Какво е да си дъщеря на сериен убиец?

Кийт Джесперсън е известен в САЩ като "Убиецът с щастливо лице", който е изнасилил и убил осем жени през 90-те. Неговата дъщеря, Мелиса Мур, описва как е разбрала истината за баща си и как се е научила да живее с това, пише Би Би Си.

Ето какво разказва Мелиса за престъпленията на баща си:

Нека ви разкажа за последния път, когато видях баща си, преди да влезе в затвора. Той дойде случайно в дома ни в Спокейн, щата Вашингтон. Родителите ни са разведени и виждах баща си рядко заради неговата работа - шофьор на камион на дълги разстояния.

На този ден през есента на 1994 г. той попита сестра ми и брат ми дали искаме да излезем с него да хапнем. Качихме се всички в камиона му. Брат ми намери кутия цигари, което беше странно, защото баща ми не пуши. Той отговори, че цигарите са за жените, които качва в камиона. Видях и голяма ролка тиксо в спалното помещение, което ми се стори също странно.

Сестра ми и брат ми имаха задължения тази сутрин и ги оставихме, а аз останах насаме с баща ми. Обичах го, но присъствието му ме караше да се чувствам нервна, въпреки че той никога не ни е посягал.

Нещото, което много ме притесняваше в поведението на баща ми, беше, че говори за сексуалните си постижения напълно свободно. Веднъж ми разказваше и за секса с майка ми. Често се държеше унизително с жените на публични места. Онази сутрин не беше по-различно - флиртуваше със сервитьорката по безобразен начин.

"Не всичко е така, както изглежда, Миси. Знаеш, имам да ти кажа нещо и то е много важно. Но не мога да ти кажа, защото ще разкажеш всичко на полицията. Не съм този, за когото ме мислиш", каза баща ми, докато хапвахме в заведението.

Сърцето ми слезе в стомаха, трябваше да отида до тоалетната. След като се върнах, баща ми беше прекратил темата. Но от този момент насетне започна да ме гложди въпросът дали ако ми беше казал и бях го предала на полицията, щеше да убие и мен.

Няколко месеца по-късно, през март 1995 г., майка ми ни каза, че баща ми е арестуван за убийство. Просто не можех да повярвам как моят баща е могъл да стори подобно нещо. Започнах да си спомням старите дни, когато всички живеехме заедно във ферма във Вашингтон.

Случвало се е баща ми да тормози животни. Веднъж намерих малки котенца и ги взех да си играя с тях. След като баща ми ме видя с тях, взе ги от ръцете ми и ги окачи на простора за дрехи и започна да ги тормози. Спомням си удоволствието, което изпитваше, когато крещях и го молех да ги свали долу. По-късно открих малките им телца в градината. Друг път се случи да тормози една красива черна котка. Отново върху лицето на баща ми се беше изписало това странно задоволство.

Той беше арестуван за убийството на приятелката си Джули Уинингам. Но аз така и не научих какво е сторил, майка ми беше категорична, че това не е тема, която ще обсъжда.

През лятото на 1995 г. се заех да чета досието на баща ми. Той си призна за още редица други убйства, въпреки че впоследствие трябваше да се отрече от някои самопризнания за извършени престъпления.

Сякаш съществуваше друг Кийт Джесперсън. Знаех за неговите убийства, но си спомнях как баща ми идваше и беше толкова мил. Изглеждаше, че е добър.

Спрях да чета вестници по това време, за да запазя психиката си. Децата в училище ме зяпаха. Родителите мислеха, че децата им може да са заплашени по някакъв начин и те започнаха да странят от мен. Започнах да чувствам вина и срам. Чувствах, че трябва да платя за греховете на баща си. Чувствах се изолирана, мръсна, самотна. Гледах като наблюдател как нормалните хора живеят живота си.

Също така се притеснявах. знаех, че не съм способна да убия човек, знаех, че не съм социопат. Но все пак нося гените на баща си. Можеше ли и аз да стана сериен убиец?

Тези притеснения станаха част от моя живот, която пазех в абсолютна тайна. Когато се срещах с момчета, никога не им споделях, за да не ги плаша още в началото.

В крайна сметка срещнах невероятен мъж, омъжих се и имаме деца. Веднъж дъщеря ми ме попита къде е моят баща. Не можех да си представя да ѝ кажа истината за дядо ѝ. Но си дадох сметка, че ако не се подходи внимателно с този въпрос, престъпленията на баща ми ще се отразят върху нея, точно както се беше случило и с мен.

От този момент реших да дам гласност на моята история. Написах книга и започнах да давам интервюта в медии. След като бях гост на Опра Уинфри, получих стотици писма от роднини на серийни убийци, които ми благодарят и ме молят за помощ и съвет. Пътувах, за да се видя с тези хора или говорехме по телефона. Преоткрих смисъла на живота си и моето призвание.

Създадох цяла мрежа от хора като мен - дъщери, синове, роднини, родители, баби и дядовци на серийни убийци. Имах директен контакт с повече от 300 души.

Една майка на две момиченца се свърза с мен. Бащата на децата е сериен убиец, известен в Европа. Една от дъщерите беше толкова депресирана, че мислеше за самобуийство. Помолих хората от моята мрежа да пишат на децата, че с времето болката минава. Наистина всеки има различна история, но всички преминаваме през едни и същи етапи. Всички минаваме през период на отрицание, шок и скръб, а след това идва гневът.

Баща ми няма никога да бъде наказан със смъртно наказание, но го заслужава. Не го казвам заради себе си, а заради жертвите му. Те никога няма да намерят справедливост. Не всичките му жертви са идентифицирани, има някъде там родители и близки, които не знаят къде са техните дъщери и сестри.

Срещнах се с роднините на първата му жертва. Те ми разказаха много за живота ѝ и какъв човек е била. Говорих и с единствената оцеляла след набезите на баща ми. Тя е била брутално изнасилена от него пред детето ѝ и той се е опитал да я удуши. Тази жена ме потърси и настоя да говори с мен по толефона. Притеснявах се от този разговор и не мога да отрека, че ми беше тежко да чуя всички ужасни подробности. Но в същото време това беше голям подарък за мен - вече нямах причина да се заблуждавам относно действията на баща ми.

Не съм го виждала почти от десетилетие. След като излезе книгата ми, получих писмо от него: "Не искам светът да ме съди като баща. Бях страхотен баща. Единствените ми грешки бяха осемте грешни съдебни решения."

Така баща ми нарече своите убийства. Как би могъл някой, дори неговата дъщеря, да поддържа връзка с такъв човек?

През годините се самозалъгвах, че той ме обича въпреки престъпленията му. Веднъж дядо ми ми каза, че го е посетил в затвора и ми предаде думите му: "Посетих баща ти в затвора и той каза нещо, което ме изненада. Каза, че си е мислил да ви убие."

Може би хората няма да разберат това, но тези думи ми дадоха свобода. Това ми позволи да разбера, че всъщност няма никакъв двойствен живот - имало е винаги един-единствен Кийт Джесперсън, който може да манипулира всички, като им показва различните си образи.

И най-накрая разбрах отговора на въпроса, който ме глождеше от онази наша среща през 1994 г. Да, той наистина щеше да ме убие, ако бях казала на полицията...".