Барабанистът на Dream Theater: Нямам търпение да дойда в България

Остават броени дни до концерта на прогресив титаните Dream Theater, който е част от супер успешното им турне и ще се състои на 29 юли в столичната зала Фестивална. Легендарният барабанист Майк Манджини, който години наред държи рекорда за най-бърз барабанист в света с 1203 удара в минута, отговори на няколко въпроса специално за Dnes.bg и за българските фенове.

Г-н Манджини, поздравления за новия албум, предполагам се радвате, че той е толкова харесван?

-    Много се радвам да, за мен наистина е голяма чест, че съм част от създаването му, албумът се радва на голям успех.

Има ли някоя песен от него, която представлява особено предизвикателство за вас от музикантска гледна точка?

-   Всъщност вече не. Докато композираме и свирим в студиото, обичаме да предизвикваме себе си, да стигнем предела на възможностите си. Това води дотам, че ни се налага да репетираме неуморно, да ставаме все по-добри и по-добри. Турнето вече е факт от известно време и всичко е отработено, знаем си работата, така да се каже. Бих казал, че The Looking Glass е интересна за свирене, там ни идва да импровизираме най-много. Просто не ми се иска парчето да свършва и очаквам да видя какво ще ми дойде да изсвиря. Като цяло ми отне доста време да запаметя толкова много музика, в която има промяна на мелодия и темпо толкова начесто. Сега обаче знам много добре какво имам да изсвиря и ми е комфортно.

Кое Ви доставя по-голямо удоволствие, да свирите на живо или да създавате нови парчета и да работите в студиото?

-   Да се работи в студио е много удовлетворяващо и спокойно, творческият процес сам по себе си е интересен. Свиренето на живо е вълнуващо, защото няма как да е перфектно. Невъзможно би било да се свири перфектно часове наред, а нашето шоу е над три часа. Но е предизвикателство и това ми харесва, обичам да свиря солата си, прекрасно изживяване е.

Как успявате да запаметите толкова много и сложна музика?

-    По същия начин, по който подхождам към всякакъв вид информация. Така бих подходил и към историята на България например или към всяка по-непозната за мен материя. Създавам си представа за формата на песента, например, след което я разделям на части и запаметявам частите. Бих разделил вашата история на хилядолетия, след това бих се концентрирал върху някое от тях, бих го проучил по-обстойно, бих видял дали има някоя определена година, която трябва да запомня. И в същото време, за да не се почувствам затрупан от информация, ще се опитам да не губя представа за цялото. Така подхождам и към музиката. В този ред на мисли може би трябва да науча повече за вашата история, стана ми интересно!

Кои са бандите, които харесвахте, докато се учехте да свирите и кой Ви е вдъхновявал?

-    Несъмнено The Beatles, Led Zeppelin, Buddy Rich, Frank Zappa, Rush. Вдъхновявал съм се от всякакви стилове музика, от всичко, което е качествено, независимо дали е латиноамериканска музика, или Black Sabbath, когато музикантите са добри в това, което правят, то се усеща.

А какво слушате напоследък, какво ще кажете за музиката, която е популярна в последните десетилетия?

-    По същия начин харесвам нещата, които са направени добре, независимо какви са те.  Приятел съм с някой от най-великите барабанисти на света и обичам да ги слушам по фестивали и участия. Обожавам да слушам Horacio “El Negro” Hernandez, уникален е. Или пък George Kollias от метъл бандата Nile, макар това да не е точно моят стил музика. Виждате, говоря ви за съвсем различни стилове, латино, метъл, харесвам даже някой от нещата на Rihanna, в някои парчета има интересно построен ритъм. Хубавото е в това, че хора от различни култури правят различни, но страхотни и стойностни неща.

Работили сте с някои велики музиканти, бяхте в България със Стив Вай. Какво е чувството да сте част от Dream Theater и помните ли нещо от предишното си идване?

-    Хубавото в Dream Theater, а и при работата ми с други наистина велики музиканти е, че това са хора, които наистина се интересуват от  това, което правят и искат да го правят възможно най-добре. В Dream Theater всеки иска да достигне максимума, да прекрачи границата на възможностите си и да извади най-доброто от своя инструмент. Това е вдъхновяващо.

Що се отнася до България, нямам търпение да дойда отново. Ние всички сме ценители на хубавата храна, а при вас я има, това го знам. Освен това в тази част на света, в България и около нея, традиционната музика има изключително богат ритъм, много по-богат от този, който носи музиката на западния свят. Така че вашата публика цени променливия ритъм и имаме особена връзка. Мисля, че се чувстваме взаимно поласкани да сме заедно, ние от наша страна и вашата публика от другата. Относно гостуването ни – носим позитивна нагласа, най-доброто от себе си като музиканти, шоуто е изпипано, пътуваме с цялата продукция, която е страхотна във всяко отношение. Остава единствено да се видим на 29-и юли и да се насладим на музиката заедно!