Поляците все още мразят украинците? Киев и Варшава отварят стари рани, заровени вече 80 г.

Мъртвите чакаха в спретнати редици, когато Олха Солодуха пристигна на гробището. Имаше 55 ковчега, всеки от които съдържаше останките на поляци, убити с брадви, чукове и куршуми преди 83 години. Клането, извършено от украински партизани в близките села Островки и Вола Островецка, остави повече от хиляда цивилни жертви след себе си. 

Ексхумирани от масови гробове това лято от полско-украински екип от специалисти, мъртвите - включително останките на 24 деца, бяха препогребани на церемония в неделя.

Солодуха, украински служител, който е помогнал на полския екип, стоеше редом до потомците на полските жертви. Тя носеше свои собствени рани: единственият ѝ син Роман беше убит от руските нашественици преди четири години, а братята ѝ всички са служили в украинската армия. Тя все още си спомня описанието на баба си за клането, извършено от поляци в украинско село по време на Втората световна война: трупове, нанизани на колове; тялото на осакатена бременна жена; кладенец, пълен с кръв.

"Днес имаме погребение за полските жертви на войната", каза тя. "И все пак се чувстваме така, сякаш въпреки всичко, което направихме, за да помогнем на поляците да намерят мъртвите си и да организираме тази служба, те все още ни обвиняват за всичко. Понякога се чувстваме сякаш все още мразят украинците. Нашите деца са на фронтовата линия, защитавайки Европа - поляците също - срещу Русия. И все пак поляците избират този момент, за да унижат украинците с непрекъсната критика, обвинявайки ни за случилото се толкова отдавна."

Горчива история разделя съюзниците

За поляците и украинците кланетата от 1942-1944 г. в граничните райони на Волиня и Източна Галиция остават ожесточени спорове, въпреки споделената враждебност на страните към Русия на Путин. През последните три месеца разногласията относно периода, в който до 100 000 поляци бяха убити от украински бойци и десетки хиляди украинци бяха убити от поляци, доведоха отношенията между съюзниците до най-ниската им точка.

В основата на спора са противоположните мнения за Украинската бунтовническа армия, УПА, националистическата партизанска групировка, която се бори за украинска независимост и уби поляци, пишат от The Times.

УПА беше обвинена в опит за прочистване на поляците от днешна Западна Украйна. Тя се бори срещу части от полската съпротива, както и срещу германски войски. През 1944 г. сключва мир с германците и насочва вниманието им към настъпващите съветски войски. Днес в Украйна УПА е прочута заради антисъветската си съпротива. Поляците смятат членовете си за военнопрестъпници.

"Разбирам, че украинското ръководство трябва да намери "герои, за да мобилизират украинците, но патриотизмът е различен от национализма", коментира Каролина Романовска, председател на Полско-украинската асоциация за помирение, много от чиито роднини бяха убити от УПА през 1943 г. "Но те решиха да забравят за по-ранната история на УПА... че те не са се борили само срещу СССР. Вярно е; УПА се е борила със СССР. Но те също така са сътрудничили с нацистите и са убивали поляци."

През май президентът Зеленски даде на украинско подразделение от специалните сили почетното име "Герои на УПА". Ходът предизвика възмущение в Полша, където беше възприет като прославяне на убийците.

Оттогава отношенията се влошиха. През юни полският президент Карол Навроцки лиши Зеленски от най-високото държавно отличие на Полша - Ордена на Белия орел. Пренебрежително Зеленски изпрати наградата обратно по пощата. Други украински политици върнаха полските си държавни отличия.

Миналата седмица, след искания на полски депутати да блокират присъединяването на Украйна към ЕС, освен ако споровете относно кланетата не бъдат разрешени, Навроцки написа на Зеленски за "редица спорни въпроси, които бихме искали постепенно да разрешим". А за разлика от другите писма, изпратени от съюзниците на Украйна в Деня на независимостта, съдържанието на поският поздрав не бе публикувано от Киев.

Спорът подхранва предразсъдъците, които много поляци изпитват към украинските бежанци. Анкета на CBOS, публикувана през юли, установи, че за първи път мнозинството от поляците, 52%, са против приемането на украински бежанци от страната им.

