Мама, татко и...още някой - какво е да си с трима биологични родители

Алана Сааринен обича да играе голф, да свири на пиано, да слуша музика и да излиза с приятели. В това отношение тя е като много други деца по целия свят. Разликата е на биологично ниво – тя има ДНК не на двама, а на трима родители, пише Би Би Си.

„Много хора казват, че имам чертите на майка ми и очите на баща ми. Това се отнася и за характера ми“, казва Алана. „Аз имам ДНК и от трета дама. Но за нея не мисля като за родител, аз имам просто нейни митохондрии“, добавя тя.

Хората като Алана са между 30 и 50 в целия свят. Идеята за тримата родители се появи в САЩ като опит за лечение на стерилитета. По-късно методът е забранен. Скоро обаче може да се появят още хора като Алана, защото Великобритания обмисля да узакони нова подобна техника, която ще използва донорски митохондрии и по този начин ще се бори с генетични заболявания. Този процес ще се нарича митохондиална подмяна и ако парламентът разреши това, Великобритания ще бъде единствената държава в света, която ще позволи деца с ДНК на трима да се роди.

Алана се ражда чрез лечение на стерилитет, наречено цитоплазмен трансфер. Нейната майка Шарън Сааринен и баща й са се опитвали да имат бебе в продължение на 10 години с помощта на ин витро процедури.

„Чувствах се безполезна. Почувствах се виновна, че не мога да даря с дете съпруга си. Когато имаш такъв проблем, мислиш за него постоянно. Няма и сън“, разказва тя.

Цитоплазменият трансфер беше представен в края на 90-те години от д-р Жак Коен и неговия екип от Ню Джърси, САЩ. „Разбрахме, че има нещо в цитоплазмата, което не функционира правилно. Затова се наложи да включим други митохондрии“, разказва той. Коен прехвърля малко цитоплазма от донор към яйцеклетка на Шарън. След това се използвала спермата на мъжа й. По този начин трета ДНК се прехвърля в ембриона.

17 бебета са родени в клиниката на Коен чрез цитоплазмения трансфер. Една от бременностите обаче завършва с аборт. Според специалиста това не е неочаквано. Оказало се, че в плода липсва Х хромозома.

Останалите бебета се раждат нормално. По-късно се установява, че при едно от децата има признаци за разстройство на развитието, включващи и аутизъм. Според д-р Коен е трудно да се каже дали тези изменения са в резултат от процедурата.

През 2002 г. властите в САЩ забраняват метода поради етични съображения. Критиките са свързани най-вече с това, че се появяват деца като Алана, които имат нетрадиционна ДНК. Те ще предадат тази ДНК на децата си и т. н.

Поради липса на средства се знае твърде малко за децата като Алана. Майка й казва, че дъщеря й е нормално и здраво дете. „Не можех да се надявам на по-добро дете. Тя е интелигентна, умна, красива, обича математиката и науката, справя се добре в училище, винаги помага в домакинството“, разказва Шарън. Тя подчертава, че Алана винаги е здрава, дори не страда от настинки.

Здравето на децата като Алана ще бъде стриктно следено заради подобна програма, която ще стартира във Великобритания. Тя няма да се прилага на жени с репродуктивни проблеми, а за хора, които имат митохондриални проблеми, за които има вероятност да се унаследят от децата им. Хората с такива проблеми най-често страдат от болести на сърцето, имат респираторни проблеми, епилепсия, в някой случаи и тежка деменция.

Според д-р Дъг Търнбъл от университета в Ню Касъл страдащите от митохондриални проблеми във Великобритания са 1 на всеки 3000 души. „Може да се борим със симптомите, може да подобрим качеството на живота на тези хора, но не можем да ги излекуваме“, пояснява той.

„Не искаме да създадем по-здрави хора или хора само с руса коса. Искаме просто да спрем една болест и мисля, че само това е начинът“, допълва Търнбъл.

Шарън Бернади е от Съндърланд. Тя е една от онези, на които новият метод може да помогне.

„Имам бебета в три различни гробища“, разказва тя, заобиколена от снимки на всичките си деца.“Това не е начинът да планирате живота си, когато се опитвате постоянно да имате семейство. Имам прекрасни снимки и спомени, но това е всичко, което имам“, допълва тя.

Докторите не знаят защо бебетата на Шарън умират часове след раждането им. Затова тя и съпругът й продължават да опитват с надеждата да имат здраво дете. При четвъртото дете - Едуард, отначало нещата изглеждат различно. Той бил здрав, докато не навършил четири години и половина. Тогава е диагностициран с болестта на Лий, вид митохондриална болест. Здравето му започва да се влошава с течение на годините. Пикът на болестта идва, когато момчето навършило 20 години. Започнало да получава спазми, да крещи в болка. Починало година по-късно.

„Надявам се синът ми не е починал напразно. Искам той да бъде причината нещо да се промени“, разказва Шарън.