Токът може и да не поскъпва, успокои Борисов

докато си седиме и мълчиме ще сме си на това дередже отговор Сигнализирай

0gutcyv- отговор Сигнализирай

Работиме много,работим от сутрин до здрач.Но хлеба е малко.Но хлеба не стига, деца. И ваште лица са сгърчени вече от плач. И ваште очи са сухи и неми такива големи, мъчително тъжни очи... И в тех е стаен ужас свиреп: Хлеб! Хлеб! Послушайте, малки,послушайте, мънички мои, така е днес,наверно било е и вчера. И аз, понеже нямам храна, понеже нямам с какво, ето на: ще ви нахраня със вера. Ще дойдат години и ний ще ги стигнем водите ще впрегнем в бетонен ръкав. Не ще ги изпуснем, нали? Ще ги впримчиме здраво. Ще им кажем: "Така ще вървите!" И те ще тръгнат така! Ще имаме хлеб тогава.Ще имаме хлеб! И радост в очите ще имате, мънички мои. Имам ли аз, то значи да има за теб, имаш ли ти, то значи да има безброя. И толкова хубав ще бъде тогава живота. И днешната плесен ще бъде безкрайно далеко.Ще пееме всички. Ще пеем, когато работим, но радостни песни, които ще славят човека. И, ако случайно и аз остарея, тогава ще гледам от своя прозорец далечния път, ще гледам как вие се връщате, бодри и здрави, и тихо ще шепна: "О, колко е хубав светът!" Така и ще бъде!А днеска оскъден е хлеба. На вашите майки гърдите са сухи сега.Да хленчим не ще ни помогнати хленч не ни трябва.Но мен ме притиска жестока, дълбока тъга. За вашто "сега"е горест стаена във мен.Ала не бойте се, деца, за утрешния ден! отговор Сигнализирай

i koi 6te doide drug misli6 nekoi koito triava i toi da se napalni s pari отговор Сигнализирай

rtt отговор Сигнализирай