката в социалните мрежи се диктува от алгоритмите - какво сме харесали, къде сме задържали вниманието си. Същото се отнася и за политиците.

Марков заяви, че на 16 години човешката психика е изключително повлияема. 

"Младите хора прекарват огромно време онлайн и това може да има силно влияние върху светогледа им. Влияе и върху невробиохимията им, върху тялото им. Родителите трябва да обяснят на децата за опасностите в социалните мрежи, за да си изградят те разбирания защо се налагат тези ограничения", настоя той.

Психотерапевтът смята, че силно подценяваме техническата грамотност на подрастващите и може да се окажем неспособни да следим за спазването на потенциални забрани.

Марков допълни, че човек става нерелевантен, ако не е онлайн - за работа, за социализация, за спорт, за забавление.

"Една лъжа, повторена 1000 пъти, става истина. А социалните мрежи са най-лесният начин да повториш едно нещо 1000 пъти", заключи той.