Занимаваме се с трудно успяващата магия на прехода!

На 7 март в кино „Люмиер” беше премиерата на документалния филм „И България е една голяма грешка“ по сценарий на Георги Лозанов с режисьор Стоян Радев, продукция на Теорема и Фронт Филм с подкрепата на Националния филмов център и БНТ.

Филмът се състои от интервюта с представители на публичните зони, в които симулацията е най-интензивна – политическите биографии, бизнеса, медиите, църквата... Сценаристът Георги Лозанов изпълнява ролята и на водещ, който прави теоретичния увод и после развива интерпретативния си подход през своите коментари на всяка от зоните и разговорите с техните типични представители. Списъкът с интервюирани включва: д-р Любомир Канов, проф. Михаил Неделчев, Андрей Райчев, Красимир Гергов, Явор Дачков, проф. Богдан Богданов, Борис Велчев, Христо Стоичков, Николай Колев – Босия, Слави Бинев, проф. Калин Янакиев, Георги Господинов.

Филмът имаше своята тестова прожекция пред български филмови критици, организатори на фестивали, директори на медии, журналисти и беше определен като един от най-изчерпателните документирани анализи на прехода от началото му до днес, а за чуждестранната публика – като пътеводител в специфичния социален пейзаж на една посткомунистическа страна от Източна Европа, която стана част от Европейския съюз.
Защо се захванахте с тази тема?

Защото преходът, тази толкова безмислена вече дума, продължава да бъде загадка. Мисля, че колкото повече живеем в един свят, който не разбираме докрай какво представлява, толкова по-лошо живеем. Ние не предлагаме изхода, но филмът настоява да се мисли по този въпрос. Да продължим да интерпретираме, да не се уморяваме от интерпретацията. Да не кажем, че интерпретацията е нещо далечно, нещо, което не ме засяга пряко. Колкото смисъл намерим в живота си, толкова по-смислен живот ще живеем.

Какво се промени за 25 години преход от тоталитаризъм към демо¬крация в България?

Много неща се промениха. Независимо от всички критически гледни точки, ние живеем в друг свят, коренно различен. Много по-хубав, много по-приближен до човека, някакси по-весел. Не е както при комунизма с неговата идеологическа дисциплина и сивота. Всичко е отворено. Затова се опитваме да направим аналогия с Америка през грешката, през обратната страна. Търсим оптимистичен ресурс. Филмът е на самопредставянето, а не на самооплакването. Ние искаме нашите герои и ние самите да се представим по най-добрия начин. Вярно, че това често пъти събужда обратни реакции. Симулация, игра – това, което да ти помогне да замениш липсващата реалност и да стане реалност.

По какъв критерий избрахте представителите на българската общественост, които да говорят пред камерата?

Да са публично важни. Да имат две гледни точки – хем да са участници, хем да имат мнение, хем да имат малка съвместимост помежду си. Нашето общество е шарено, пълно с взривоопасни противоречия. Това, което искаме да постигнем накрая с филма, е да докажем, че Адът не са другите, а си ти самият. Всеки е оставен да се представи по най-добрия начин и ако не успее по начина, по който той сам се вижда, оттам идва и грешката. А не как другите го виждат.

Заедно със Стоян Радев защитавате тезата, че общите белези на феноме¬ните през целия период могат да бъдат поместени в рамките на понятието „симулация” (на френския социолог и философ Жан Бодрияр).

Заглавието, което сте поставили, е перифраза от Фройдовото „Америка е грешка, гигантска грешка”. Как защитавате тази теза?

По липсата на каквато и да е било друга възможност. Демократичната традиция в България е прекъсната 45 години. Имаше опит в България да се възстановят стари партии, да се възстановят стари издания. 45 години от човешкото време, от историята, е много време. Първо раждаш идеята за себе си, образа, това, което искаш да кажеш, и после започваш да вярваш, че това си ти, че това е светът, в който живеем. Колко¬то повече вярваш в това, толкова повече започва да се матери¬ализира. Това е на ръба на магическа практика. Занимаваме се с трудно успяващата магия на прехода.

Днешната ситуация в България не прилича ли на театър на абсурда?

Още повече и вчерашната. Комунизмът си беше пълен абсурд. Трудно ще се измъкнем от абсурда. Самото човешко битие е абсурдно. Във филма се говори по-скоро от екзистенциална гледна точка за историята. Той се занимава с човешката ситуация. Ситуацията, в която пребиваваме, която се превръща в наша идентичност. Ситуацията, която отговаря на въпроса „Кой съм?”. Това са сложни философски тези, които предполагат дълги анализи. В този смисъл мисля, че ние правим тих жанров преврат. От документалното кино се очаква да документира истории, факти, които да нараснат до едно по-високо интерпретиране. Ние правим точно обратното: документираме интерпретации и се надяваме да нараснат до реалност.

Докога българската интелигенция и сериозната българска култура ще бъдат заглушавани от тътена на масовата психика и от липсата на алтернатива?

Предполагам, че винаги. Високота култура е за малцина. Трябва да сме наясно с това. Самият ни филм е бутиков филм. Смятам, че ще има жив интерес към това, което сме направили, защото филмът засяга живота на хората. Ползват се спекулативни тези, играе се с хора, които са долюбвани и недолюбвани. Който е минал през публичността, знае, че пръст да покажеш, и вече ставаш омразен. Участниците във филма трябва да интерпретират една среда, но трябва да интерпретират и себе си в нея. Тези 12 мъже са много важни фигури на българската публичност.

Чувствате ли се марионетка в политическия театър на престъпната власт?

Има тенденция властта да престане да бъде важна. Говоря за политическата власт. Властта е навсякъде. Тя трябва да се дисперсира. Властта е от парламента, до леглото, през трамвая... Тази власт, в която всички участват, постепенно трябва да загуби усещането, че е толкова важна. Олигарсите, които са на власт и са важни в момента, се надявам, че ще се превърнат само в сирена на па¬раход, който отминава.

Какъв компромис не бихте направили?

Не обичам някаква фанатизирана вярност към каквото и да е, та дори и към себе си. Както казва Фройд, Азът е синоним на компромис, защото Азът непрестанно трябва да балансира между нагоните, желанията, СвръхАза. Работата е не да не правиш компромиси. Работата е добре да правиш компромиси, така че да бъдеш в човешки и в ценностен план органичен.
Кой български политик бихте посочили като модел на поведение?

Аз съм десен човек. Издадох книга, която се казва „Мое дясно”. Не само не се възхищавам, а съм ядосан и гневен на политиците.