Павликовски: "Студената война" приличаше на историята на родителите ми

Режисьорът и носител на "Оскар" Павел Павликовски представи лично в София своя най-нов филм "Студената война". Това е второто гостуване на твореца на София Филм Фест. През 2005 г. Павликовски представи филма си "Моето лято на любовта".

"Студената война" ни връща към 50-те години в Полша. През любовната история на главните персонажи, режисьорът отразява състоянието на страната след  Втората световна война. Градовете още се възстановяват от разрухата, а съдбата на двамата герои зависи изцяло от смутната политическа обстановка.

"Историята отлежава в главата ми. Тя е за една трагична двойка, чиято любов все не може да се случи и до голяма степен причина за това са политически и исторически събития. Подобна е историята и на моите родители.", сподели режисьорът на пресконференция малко преди прожекцията на филма в Дом на киното. Павликовски допълни, че покрай личния си опит успява да усети трудностите в любовта. А историята, която разказва в "Студената война" е универсална.

За прецизността по време на работа той разказва, че му се е наложило за заснемането на някой епизод да направи 45 дубъла. "Опитвам се една сцена да я заснема от един единствен ъгъл, за да може след това да няма монтаж, да няма различни ъгли, които да се монтират. Опитвам се да постигна единство между сценографията, играта на актьорите и движението на камерата, което да произведе неповторима магия. Искам нещата да изглеждат много автентично, непосредствено и естествено, а понякога това изисква много дубли и много работа, което често изненадва актьорите и екипа, защото си представят, че ще снимаме оттук-оттам и при монтажа ще го нагласим, но аз не работя по този начин."

Павликовски допълни, че се опитва да подреди в точна формула подреденост и хаос. "Искам филмите ми да имат цялостност, единство, подреденост и едновременно спонтанност и непосредственост. Това само по себе си е противоречие, но това е и моят подход."  Що се отнася до работата с актьорите, режисьорът обясни, че подхожда с всеки различно. "Някои са много добри, когато са със свежи сили, други се справят по-добре, когато са уморени и тялото взима връх над ума."

Павликовски разказа, че е напуснал Полша без тогава да си е давал сметка за това. Мислил, че отива на екскурзия в Лондон, но става така, че майка му се омъжва за британец и животът му започва по нов начин. "В първата част от живота си човек търси нови неща, търси вълнения, докато в последната третина - по-скоро търси някакво място и общност, към които да принадлежи. Не толкова да открива множество неща хоризонтално, а да се задълбочи в едно нещо. Преди 7 години се завърнах в Полша. Дойде от само себе си. В днешния динамичен свят всичко е много крехко и променливо. Тази необходимост от принадлежност обяснява до голяма степен и промените в политическия живот, които наблюдаваме", разказа още той.

"Студената война" проследява времето при Сталин. А главните му персонажи по различен начин го приемат. За единия – Виктор животът в Полша е невъзможен  - той се задушава там. Затова пък Зула се чувства добре в страната. Попадането ѝ във фолклорния ансамбъл е най-хубавото нещо, което може да ѝ се случи. Пред нея въпросът за свободата не стои и по-скоро се чуди какво ще прави на Запад. Хората са различни. Зависи какъв човек си, от какъв произход си, каква ти е историята и за каква политическа партия гласуваш."

Павликовски сподели, че се опитва да не се съобразява с тенденцията в съвременното кино. "Всеки си има точно определени задължения и си ги изпълнява. Работата по един филм се състои от много етапи и елементи и според мен работата на режисьора е да ръководи всеки един от тях. В съвременното кино много ясно си личи дали гледаш филм, който е режисьорски, или гледаш филм, при който е имало ясно разделение на труда - един продуцент е купил книга, наел е друг писател, който да направи сценарий, наел е оператор и всеки е работил самостоятелно по своята част. Съвсем различно е."

За филма се оказва, че историята много прилича на тази на неговите родители и това искрено го е смутило. "А когато работиш по една истинска история, не ти се дава свобода да направиш историята интересна за зрителите." Тогава на помощ идва идеята за  фолклорния ансамбъл. Поставяйки историята в този контекст, става възможно историята да се развие и да бъде по-увлекателна.

Павликовски сподели и как му е подействала връзката на неговите родители и случилото се между тях. "Когато си дете не поставяш нещата под въпрос, възприемаш ги такива каквито са. Всичко това ме научи, че е напълно възможно всеки един да е прав и пак всичко да се провали. Въпреки че родителите ми се разделяха, ожениха се за други хора, разведоха се, пак се събраха, отново се разделиха, но в крайна сметка бяха най-прекрасната и обичащата се двойка, която можете да си представите. Родителите ми ме научиха, че една история не може да бъде съдена само по своя край."

Режисьорът коментира, че всички негови филми са с дължина 83 мин. и половина. "Сигурно е свързано с моят метаболизъм. Шегата настрана, обичам да гледам дълги филми, но когато ги правя, предпочитам да не губя време за скучни моменти и се фокусирам върху силните, които могат да направят филма визуален, пластичен и многопластов."

Тази вечер се раздават наградите на 23-ото издание на София Филм Фест.