Чудовищно (видео)

Преди и по време на шоуто

Атина, Гърция, 27.09., 8,30 часа, в хостела

В края на септември в Атина е топло. Подухва лек хладен утринен вятър. Акрополът се извисява гордо. Четирима души стават рано. Трябва да сме първи. Първи на опашката за първия ред на Концерта. Този на Мадона. За мен е първи. За Иво - също. За Фло - седми, за Станислав - четвърти. Това е последният й концерт в Европа. Луда работа.

Закусваме. В хостела закуската е само от сладки неща. Така е, гърците обичат да си подслаждат живота.

Чудя се за какво ставаме толкова рано. „Та ние даже закъсняваме!!!“, казва Фло и клати възмутено руса грива. Да, вярно е, хората висят по няколко дни и спят пред стадиона, за да могат да са най-близо до сцената.

„Добре“, клатя примирено глава. „Но съм сигурен, че гърците ги мързи и няма да са толкова рано там!!

9,30 часа, пред стадиона

Хващаме бързо метрото за Кифиса. Атинското метро е супер – вози навсякъде и е доста чисто и новичко. Всъщност цялата Атина е доста лъсната за Олимпийските игри през 2004 г.

Стигаме олимпийския комплекс. Пред входа вече са опънали сергии с пиратски тениски, гащи и гердани с образа на Мадона. Тълпи от фенове няма. Има около петнайсетина души, сгушени под вече доста острия вятър.
„А, не, не може да се чака тука. Стадионът е доста далече. Това не е входът, нали вчера бях тука. Тези тук не са в час“, казва Фло.

Тръгваме по обиколни пътища. Няма кьорав човек. Гърците са мързеливи, знаех си аз.

10,00 часа, на стадиона, Нечувано

След 20-минутно ходене и лутане стигаме О.А.К.А (така му е съкращението пък), който е впечатлително красив. И огромен. Капацитетът му по официални данни е 71 000 души. В сравнение с него националния ни стадион прилича на пясъчник за 3-годишни.

Табели за концерта на Мадж не се виждат.

Виждаме бариера с охранител. Питаме любезно на английски това ли е входът за концерта. Младежът кима отривисто и ни кани. Боже, какъв късмет – първи сме.

Нещо обаче не е в ред. Виждаме входа, през който тълпи служители вкарват сандъци и всякаква техника – оттук най-вероятно ще влезе Мадона.

По-нататък има и вход, на който пише, че е входът за терена, но пак нещо не е като на картата. А няма и никакви крещящи почитатели. Само редици химически тоалетни. Е, на нас тоалетни не ни трябват.

Или сме първи, или не знам. Решаваме да влезем откъм входа за сцената, за да питаме някого.

Никой не ни спира и не ни пита нищо. Влизаме на терена и гледаме как строят подиума. Нечувано. Носим торби с вода и храна, в които може да пренесем гранатомет, бомба, че и с танк бихме могли да нахлуем.

Седим около час и решаваме, че трябва да намерим някой компетентен. Натъкваме се на една жена, която, като чува как си говорим на български, ни пита: „Вие закъде бе, деца?“.

О, я виж ти. Оказват се няколко българки, които работят на стадиона. „Ама вие много рано, то ще пускат чак след 5 часа“. Е, да ама ние... 'щото искаме да сме първи.

Ами... обикаляйте, не знаем и ние как и откъде ще пускат. Връщаме се на терена и там питаме един прилично изглеждащ мъж в костюм, той нищо не знае. Питаме една мацка с бадж – и тя не знае. Не ни и питат ние какви сме и как така се разхождаме. Древногръцко спокойствие.

Най-накрая един лют грък ни пита къде са ни служебните карти. Какви служебни карти, бре, ние сме фенове, търсим къде да се наредим.

„Ами не може така да нахлувате!“. Ама ние не сме нахлули, просто търсим входа и информация. „Сори. Ужас, ужас“, фъфли гъркът и ни извежда навън, ама и той не знае входа.

Междувременно охраната е смъмрена по звена, целият стадион се оглася от бурни елинистични крясъци. Ние пък се пъчим гордо, създали сме суматоха. Ама бива ли така, бе, ще дойде някой и ще ни взриви Мадоната.

Най-накрая дойде някакъв охранител и с пелтечене и кофти английски ни заведе до входа на стадиона, който беше вече отворен и на който чакаше и малка групичка фенове.

11,30 часа, Чакането

Да си фен, си е цяла професия. Носиш: картон за сядане, може и палатка, торба с ядене и пиене, метакса, ако си в Гърция, или узо, карти за сантасе, белот и там каквото дойде, крем срещу изгаряне, пуловери, якета или бански – в зависимост от атмосферните условия.