Престъпленията от омраза срещу украинци в Полша, включително сериозни нападения, ескалираха тази година: централата на полската национална полиция регистрира 180 престъпления от омраза срещу украинци през първите шест месеца на годината, спрямо общо 275 подобни доклада през цялата 2025 г.

Междувременно Русия бързо използва спора като оръжие, за да антагонизира още повече съюзниците. През юли полското Министерство на външните работи съобщи, че руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) засилва усилията си за дезинформация около кланетата, публикувайки фалшиви "разсекретени документи", в които се посочва, че мащабът на кланетата през 1943 г. е бил по-лош от предполагаемия. Един скорошен фалшив руски доклад споменава убийството на 11 полски свещеници в град Володимир.

Клане и памет

Въпреки че въпросът е експлоатиран от политици и от двете страни, мащабът и бруталността на кланетата не се поставят под въпрос. Нито пък ролята на УПА в убийствата. Кланетата в Островки и Вола Островецка са типичен пример за бруталността на УПА.

На разсъмване на 30 август 1943 г. батальон на УПА, командван от Иван Климчак, отцепва селата и отделя мъжете от жените. Когато хората му си тръгнаха същия следобед, 1050 поляци бяха мъртви. Много от жените и децата бяха изгорени в училище и плевня, подпалени от УПА; други бяха разстреляни. Мъжете бяха принудени да лежат в ями, черепите им бяха разбити с чукове за добитък и брадви.

Сред малкото оцелели беше Хелена Швед, чийто баща и разширено семейство бяха убити. През 1958 г. тя имаше син, Леон Попек, който стана историк в Полския институт за национална памет, посвещавайки десетилетия от живота си на разследване на кланетата.

Попек, който ръководеше полския екип при ексхумациите това лято, откри останките на дядо си при първите си разкопки през 1992 г. Той беше идентифициран по малко разпятие, което майка му разпозна.

"Помирението не е възможно без споделена историческа истина", каза той на погребението, където носеше ковчега на непозната жена. "Но не само моята работа ни позволи да проведем това погребение. Тук сме благодарение на помощта и труда на много хора, украинци, родени тук. Разбирам, че свършихме добра работа с тази стъпка, но все още имаме още 300 души за намиране и хиляди други поляци, които трябва да бъдат ексхумирани."

Въпреки това, украинците, чиито семейства са пострадали от ръцете на поляци през Втората световна война, смятат, че тяхната история е пренебрегната от Варшава, по същия начин, по който кървавата история на УПА е пренебрегната от Киев.

Украинският католически университет в Лвов е съставил списък с 28 451 украинци, убити по време на украинско-полското насилие във войната.

Халина Романюк, 82-годишна украинка, плака в неделя, докато разказваше за бягството на съпруга си Дмитро, момче на шест години по това време, от полско клане на украинци в близко село през 1944 г. Майка му и невръстният му брат са били прободени с щикове в дома им, докато Дмитро се е скрил в мазето. Дядо му е бил изгорен жив.

"Не чувстваме никакво равенство или справедливост в това", каза Романюк, докато полски високопоставени лица пристигаха за погребението. "Говори се сякаш само поляците са били жертвите. Не страдахме ли достатъчно?"

Общ враг

Украинските историци признават по-големия мащаб на полските жертви, но подчертават, че политизирането на кланетата ще попречи на помирението.

"Проблемът не е в различията в събитията, а в различните ни интерпретации на тези събития", каза професор Оксана Калишчук, доктор на историческите науки във Волинския национален университет "Леся Украинка" в Луцк, Украйна. "Политиците са взели този въпрос и го използват за политически точки за преизбиране, но ние трябва да се помирим. Няма да оцелеем, ако не го направим. Украйна и Полша имат общ враг: Русия."

Призраците на войната се приближиха, докато Солодуха размишляваше за днешната борба.

"Дадох живота на единствения си син на тази война", каза тя. "Всеки мъж в семейството ми е войник. Ние даваме всичко, което можем. Не е нужно да бъдем обвинявани от онези, които също защитаваме, за събития, случили се много преди да се родим."