Данните на БНБ за дълга не са тревожни, смята Емил Хърсев

"Данните на БНБ за дълга не са тревожни. Методологията, по който той се измерва обаче, е порочна“, заяви в ефира на Bulgaria On Air финансистът Емил Хърсев. Той уточни, че става дума за международна финансова статистика, по която работи и Международният валутен фонд.

„Огромна част от дълга на България (около 80%) всъщност не е на България. Той е частен и няма да бъде платен с пари на данъкоплатците. Това са вътрешногрупови обороти между отделни компании и не се отразяват по никакъв начин на икономиката на страната“, обясни Хърсев.

Според него около 6,7 млрд. евро са задълженията на банковия сектор. От тях около 2 млрд. евро са междубанкови задължения.

„Една банкова група е финансирала дъщерния си трезор в България, но вместо да даде капитал, за да бъдат покрити изискванията на БНБ, е предпочела така наречените капиталозаместващи инструменти. Става дума за подчинен срочен дълг или дългосрочни финансирания, които и да се върнат, и да не се върнат, не би имало значение извън групата“, твърди финансистът.

По думите му забавеното нарастване на частния дълг е показателно като тенденция. „Преди 2008 г. той се увеличаваше с около 20% годишно, най-вече за сметка на банковия сектор, който тогава се разширяваше главоломно. Въпреки това все още е рано да търсим добрата новина. Положителна тенденция ще е едно трайно повишение на заемите, което към момента не се случва“, посочи Хърсев.

Риск от рецесия има, но не е голям, твърди още той. „Икономиката ни се намира на дъното. Ръстът е минимален, дори може да се каже, че влиза в рамките на статистическата грешка“, посочи експертът.

Много политика и малко икономика - така Хърсев определи актуализацията на бюджета.

Като важни условия за раздвижване на бизнеса и кредитирането той посочи, че е важно да бъдат премахнати ненужните такси и регулаторни режими, да няма пряка намеса в бизнеса и излишни забрани. „Ако не можеш да помогнеш, недей да пречиш. Задължение на държавата е да пази външни фактори да не вредят на предприемачеството. От години страдаме от вътрешнообщностната контрабанда. И преките щети са за бизнеса, а не толкова за бюджета“, посочи Емил Хърсев.
По думите му, ако тези доставки е можело да бъдат обложени, те не биха дошли в България. „Заради този процес обаче нашите стоки не се реализират на пазара, тъй като нелегалните продукти са с минимум 20-30% по-ниска цена. Видяхме как изкупните цени на зеленчуците скочиха почти двойно, след като беше пресечен един такъв канал“, аргументира се финансистът.

„Европа застарява драстично. България спокойно би могла да настани между 4 и 5 млн. души, които търсят по-изгодни икономически условия, за да изживеят последните години от живота си. Това е огромна ниша, а страната ни има всички необходими предпоставки да се възползва от наличните си възможности. Това е въпрос на държавна политика“, предлага Емил Хърсев.