Разбиване

Кабинет 3 в 1 - гаранция за добра комбинация или абсурд

19.08.2005 | 10:52 ч. Обновена: 13.09.2025 | 12:58 ч. 1

Има една българска поговорка, „Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи“. Неслучайно е българска. Преди четири години с поредния, характерен за нацията ни, порив да търсим Спасител, извършихме световен политически прецедент. Изборът на цар-премиер, обаче успя да разбие закостенелия двуполюсен модел, който явно имаше нужда да бъде разчупен.

За пръв път в най-новата си история, България беше управлявана от коалиция, а в нея един от двамата партньори бе етническа партия.

Този факт, заедно с разбиването на двуполюсния модел, бе ясен знак за финализирането на процеса на демократизация на българското общество. България бе посочена като пример за запазване на разбирателството между различните изповедания и то в регион, изпълнен с етническо напрежение.

Прекалено втренчени в изпълнението на обещанието да се оправим за 800 дни, което се оказа предизборна химера, на която най-вече повярваха всички онези, пазещи семейни снимки с баба си и дядо си, заснети заедно с царя-машинист, не успяхме да забележим основни проблеми, които ни удрят сега.

Защото четири години по-късно етническата толерантност на българина се оказа мит. И удобен лост за манипулация на масите, които чакаха поредния Спасител.

Драмата с клана Зрънкови през 2002 г. бе достатъчна индикация, че нещата не са както трябва. Че не е нормално хора, били те турци, роми или каквито и да е, да се изселват откъдето и да е. По-лошото е, че ромският тормоз във Видин е бил пределно ясен на управляващите от много отдавна и резултатът от гражданското неподчинение е бил напълно предвидим. И че Нина Чилова, депутат от Видин, а по-късно министър на културата, в ролята си на посредник в проблема приличаше на Мария Антоанета, която предлагала на бедняците като няма хляб, да ядат пасти. Безумие бе и как министърът на държавната администрация Димитър Калчев лично увещаваше ромите да се разселят по различни места в държавата.

След това по високите етажи се заговори за интеграция на ромите в обществото. Сякаш досега са били погребани в катакомби и изведнъж трябва бъдат интегрирани.

Фактът е, че тази част от българското общество бе тотално дамгосана. Това, струва ми се, не е на-добрият начин да интегрираш някой. Понятието за роми се изчерпва с джебчийки, дишащи лепило, проститутки, мръсотия, гледачки и общо взето това. И типично по български, мазохистично, въпреки неприязънта към ромите, се издигна култ на обожание към културното явление Азис.

Чисто царски продукт. Също толкова абсурден. Но не защото е безполов блондирано-мургав тип на токчета, пеещ поп-фолк. А защото масите сочат ромите за престъпници, но Азис се оказва събирателна на културните ни възприятия.

Резултатът от изкуствено натрупваното напрежение стана пределно ясен. Новият Спасител. Четири години по-късно.

Бездействието на властите да забележат проблема, люшкащ се между бедрата на Азис и нарастващата агресия сред малцинствата, заради бедността, доведе до логичния избор да сложим на хоризонта националистическа партия.

Защо да интегрираме някой, като може да го „изчистим“? Етническото равновесие си отиде с царя. Доган остана, но той винаги остава. И това, че ДПС е трета политическа сила, а „Атака“ - четвърта е ясна констатация за поляризацията на българското общество.

Абсурд е хора, които в по-голямата си част са неосъществени лумпени, да получават доверието на българския избирател, заставайки зад ,меко казано, безумни политически платформи с ярък националистически оттенък.

Разбиването на различни политически модели като начин на израстване към ясно декларираните европейски ценности и лелеяния висок стандарт е оправдан, само ако води до изграждане на по-устойчиви структури.

Цикличните сътресения на постигнатото политическо, социално и икономическо статукво обаче доведе до дестабилизация и разрушаване на, както се видя, крехкото равновесие.

След поредното разбиване, четири години по-късно, имаме повече от сложна ситуация. Новият кабинет, съставен този път от трима коалиционни партньори, декларира, че е „програмно правителство на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност“.

Три в едно. Такъв е хитът на 2005 г., изпълняван от „Ъпсурт“. Може само да пожелаем тази управленска комбинация наистина да не се превърне в абсурд.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.