Само с рязане на дълга не става!

Едва що е решен конфликтът между гръцкото правителство и европейските партньори, и се задава нов спор - Международният валутен фонд (МВФ) призовава за т. нар. „подстригване на дълга“ на Гърция. Федералното правителство на Германия и лидерите на еврозоната обаче категорично изключват възможността за номинално намаляване на дълга и само предлагат да се мисли за удължаване на падежите, в замяна на по-нататъшни реформи. Тази дискусия обаче не е особено задълбочена. Европа спешно има нужда от преосмисляне на политиката по този въпрос и от модел на преструктуриране, който да помогне на Гърция да изпълни своите реформи, пише в свой материал за Die Welt Марсел Фрацшер, директор на Германския институт за икономически изследвания (DIW) в Берлин.

Настояването за номинално намаляване на дълга отразява много едностранчивата позиция на МВФ. МВФ е прав, когато казва, че държавният дълг от близо 180 процента от икономическия продукт в Гърция не е устойчив. Противоречието е в това, че МВФ призовава за „подстригване“ само европейците, но възнамерява да изключи собствените си заеми от това. А МВФ, точно както европейските си партньори, бе организатор на спасителните програми и следователно трябва да поеме пълната отговорност за тях, заедно с ЕК и ЕЦБ. Въпреки това, ако този конфликт с МВФ не бъде решен, спорът може да постави под угроза участието на МВФ в третата програма за Гърция – нещо, за което призовава германското правителство.  

Преструктуриране на гръцкия държавен дълг трябва да отговаря на четири критерия - първо, трябва да се направи дълга устойчив, т.е. намаляване на тежестта на дълга, така че гръцкото правителство да може да го изплаща дори и в трудни времена. На второ място, то трябва да има за цел намаляване на колкото се може повече претенции за сметка на германските и европейските данъкоплатци. Това може да стане само ако гръцката икономика отново започне да расте и държавата генерира високи приходи. Трето, преструктурирането на дълга трябва да бъде проектирано така, че да поддържа максимално растежа. Четвъртият елемент е доверието. Преструктурирането трябва да даде ясен сигнал на гръцкото правителство и гражданите, че Европа има интерес от възстановяването на страната.

Едно номинално редуциране на дълга, от друга страна - дори ако е допустимо по закон - ще има предимството, че може да възстанови бързо устойчивостта на дълга. Но би било изключително скъпо за европейските и германските данъкоплатци. В допълнение, то би отнело от гръцкото правителство важни стимули за прилагането на по-нататъшни реформи. Ето защо призивът на германското правителство, че едно преструктуриране на дълга трябва да бъде свързано със строги условия, е разбираемо и правилно, пише Фрацшер.

Тази последна опция би позволила на германското правителство да запази лицето си – преструктуриране чрез удължаване на падежите и по-нататъшното понижаване на лихвените проценти. Което би позволило на федералното правителство да спази обещанието си да не толерира опрощаване на дълга и, но същевременно ще се намали тежестта на дълга на Гърция. Тъй като и сега сроковете за погасяване са изключително дълги, а лихвените проценти вече са много ниски, този вариант обаче ще допринесе малко за устойчивостта. Въпреки това най-голямата слабост на преструктурирането е ефектът на доверието. Защото високите нива на държавен дълг ще си останат, а рискът, че гръцкото правителство може в бъдеще в случай на несъстоятелност да прекратии погасяването, все още е изключително висок. Поради това много частни инвеститори ще се въздържат от инвестициите си в Гърция. По този начин растежът на гръцката икономика ще остане нисък.

И настояването за по-висок налог за солидарност за германските данъкоплатци, за да се отпише гръцки дълг, ще бъде непродуктивно и ще представлява фатален сигнал. Целта на третата помощна програма не е да се осигурят парични трансфери в Гърция, а да се подобри устойчивостта на гръцкия държавен дълг и по този начин да се защитят интересите на германския и европейския данъкоплатец.

Най-добрият вариант, който отговаря на всичките четири критерия, би бил обвързването на лихвените проценти с растежа на икономиката на Гърция, а не, както досега – към растежа на еврозоната, показва анализ на DIW в Берлин. Ако гръцкият темп на растеж в дадена година започне да пада, ще паднат и лихвите. Обратно, ако икономиката расте бързо, се вдигат и лихвите. Лихвените плащания ще се развиват в крак с темпа на растеж и по този начин автоматично ще вземат предвид платежоспособността на гръцката държава.

Такава БВП-индексация на заемите има многобройни предимства. Първо, тя подобрява платежоспособността на Гърция и по този начин намалява риска от неуспех за европейските данъкоплатци. В дългосрочен план не се очаква загуба за кредитора. Напротив, такава индексация намалява рисковите премии и подобрява платежоспособността и икономическото възстановяване.

На второ място, обвързаните към БВП заеми ще осигуряват стимули за Гърция, за да поеме отговорност към собствените си реформи и по този начин да подобри шансовете си за успех. А едно такова решение също така ще бъде важен сигнал от всички европейци към Гърция, че самата Европа е силно заинтересована от икономическото възстановяване на страната. Отношенията между Гърция и нейните кредитори - особено Германия - ще се подобрят. А гърците ще осъзнаят, че тяхното бъдеще е само в техните ръце.

Развитието на ситуацията в Гърция можете да следите в Investor.bg