Към 15,00 часа всички наставаха. Така се правело. Вдигаш се и се пренареждаш за атака, като отворят вратите, да тичаш. При нас тичането се очертаваше лошо. Първо надолу по някаква наклонена пътека, после до стадиона и след това към терена – има-няма 800 метра.

До 17,30 набивахме крак. Много е гадно, не можеш и да мръднеш до тоалетна, щото означава да те прередят. Вече чакат около 2000 души, лоша работа.

Най-накрая отвориха вратите. Мария Мутола ряпа да яде. Четиримата тичахме като луди. Цялата тълпа буквално помете и полицаи, и охранители, които бяха направили три контролни поста. На повечето хора така не им и провериха билетите. То как ли ще хванат някой в тази лудница. За проверка на опасни предмети или професионални апарати – да не говорим.

Тичане, тичане, тичане. Успяхме. Трети ред. Ще гледаме Мадона на един дъх разстояние. Пред нас бяха само част от тикетите (тези със специални по-скъпи билети, които ги пускат 15 минути по-рано от останалите).

И така чакаш полуседнал, полуправ, полумъртъв. Вода не пиеш, защото не може – ще те прередят, ако ходиш да се облекчаваш. Това е положението.

8,30 часа, русо, мило - Робин

Стадионът постепенно се пълнеше. Облаците лошо пълзяха над атинското небе. Лоша работа. Така и не заваля над стадиона, над другата Атина наваля.

В 7,30 часа точно започна Робин. Това е една шведска изпълнителка, която е доста руса, симпатична, пее сладки песни, изглежда мило и подгрява Мадона. Представям си, ако Робин нещо сгафи, как Мадж я млати със стойката за микрофона.

Всички се радваме на Робин. Гърците отзад сумтят и се цупят. Да се цупят.

21,30 часа, Голямото избухване

Мрак. Стадионът е претъпкан. По трибуните има правостоящи. 65 000 човека. Така написаха на следващия ден гръцките медии.

Мултимедия, захарно топче и накрая Мадона на трон. Руса, слаба, много слаба, не може да си представите колко слаба е тази жена.

Тялото й – толкова стегнато и мускулесто. През всичките два часа не се спря – да се движи, да скача на въже, да танцува, да пее.

Изпя само една песен на плейбек. Vogue – страхотна, танцуваща с мръснишки жестове. Human Nature, Like a prayer...

Мадона пие ракия с цигански оркестър... На виковете „Мадона, Мадона“ се смееше и намигаше, флиртуваше.

Никога няма да има изпълнител с подобна харизма. Никога, никога. Шоуто й не е концерт, а цял спектакъл. Както винаги е било.

Нямах глас, нямах сили. Лицето й отблизо не е като на снимките. Има бръчки по тежкия сценичен грим, но е толкова нежна и мила. И в друг момент изглежда като истинска кучка. И това е част от играта – да доминира и да командва публиката.

Гръцката публика обаче се оказа доста смотана. Само хората около сцената подскачаха и танцуваха. Отзад в по-голямата си част и по трибуните цареше необяснима неподвижност.

Сякаш хората бяха дошли, за да кажат после: „Бях на концерт на Мадона“.

Ако концертът беше в България, Мадона щеше да пее цяла нощ, защото съм бил на адски много концерти навсякъде по света и мога да кажа, че българската публика е най-емоционалната и признателната.

Когато се случи циганската част от концерта, публиката живна и Мадона почна да се хили, явно й допадна балканският нрав и до показване на средни пръсти не се стигна, както се случи на концерта във Виена.

Иначе Мадж благославяше публиката с Come on mother fuckers! и разни такива приятни обръщения, типични за нея.

Накрая след 2 часа последва и Game Over. Ако имате път към Щатите, турнето продължава там през октомври и ноември. Не е за изпускане. Give it to me!

0,00 часа, Голямото излизане

Ако си мислите, че 65 000 души е невъзможно да бъдат превозени, жестоко се лъжете. Специално заради концерта метрото работеше до 2,30 часа. По принцип в събота влакчето работи до 1,00 часа.

Огромната тълпа пред метростанцията се топеше за минути и за 15 минути след излизането от стадиона бяхме в метрото и след още 20 – в хостела.

Мадона стъпи на Балканите. Концерт в Будва и в Атина... дано на следващото турне след две години (надявам се) да дойде в София. Наистина няма да съжалява. Както и вие.

Преди и по време на шоуто