Какво може да противопостави НАТО на Русия?

Войната в Украйна и заплахата от конфликт в балтийските страни са свързани с фундаментални въпроси около военния съюз на Запада. Каква е нуждата от НАТО? Може ли алиансът да решава тези въпроси?

Дали потенциалните агресори все още вярват, че както сочи чл. 5 от учредителния договор на НАТО, всяко нападение срещу една от страните членки ще се разглежда като нападение срещу всички?

Четирима експерти споделиха мненията си в радиопрограмата Inquiry на Световната служба на Би Би Си.

Александър Мателаар, професор в Брюкселския университет: Опасно е да намаляваме разходите за отбрана

Изглежда всички започваме да осъзнаваме, че свиването на отбранителните разходи трябва в един момент да стигне най-ниската си точка. В центъра на Европа май вече има признаци за това, но в Западна Европа спадът продължава.

В момента три четвърти от целия бюджет за отбрана се изразходват за издръжка на личния състав, а 24-25 на сто – за оперативни нужди и подготовка. Съответно под един процент остава за покупка на ново оборудване и за модернизиране на старото. При това положение въоръжените сили известно време не губят форма, но в дългосрочен план просто са обречени.

Смекчаването на Студената война в края на 80-те години разбираемо предизвика призиви за пренасочване на държавните военни разходи към други сфери. Така се появи тенденция за свиване на отбранителните бюджети и тя не секва вече близо три десетилетия.

Ребека Мур, професор по политология, Конкордия Колидж, Минесота: Криза на идентичността

Идеята бе, че Северноатлантическият съюз трябва да играе ключова роля в обединяването и демократизацията на Европа, че има вече възможност да създадем нова система за европейска сигурност въз основа на либералните демократични принципи, които да заместят предишните сфери на влияние, блокове и силово равновесие.

Днес ще е по-трудно да убедим хората, че това е така. Липсва ни обща визия, обща представа каква е всъщност главната политическа цел на алианса.

Тези разногласия изглежда са най-очевидният и най-важен фактор, повлиявал през последните години механизма за вземане на решения в НАТО.

Генерал Уесли Кларк, бивш главнокомандващ Обединените сили на НАТО в Европа: Путин използва слабите места на пакта

Западните демокрации винаги, традиционно са реагирали бавно на заплахите. Стига да си припомним как Франция и Великобритания не са успели да отвърнат на Хитлер, окупирал през 1936 г. Рейнската област. Днес демокрациите не могат да осъзнаят военната заплаха, пред която са изправени . . .

Не им се ще да признаят, че Путин, който "се обявява за мир", всъщност е главният привърженик на войната. Путин си играе на политика. Той манипулира медиите, хвърля на масата икономическата карта, маневрира. Той разбира как действат западните демокрации. През 20-и век Европа е преживяла две разрушителни войни и никой не иска трета. Той е схванал, че щом западните демокрации не желаят да използват сила, може да му се размине всичко, каквото и да е то.

Политическите лидери на страните от НАТО трябва да спомагат за формиране на общественото мнение. Трябва да си дават ясна сметка за ситуацията, да наричат нещата с имената им и да не бягат от отговорност. Западните лидери не бива да губят кураж, не бива да се страхуват от Владимир Путин.

"Зелените човечета" с нищо не се различават от похватите, използвани от Хитлер, когато е започнал Втората световна война - германски войници, преоблечени с полски униформи, нападнали германска радиостанция и убили неколцина души. Тази провокация е станала повод за нападението на Германия срещу Полша. Подобни трикове и хитрини е имало открай време.

"Зелените човечета" не са нищо друго освен руски специални сили; достатъчно доказателства за това има точно под носа ни.

Нямахме сили обаче да го изречем, защото не искахме да признаем какви са очакваните последици от пряка руска агресия.

Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО: Руската агресия е повод да се събудим

Лично аз съм невероятно разочарован. Смятам, че нашето поколение бе длъжно да включи Русия в конструктивно партньорство. Крахът на комунизма и разпадането на Съветския съюз бяха великолепна възможност да осъществим отдавнашната мечта на европейците за единна, свободна и мирна Европа - и ние действахме правилно, опитвайки се да включим Русия в това ново виждане за света. Русия обаче не споделяше това виждане.

Сега навлизаме в нова ера, твърде напомняща студената война. Нашите приятели и съюзници в балтийските страни са много разтревожени от поведението на Русия - до голяма степен, защото според една от доктрините на федерацията Русия си запазва правото да се меси в работите на други страни, за да брани провъзгласявани от нея интереси на рускоезичното население. А както знаем, в Естония и Латвия живеят доста такива хора.

Русия постоянно подлага на изпитания решимостта на НАТО. Вече видяхме няколко опита за нахлуване във въздушното пространство на страни от пакта. Видяхме няколко много неприятни инцидента - отвличане на естонски офицер, задържане на литовски кораб. Сега сме изправени пред лицето на нова хибридна война и трябва да се научим на съпротива срещу нея. Да, всичко това никак не е лесно, но според мен главната, ако не и единствената причина за тази хибридна война, е да не се позволи НАТО да задейства член пети от своя Устав.

Позицията ни трябва да е формулирана по-ясно. Ние черпим поуки от нападението на Русия срещу Украйна - видяхме колко бързо действа там Русия. Най-важното сега е да увеличим присъствието на НАТО на изток и да укрепим своята колективна отбрана. Тогава руските власти ще знаят, че решат ли да атакуват членка на НАТО, с това ще преминат чертата и срещу тях ще се изправят не само войските на тази конкретна страна, но и всички сили на алианса.

Руската агресия в Украйна е повод за всички ни да се събудим. И НАТО трябва да действа според новата ситуация.
 

/БТА/