Украинският конфликт е стигнал до кулминация

Френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел предприеха небивала дипломатическа инициатива - вчера спешно посетиха заедно Киев, а днес ще пристигнат в Москва в опит да спрат войната в Украйна, пише руският в. "Комерсант".

За момента това е "най-сериозната стъпка на Запада с цел прекратяване на войната", изтъква изданието и припомня "липсата на осезаем резултат от досегашните посреднически усилия".

Обиколката на двамата лидери бе предшествана от визита на държавния секретар на САЩ Джон Кери в Киев. Той отправи сигнал, че инициативата на Париж и Берлин не е импровизация, а е съгласувана с Вашингтон. Кери за пръв път заяви, че САЩ са готови да бъдат гарант на мира в Югоизточна Украйна, ако намерят дипломатическо решение съвместно с европейските си партньори, посочва всекидневникът, цитиран от Би Би Си.

Според негови информирани дипломатически източници Франция и Германия може да предложат спиране на огъня, съпроводено с признаване на нова разделителна линия между войските, несъвпадаща с очертаната в есенните споразумения от Минск. Тази линия се измести в полза на сепаратистките "народни републики" в Донецк и Луганск (ДНР и ЛНР) след настъплението им през януари.

В отговор от Москва се чакат твърди гаранции, че занапред териториалното статукво няма да се нарушава и настъплението ще спре. Меркел и Оланд ще настояват Москва и отцепниците да признаят, че Донбас остава част от Украйна, макар чисто формално засега.

Съвместното пътуване на двамата европейски лидери до Киев, а после и до Москва показва, че украинският конфликт е стигнал до кулминация, смята експертът от Хелзинки Аркадий Мошес, говорил пред всекидневника.

Той свързва инициативата на Оланд и Меркел със "засилването на дискусията по въпроса за доставки на отбранителни оръжия за Киев. Европа иска да предаде на Москва цялата острота на новите рискове. Тези рискове може да тласнат конфликта в качествено нова фаза, той ще стане неконтролируем и може да причини голяма война в Европа", предупреждава анализаторът.

Според него Меркел и Оланд може да предложат на Москва да станат гаранти на "Минск-2" - ново споразумение за замразяване на конфликта. Те ще настояват Москва да осигури спиране на "безсмисленото" сепаратистко настъпление "срещу съгласие на Запада фактически да признае увеличаването на териториите на ДНР и ЛНР". Ще посочат като мотив, че "контролът над още някой и друг квадратен километър опожарена земя не решава по принцип нищо и не дава на никоя страна възможността да постигне никакви стратегически цели", прогнозира Мошес.

Спешните посещения на Меркел и Оланд сочат, че "Европа е узряла най-накрая за формиране на международна посредническа група с цел да се избегне тотална ескалация на украинския конфликт", коментира руският политолог Сергей Станкевич.

Възможното политическо решение предполага според него "реинтеграция на ДНР и ЛНР в състава на Украйна с широки автономни права". За военнополицейски операции през преходния период може би ще трябва да се формират миротворчески сили под егидата на ООН, включващи страни извън НАТО.

"Всъщност става дума за замразяване на конфликта", пише "Независимая газета", цитирайки източник, близък до контактната група за мирно уреждане в Донбас. Източникът обаче се съмнява, че отцепниците ще приемат това решение, защото то не регламентира "формалното положение на тези територии и статута на жителите им, нито премахва въпроса за икономическата блокада".

Залозите са огромни и сегашните срещи са последен шанс за уреждане на конфликта. Инак "други дипломатически сценарии няма да има и крайно опасната кървяща рана на украинската криза ще остане отворена още няколко години", коментира пред "Независимая газета" френският наблюдател Арно Дюбиен.

При неуспех на френско-германската инициатива ще последват нови санкции и САЩ ще доставят на Киев оръжия. Русия пък ще увеличава помощта за сепаратистите "и войната в Украйна може да излезе извън рамките на Донбас", предрича той.

От резултата на предстоящата руско-френско-германска среща ще зависи и тонът на адресираните към Москва изявления на Международната конференция по сигурността, която започва днес в Мюнхен, пише в друг материал "Комерсант".

Според негов източник в германското външно министерство, ако държавните лидери се разберат за нещо в Москва, в Мюнхен ще се организират "в един или друг формат" многостранни преговори за Украйна, при все че не са планирани за момента.

Вестникът нарича сегашната мюнхенска конференция историческа. Ще присъстват над 20 държавни глави и 60 министри. Водачът на руската делегация - външният министър Сергей Лавров, ще трябва да изслуша доста критики към Москва, пише той.

"Повечето резултати от 25 години работа се изпариха за броени месеци. Само преди четири години държавите от НАТО и Русия заявиха в Лисабон, че са "навлезли в нов етап от сътрудничеството, насочен към истинско стратегическо партньорство". Днес това изявление звучи, сякаш е от друга епоха", цитира изданието доклад, подготвен за конференцията.

От него проличава, че западните наблюдатели са разтревожени най-вече от т. нар. външнополитическа доктрина на Путин. "През март 2014 г. руският президент изтъкна, че не само руските граждани, но и по-широко обозначена група – рускоезичното население, трябва да бъде защитавана от Русия. Дали тази логика, използвана в Крим и в Източна Украйна, ще се прилага и спрямо други държави с рускоезични малцинства?", питат авторите на доклада.

Западът се пита още: "Смята ли Русия за дълго да загърби Европа, търсейки партньори в други региони? Знае ли самото руско ръководство колко далеч се кани да се отдръпне от Запада? И как ще се справя Москва с хапещите последици от санкциите, спада в цените на петрола и с масовото изтичане на капитали?".

В Мюнхен се надяват да получат отговор от водача на руската делегация Сергей Лавров, чието изказване е насрочено за събота, добавя "Комерсант".
 

/БТА/