Ден година храни

Няколко реда за това как в началото на туристическия сезон Несебър не трябва да прилича повече на строителна площадка, отколкото на добро място на доброто ни Черноморие

Ако тази народна мъдрост важи изцяло и безусловно за някъде у нас, то това някъде е родното Черноморие. Винаги съм си мислел горното, когато се возя на такси за 20 лева, а то е минало едва 2-3 километра, но пък не къде да е, а от Несебър до Слънчев бряг или обратно. Мисля си го и когато спя за десетки левове в стая с ин- и екстериор, пред които Студентски е петзвезден комплекс. Или пък когато на горещия пясък пия 330 мл минерална вода на цената на два хляба и кутия мляко.

Та във всички тези случаи си припомням горната сентенция, вадя парите и си казвам, че хората все пак с тия три месеца си изкарват годишната прехрана. Но...

Датата е 11 юни – туристическият сезон вече е започнал, а освен това китният Несебър се готви да посрещне музикална легенда от най-висока класа. Тълпи от възрастни чужденци и откраднали малко свободно време българи са завладели курорта и уж всичко трябва да е наред, но „наместо цветя и слънца”, тях ги дебнат недовършени строежи. И то „отвсъде”.

Градчето бе препълнено със строежи още миналата година, но изглежда предприемчиви собственици са решили, че свободното пространство идва в повече на летовниците и сега Несебър е още по-огромна строителна площадка. Хотелчета и магазинчета никнат „за всички от сърце“ като пристройки, надстройки или обикновени постройки навсякъде, където има няколко свободни квадрата.

Пазарът вече не е пазар, а голям хотел, издигнат до половината. Магазините по местната „Витошка” вече не са едноетажни, като горните нива невъзмутимо си стоят на тухли, а Несебър и Равда по братски вече почти се допират благодарение на безчетните довършени и недовършени хотели.

Ефектът естествено е обратен – хората, които собствениците са смятали да натикат в новоизградените блокчета и да си осигурят не годишната, а вековната прехрана, ще си вдигнат куфарите и ще отидат някъде другаде, където може поне да се диша, а пътят към плажа не е осеян с тухли четворки и празни чували цимент.

Знам, че до същинския сезон има доста време, но освен тази от заглавието знам и една друга народна мъдрост, която гласи, че „денят се познава по сутринта”. А сезонът – може би по началото...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→