Вижте Скопие през обектива на Dnes.bg тук
Преди три седмици македонските депутати одобриха състава на новото правителство. То включва ВМРО-ДПМНЕ, Демократичната партия на албанците (ДПА), Новата социалдемократическа партия (НСДП) и няколко малки партии с по един или двама депутати.
Най-силно впечатление направи фактът, че извън правителството остана Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), партията на етническите албанци, която спечели повече места в парламента от ДПА. Премиерът Никола Груевски преговаря с представители на ДСИ няколко дни, но без резултат.
Миналия понеделник Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) и нейният съюзник - Партията за демократичен просперитет (ПДП), решиха да бойкотират работата на парламентарните комисии. Лидерите на ДСИ и ПДП Али Ахмети и Абдулади Вейсели обявиха решението след среща в Мала Речица.
Коалицията настоява, че е трябвало да бъде включена в състава на новото правителство след спечелването на мнозинството етнически албански гласове на парламентарните избори на 5 юли. През последните седмици ДСИ организира протести и блокира пътища.
Депутати от ДСИ и ПДП все пак присъстваха в петък (8 септември) на заседание на парламента, на което бе отбелязана 15-тата годишнина от независимостта на страната. Лидерът на ДСИ Али Ахмети обаче подчерта, че депутатите се присъствали, за да демонстрират уважението си към празника, но не са променили становището си за правителството.
За коментар на актуалната политическа обстановка и анализ на най-актуалните процеси в македонското общество потърсихме известната македонска журналистка Оливера Йовановска.
Оливера Йовановска е завършила журналистика в правния факултет на Скопския университет „Кирил и Методий“ през 1999 година. Работила е в македонския всекидневник „Дневник“. От септември 2000 година до юни 2001 е кореспондент на „Дневник“ в Босна, има специализация в Media Plan Institut в Сараево. От 2001 до 2004 работи като кореспондент от Македония за няколко босненски медии. От 2004 е репортер в една от най-големите македонски телевизии- „Сител“. Темите, които отразява, са вътрешна и международна политика.
След няколко дни заминава от Скопие за Венеция, защото започва работа в ЮНЕСКО.
- Скоро бях в Македония с колеги от балканските страни. В албанските села преди Скопие надписите на Армията за национално освобождение (АНО) все още стоят по стени на къщи, пътни знаци...Както знаем, ДСИ се роди след трансформирането на АНО в политическа партия. Каква е твоята прогноза за бъдещите действия на коалицията ДСИ/ПДП и възможно ли е войнствената им риторика да провокира напрежение?
ПДП влезе в коалиция с ДСИ с цел да победи на изборите и да бъде част от властта. Но след като премиерът Груевски реши ДПА да бъде коалиционен партньор в правителството, демократична и очаквана е реакцията на коалицията ДСИ/ПДП. Мисля, че ПДП ще бъде част от правителството, но въпрос на време е кога това ще се случи. В такъв случай силите, представящи албанците в парламента, ще бъдат равностойни, тъй като ДСИ ще има 14 депутати, колкото и ДПА/ПДП.
ДСИ може да използва всички демократични права, за да бойкотира работата в парламента, също както ДПА правеше, докато беше в опозиция в периода 2002-2006. Не очаквам никакви други размирици или пък повтаряне на събитията от 2001-ва. Това, което се случи през 2001, се затвори с Рамковия договор. Това, което и Брюксел иска от Македония, от всички нейни граждани и от политическите субекти, е уважение на европейското партньорство, изпълняване на критериите от Копенхаген за бъдещо членство на Македония в ЕС и изпълняване на препоръките, откакто Македония получи „канадския статут“
Поведението на ДСИ е част от вътрешния живот на Македония, което е съвсем нормално във всяка демократична страна. ДСИ трябва да разбере, че в следващите 4 години ще е опозиция и да се научи как да се държи като конструктивна опозиция. Само да си спомним - и Берлускони не вярваше, че ще изгуби изборите през април 2006, но това се случи. Който губи ,има право да се сърди.
Как хората в Македония приемат новото правителство? Имат ли големи очаквания към него?
