"Куцата патица" Обама

"Нямаме стратегия все още" - така отговори президентът Барак Обама на 28 август на репортерски въпрос каква е стратегията на Белия дом за борба срещу експанзията на групировката Ислямска държава, която обяви през юни халифат в райони в Сирия и огромна част от територията на Ирак, до южната граница на Турция.

Тази кратка фраза на президента е ярък израз на кризата във водачеството, тегнеща над Съединените щати и Запада в края на 2014 г., през която светът се изправи пред двете най-тежки изпитания след разпадането на СССР и края на Студената война: мракобесния възход на ислямския екстремизъм и руската агресия в Украйна.

В средата на втория президентски мандат, изтичащ след две години, Барак Обама преждевременно се превърна в онова, което на американски политически жаргон се нарича "lame duck president" - буквално "куца патица" или президент в края на мандата, без право да се кандидатира отново.

Трансатлантическата солидарност - един от стълбовете на НАТО, бе разклатена и от колебливостта на американския лидер, и от разнопосочните приоритети на партньорите. Във военновъздушната кампания срещу Ислямска държава се обединиха държави от НАТО - САЩ, Франция, Великобритания, Норвегия, Холандия, Канада - арабски страни и Австралия, по модела "коалиция на желаещите".

Тази коалиция не приема отдавнашното искане на Турция за налагане на буферна зона, забранена за полети от сирийската страна на границата. Наред с това обаче Турция отказва да предостави военновъздушната база на НАТО Инджирлик за въздушните удари срещу ИД и на практика пречи на партньорите от коалицията, с което си спечели упреци, че косвено съдейства на джихадистите. Тези спорове помрачиха престижа на НАТО като най-успешен военнополитически съюз в историята.

Посещавайки Полша в началото на юни, Обама се опита да увери страните в Централна Европа, че ангажиментът на Америка към НАТО и към тяхната сигурност е "твърд като скала", писа сп. "Икономист". Полша е един от съюзниците в НАТО, заедно с трите балтийски държави, които настояват за постоянно присъствие на НАТО в тази част на Европа.

"Икономист" напомня, че Полша остана разочарована от решението на Обама в първия му мандат да оттегли плана за американски противоракетен щит, елементи от който трябваше да бъдат разположени на нейна територия и това охлади отношенията между Варшава и Вашингтон. Но след руското посегателство в Украйна, Полша е отново един от най-близките съюзници на САЩ в Европа.

Във Варшава Обама обяви т.нар. Инициатива в подкрепа на европейците, финансирана с 1 милиард долара и предвиждаща американско военно присъствие на ротационен принцип в няколко източноевропейски страни, разширяване на тренировъчните програми, изпращане на танкове и друга бронирана техника, редовни и чести общи учения. В отговор полският президент Бронислав Коморовски обеща разходите за отбрана да достигнат 2 процента от брутния вътрешен продукт.

Агенция Франс прес напомня, че 29 000 американски войници са разположени постоянно в Европа в три страни от т.нар. Стара Европа - Германия, Италия и Белгия. През 1997 г., при първото разширяване на Изток, НАТО обеща на Русия, че няма да разполага войски в Източна Европа. Но според Полша и балтийските държави този ангажимент е отпаднал след като руската анексия на Крим прекрои със сила граница в Европа за първи път след Втората световна война.

"Инициативата в подкрепа на европейците" едва ли е по вкуса на някои западноевропейски страни, като Германия, която е твърдо за дипломатическо уреждане на украинската криза и неохотно се присъедини към санкциите, наложени на Москва. Канцлерката Ангела Меркел повтори неведнъж, че конфликтът в Украйна може да бъде уреден единствено с дипломатически средства и че Берлин ще направи всичко възможно за постигане на разбирателство с Русия.

"Пътят може да се окаже дълъг и труден, но аз съм сигурна, че ще го извървим", каза тя миналата седмица пред Бундестага.

Геополитическа главоблъсканица в НАТО има и за стремежа на Украйна към евроатлантическа интеграция. Прозападната коалиция, дошла на власт след парламентарните избори в Украйна в края на октомври, обяви присъединяването към НАТО за приоритет, а президентът Петро Порошенко обеща въпросът да бъде решен с референдум. Вратата на НАТО остава отворена за Украйна, заяви генералният секретар Йенс Столтенберг пред Парламентарната асамблея на НАТО на есенната й сесия в Хага.

"Силно сме обезпокоени от милитаризацията на Крим. Обсегът на оръжията, разположени там - авиация, крилати и зенитни ракети - покрива целия район на Черно море", каза в Киев американският генерал Филип Брийдлав, главнокомандващ съюзническите сили на НАТО.

Но дори и най-верните съюзници на Киев остават скептични към перспективата за присъединяване на Украйна към НАТО, писа агенция Франс прес.

"Ако Украйна реши да тръгне по този път, ще бъде много трудно", заяви помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд. А германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер каза пред "Шпигел", че "вижда партньорство между Украйна и НАТО, но не и членство".

Отговор на въпроса дали и кога ще бъде преодоляна кризата във водачеството ще дадат президентските избори в САЩ през 2016 г. В предстоящата кампания външната политика ще бъде ключова сфера за изява на претендентите за Белия дом, прогнозира Асошиейтед прес.

В Републиканската партия, която спечели мнозинство в Сената и разшири присъствието си в Камарата на представителите на междинните парламентарни избори през ноември, засега не се очертават "ярки звезди". Затова с огромен интерес се очаква бившият държавен секретар, бивш сенатор и бивша първа дама Хилари Клинтън да обяви, вероятно в началото на 2015 г., дали ще се бори за кандидатурата на Демократическата партия за президент на САЩ.

(БТА)