Непризнатият британски "Шиндлер"

Делото на германския индустриалец Оскар Шиндлер, наел 1200 полски евреи на работа във фабриката си, спасявайки ги от сигурна смърт, е известно в целия свят. Спилбърг дори направи киношедьовър.

Но Шиндлер определено не е единственият, който е рискувал собствения си живот в онези драматични времена, за да предпази непознати хора от насилствена смърт.

Преподобният Хю Граймс е един от тези, чиито дела са малко известни, но със сигурност заслужават внимание, разказва ВВС.

Още в първия ден след анексирането на Австрия от Третия райх (1938 г.), Граймс започва своята мисия за спасяване на застрашените от преследване австрийски евреи. Като пастор към Англиканската църква във Виена свещеникът се ползва със статута на дипломат и това му дава сериозна опора.

Аншлусът е приветстван от десетки хиляди по улиците на австрийската столица, които посрещат братските нацистки войски. Но това е и началото на страданията за еврейската общност – една от най-големите в цяла Европа. Побои, унижения, самоубийства стават част от всекидневието на тази група.

Пасторът е силно обезпокоен от случващото се и решава да направи нещо. Така Граймс започва масово покръстване на евреи. Убеден е, че издаването на сертификат за смяна на религията ще бъде от голяма полза при опитите на много евреи да избягат от нацисткия режим.

На ден се покръствали стотици. Понякога това ставало директно на улицата пред самата църква, защото вътре нямало място за всички.

А свидетелството за приемане на християнството е надежда за спасен живот. Не е гаранция, но дава надежда.

Защото в навечерието на Втората световна война много страни все още гледат на юдаизма като на религиозен, а не етнически въпрос. Така покръстването може да се окаже спасителна жилетка и начин за бягство.

Действията на преподобния Граймс не остават незабелязани от върховенството на Англиканската църква. Появяват се сериозни критики, че светото кръщение се превръща в политическо оръжие. Така пасторът е отзован и повече не са завръща във Виена.

Но заместникът му Фред Колард продължава да кръщава австрийски евреи.

Поглеждайки назад във времето, действията на Граймс и Колард имат и доста противници. Като професор Давид Чезарани от Лондонския университет, който счита, че пасторите се възползвали от ситуацията злонамерено. „Имало е толкова много начини да се помогне на потиснатите евреи – да се предлагат убежища, фалшиви документи и т.н. А не да бъдат принуждавани да сменят религията си”, убеден е Чезарани.

В същото време обаче няма никакви доказателства, че британските свещеници във Виена са извършвали покръстванията от други подбуди, освен силното желание да помогнат на еврейската общност в бягството от Австрия.

Повече от 1800 евреи са покръстени в австрийската столица, преди практиката да бъде окончателно спряна с нареждане от Лондон.

Заради религиозните противоречия делото на Граймс остава в сянка през всичките тези години. Но за хора като Ранди Шьонберг, чиито роднини са успели да избягат от Австрия през въпросната 1938 година именно след приемане на християнската религия, пасторът заслужава само възхвала.

„Този свещеник е човек с изключително добро сърце, който е видял много отчаяни хора в нужда и им предложил някаква надежда за бягство. Смятам, че той е един невъзхвален, забравен герой от онези ужасни времена”, споделя Шьонберг. Позиция, сходна с тази на стотици, хиляди други евреи.