Гражданите на Македония приемат новото правителство и техните очаквания са големи, особено в икономически план. От самото си създаване правителството започна да се занимава с решаване на икономически проблеми. Започна със земеделците, като намали ДДС-то от 18 на 5 процента. Правителството направи това още на първото си заседание.
Гражданите вече не могат да чакат. Трябва им изход от тежкото икономическо състояние, което продължава вече 15 години. Същото гражданите очакваха и от предишното правителство, но тогава знаеха, че сигурността е най-важна. Сега от настоящото правителство се очаква да подобри икономическия развой на Македония и да договори датата за начало на преговорите с ЕС, но и да реши най-тежките въпроси за македонците, както и спора за името с Гърция и признаване на македонското малцинство в съседните страни.
Изминаха 15 години от референдума, на който македонските граждани се обявиха за независима и суверенна държава. Как изглеждат тези 15 години през очите на младите хора в страната? Кои бяха най-големите успехи и най-големите разочарования за този период?
Като цяло животът на младите хора през изминалите 15 години бе тежък, преди всичко в икономически аспект, а това е свързано с възможностите за излизане от страната и пътуванията до западноевропейските страни. Няколко пъти налагаха ембарго на Македония, първото беше от Гърция, в момента, когато страната ни реши конституционното име да бъде Република Македония.
След това последваха тежки икономически години, в които гражданите не можеха да се прехранват. Но след 15 години може да се каже, че вървим напред, това се чувства. Македония е на крачка от НАТО, вече тропа на вратата на НАТО, което може би е най-важно. Преди всичко да станем член на НАТО, а после и страна-членка на ЕС.
Македония е малка държава с много красоти. Само 2 милиона сме, толкова малко, че не представляваме опасност за никого в Европа. Затвореността и страхът на Европа в началото на 90-те да се занимава с въпроса Македония рефлектираше негативно върху младите.
Колкото и да държите младите затворени, те един ден ще решат да заминат, защото светът не е само Македония, светът е и България, и Гърция, и Сърбия, и Италия, и Франция, и...достатъчно е веднъж да се посетят тези държави, да се създадат контакти с младите, да се обменя опит, за да се опознаят другите и света около нас.
Живяла си в Сараево, работила си за босненски медии, както и като кореспондент от Босна за престижния македонски всекидневник „Дневник“. Като член на FEJS (Федерацията на европейските студенти по журналистика) имаш много срещи с млади хора от Балканите? Какви стереотипи и илюзии, според теб, трябва да забравим всички ние в този регион?
Балканите представляват много голяма ценност за мене. Балканите са Европа. Често си задавам въпроса - възможно ли е да няма повече войни на Балканите, възможно ли е да се надживеят различията, да се надживее национализмът? Мисля си, че е възможно, защото идеята да се основе Европейската общност беше тъкмо това, да се надживее национализмът между германците и французите.
Балканите изглеждат по друг начин след разпадането на Югославия през 1991. И стереотипите, които доминираха тогава, завършиха с войната в Босна. Създадоха се нови ценности, много се объркаха нещата тогава. Твърде много кръв имаше. И си мисля, че сегашните млади хора, като включвам и себе си, трябва да изградим и да създадем нови ценности за съвместно живеене и комуникация помежду ни, трябва да изградим нови стереотипи и нови илюзии, защото старите вече не съществуват. Мисля си, че ни обединява една идея и това е Европейския съюз.
А какви стереотипи трябва да оставят в миналото българите и македонците ?
Македонците трябва да забравят, че са били поробени от българите, трябва да схванат, че това е част от миналото. Най-лошо е, когато се живее в миналото и не се мърда от там. Аз съм много себична и казвам - родена съм днес, сега и тук в Скопие и искам да имам хубав и достоен живот и нямам време да чакам нещо да се промени след 100 години.
Аз искам промените и хубавия живот сега и веднага. Вярвам, че много македонци и българи ще се съгласят с мен. Ако и двете държави икономически се развиват с бързо темпо, парите ще избият всички стереотипи, които са съществували досега. Добрият икономически живот кара хората да разсъждават по по-различен начин, като американците или французите, които и представа си нямат за нашите сладки мъки.
Вижте Скопие през обектива на Dnes.bg тук
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.