Еврозоната може да "задраска" Гърция

Новият гръцки премиер Алексис Ципрас е достоен за своя псевдоним, който му даде фондовата борса. "Уго Чавес на Балканите" успя да унищожи при встъпването си в длъжност в понеделник пазарна капитализация от около 10 млрд. евро на Атинската фондова борса. Това изненадващо напомня на Чавес, пише германският Die Welt.

Покойният бивш президент на Венецуела бе известен с това, че със свои радикални изявления често плашеше чуждестранните инвеститори в страната му. 

Ципрас също почти веднага с поемането на властта изрече цяла армада от съобщения, които се свеждат до една-единствена цел: Гърция няма да продължи да пести и няма да спазва споразуменията с донорите. За редица известни икономисти в Германия тази нагласа може да означава само едно - вместо да се подаде на исканията и вероятно безкрайно да налива пари в Гърция, в краен случай Европа трябва да остави страната дори да фалира. Дори и с риска това да означава и излизане на страната от Валутния съюз, или т. нар. Grexit. 

"По принцип помагат само по-крайните изявления", казва Фридрих Хайнеман от Центъра за европейски икономически изследвания (Zentrum für Europäische Wirtschaftsforschung, ZEW) в Манхайм. "Това вече проработи в случая с Кипър и е вероятно и този път ще е правилната стратегия".  

Според него основният лост за оказване на натиск върху новото правителство е "болната" банкова система в Гърция, каквато бе тя през 2013 г. в Кипър. Тя е зависима от Европейската централна банка (ЕЦБ) и разчита на непрекъснат приток на свежо евро. "Както и в случая с Кипър, ЕЦБ може да постави ясен ултиматум на Атина - или правителството се споразумява с кредиторите, или на страната ще ѝ бъде прекратено финансирането", казва Хайнеман.

Като се има предвид трудната ситуация, в ZEW вече е изготвен план за спешни случаи. Той предвижда европейските банкови надзорници да извършат веднага "гръцки стрес тест", при който да се симулира срив на гръцките държавни облигации и фалит на банките в страната.

Но икономистите в Манхайм в никакъв случай не са единствените, които разиграват възможните сценарии за Гърция. Така например базираният в Кьолн Институт на германската икономика (IW) изготви в дълъг 51 страници документ вариант как валутният съюз трябва да действа спрямо нежелаещите да извършват реформи страни и как чисто технически отделни членки могат да бъдат изключени от паричния съюз. При това те разчитат на историческия опит, когато Словакия и Чехия поеха през 1990 г. по различен път с техните различни валути.

Заключението на икономистите гласи, че плащанията от спасителния фонд следва да се спират постепенно, когато дадена държава не спазва значително и устойчиво свързаната със спасителния пакет програма за реформи. "В този случай – но това е краен случай, не може да се изключи, че нежеланието за реформи и спирането на помощта към страната може да доведе до излизане от еврозоната", пишат икономистите от IW с изненадваща яснота.

Ясните изводи може би са свързани и с новата ситуация на финансовите пазари. За разлика от по-рано, когато се провеждаха гръцки избори или имаше други политически вълнения в Атина, този път други държави от еврозоната не бяха повлечени в борсовия хаос. Засега Гърция вреди преди всичко само на себе си.

И това е най-ясно видимо на пазарите на облигации. От изборите насам тригодишните гръцки държавни бонове отчетоха сериозен ръст на доходността от 10 до близо 17%, най-високото ниво от преструктурирането на дълга през 2012 г. насам. Сред финансовите среди се смята, че при лихва над 7% заемите стават непосилно скъпи и страната трябва да се обърне към партньорите си и финансови институции.

Но екстремното покачване на доходността до голяма степен е изолирано събитие, което е едва забележимо на други периферни пазари от еврозоната. Доходността по тригодишните италиански облигации се повиши от гръцките избори насам умерено от 0,46 до 0,54%, а при испанските ръстът е малко по-висок - от 0,4 на сто до 0,51%.

И дори в Португалия, която между 2011 и 2014 г. трябваше да разчита на спасителния пакет на Международния валутен фонд (МВФ), Европейския съюз и ЕЦБ, доходността по тригодишните облигации се увеличи само от 0,7 до 0,84%. И кризата на Атинската фондова борса, по-специално катастрофата при банковите акции, не се разпространи на други фондови пазари в Европа.

Останалите европейски правителства може би чувстват подкрепата на пазарите за своята непримирима тактика за водене на преговори. Така например германският министър на финансите Волфганг Шойбле (CDU) ясно сигнализира още в началото на седмицата и скоро след изборната победа на Ципрас, че "почти няма място за реакция от страна на Европа". В този аспект в редиците на федералното правителство на Германия има ясно изразено единство.

Така например и министърът на икономиката Зигмар Габриел (SPD) заяви в сряда, че не може да се говори за намаляване на дълга на Гърция. "Ако Атина иска да се отклони от договорените мерки, трябва сама да поеме бремето на разходите, а не да го прехвърля на европейските държави чрез съкращаване на дълговете или други идеи", каза социалдемократът.

Тези реакции се дължат вероятно и на текущия профил на дълга на Гърция. Атина трябва да плати всяка година до 2020 г. лихви на стойност малко над 2 млрд. евро. Това представлява около 1,5% от брутния вътрешен продукт, или 3% от държавния бюджет. Натоварванията са доста под тези на други държави от еврозоната като Италия и Испания.

Допълнително удължаване на падежите също е ограничено. Въпреки че Атина трябва да върне някои кредити през тази и следващата година, по-голямата част от вече разсрочените и предоговорени гърци кредити са с падеж след 2040 г.

Въпреки шумните изявления се оказва, че Ципрас по всяка вероятност няма да може да постигне много при преговорите с европейските партньори. Германските икономисти стигат до ясен извод - „еврозоната се нуждае от ясно послание, че тя не може да бъде пресирана със заплахи за спиране на плащанията“, се казва в доклада на ZEW.

Също толкова непоколебима е и формулировката на IW: "При отказ от желанието за извършване на фундаментални реформи трябва да се помисли дали да не се спре снабдяването с капитали на централната банка от евросистемата и тя да бъде лишена от правото на глас в Управителния съвет - по подобие на изключващите клаузи на МВФ. Това би означавало де факто изключване от валутния съюз".

Изключване от еврозоната, т.нар Grexit, започва да се разиграва и от пазарите. Чрез т.нар. индекс Grexit анализаторите в Sentix изчисляват вероятността от напускане на еврозоната от страна на Гърция през следващите 52 седмици на около 22 на сто. Това е най-високото ниво от края на 2012 г.  

Oще икономически новини четете в Investor.bg