Истинската Игра на тронове

За многобройните фенове на фантастичния сериал „Игра на тронове” Коледа дойде още през април – започва 4-ят сезон на екранизацията по романа на Джордж Р.Р. Мартин от поредицата „Песен за огън и лед“. Често сагата е сравнявана с „Властелинът на пръстените”, но истината е, че голяма част от успеха й се дължи на гения на френски писател, посочва БиБиСи.

„Игра на тронове” е фантастика, но изпълнена със заплетени политически интриги, заговори, убийства. Войни, кризи, сексуални игри, герои, които умират неочаквано. Ако оставим настрана свръхестествените елементи, оставаме с историческа сага, описваща изцяло „човешки” конфликт. 
 
Самият автор Джордж Р.Р. Мартин изтъква, че черпи вдъхновение не от фентъзи жанра, а от поредица от романи за средновековна Франция, които са слабопопулярни в англоезичния свят. „Прокълнатите крале” е серия от 7 романа, написани от Морис Дрюон в средата на 20-ти век. В тези книги Дрюон проследява династичната битка за френския трон през 14-ти век, ескалирала в Стогодишната война.
 
„Прокълнатите крале” има всичко, уверява ни самият Мартин в предговор към наскоро публикувано ново издание на поредицата. „Повярвайте ми това е оригиналната игра на тронове”, пише още американецът. 
 
Приликите са видни още в самото начало. Описанието на Вестерос, където се развива действието в „Игра на тронове” е много по-близо до средновековна Франция на Дрюон, отколкото да речем до Средната земя на Толкин. И в двете поредици става въпрос за феодолни светове, където властта се узурпира с интриги по време на мир и с много кръв по време на война.

Началото на историята в „Прокълнатите крале” е 1314-а година – последната, в която управлява Филип IV. Кралят успява да сломи властния Орден на рицарите тамплиери и да конфискува богатствата му. Последният предводител на тамплиерите е изгорен на клада и в предсмъртната си реч произнася думите: „Прокълнати! Прокълнати! Ще бъдете прокълнати до 13-то поколение на вашия род!”. 
 
Скоро след това Филип умира, а наследниците му не могат да поделят властта.

В двете поредици има множество сходни по характер герои – слабоват, но садистичен принц (Луи във френската поредица, Джофри в тази на Мартин), отмъстителна принцеса (Изабела, Церсей) и безскрупулни заговорници (Робърт от Артоа, Кутрето). И двамата писатели предлагат на читателя събитията през погледа на по-незначителни фигури, озовали се в центъра на действието.
 
Поставяйки творбите „една до друга”, можем да видим защо книгите на Мартин много често са определяни като „фентъзи за хора, които по принцип не харесват фентъзи”.

Сблъсъкът между династиите Старк и Ланистър наподобява Войната на розите. Номадското племе дотраки е сродно с ордите на Чингиз Хан, а бойците от Железните острови неизбежно са сравнявани с викингите. Валът от лед и камък напомня за отбранителния римски Адрианов вал от камъни и торф, който се намира на територията на съвременна Великобритания – в Северна Англия, край границата с Шотландия.
 
Въпреки че не е особено известен в англоезичния свят, починалият през 2009-та година Морис Дрюон се радва на популярност у дома и дори в… Съветския съюз. Произведенията му са сред избраните френски творби, които преодоляват Желязната завеса. Самият Владимир Путин е почитател на творчеството на Дрюон исе среща няколко пъти с него.
 
Интересен факт е, че самият писател не е особено горд с „Прокълнатите крале”. За него това е била поредица, с която да изкара бързи пари…