Война и път

Катастрофите убиват повече мъже от всичките войни в последно време по света. Ежегодно милион и двеста хиляди души умират в катастрофи, това е доста тревожно.

Войната на пътя е много по-страшна от войните по света - тя взема в пъти повече жертви. Трябва да обединим усилията си, за да предотвратим предотвратимото.

Защо не го разглеждаме като глобален проблем това? Толкова сме свикнали с катастрофите, че те не са ни интересни.

А помните ли масовата психоза покрай птичия грип? Тогава целият свят се беше подпалил и какви ли не глупости се изговориха и извършиха.

Колко души умряха от птичи грип по света? Закръгли ли се бройката на 100? Май не. А всички откачиха, защо? А колко невинни кокошки загинаха мърцина.

Същото беше и покрай лудата крава. Без изобщо да си направим труда да помислим разумно, се оставяме на масовата психоза да ни завладее и същевременно приемаме за нормално да мрат хора заради катастрофи по улиците. Сякаш не сме ние същите тези хора и на нас това не може да ни се случи.

Ежедневно по света загиват 500 деца при ПТП, наблягам на ежедневно. Вчера детето ми префуча през улицата пред префучаваща кола и пред очите ми. А улицата ни е малка, квартална, където се кара максимум с 40 км/ч. Всички (и аз, и шофьорът, и детето) си дадохме сметка за това, какво можеше да се случи. Май.

Но защо не мислим предварително всичките ние. Нима сме приели за даденост тази цифра 1 200 000? Това сякаш е част от ежедневието ни. Сякаш е природно бедствие, с което трябва да се примирим.

Вчера в столицата ни „заради дъжда“ са станали 67 катастрофи. Заради дъжда! 67 катастрофи! Два трупа! Животът на трети виси на косъм! Вчера дъждът е бил смъртоносен явно.

Това са страшните цифри, не че няколко в Индонезия се гътнали от птичи грип.