Сирия опустява, надеждата да се върнеш у дома - гасне

Нова вълна от сирийци залива всеки ден Европа. Те са над половината от близо 400 000 мигранти и бежанци, които са намерили убежище на Стария континент само тази година. В резултат Унгария, Австрия и Словакия затегнаха граничния контрол, отбелязва вестник Вашинготн Пост.

Колко още сирийци продължават да идват е неясно, но докато притокът продължава, бройката им скача неимоверно.

Според данни на ООН 78% от акостиралите на гръцкия бряг през юли са били сирийци. От тях много вече са били напуснали Сирия, търсейки убежище в съседни страни, но други тепърва напускат страната. Те пропускат бежанските лагери и се насочват директно към Европа.

Има и много други. Хиляди сирийци спят по улиците на Измир, чакайки за място на една от надуваемите лодки, които през нощта прекосяват морето до Гърция.

Всички те казват, че приятелите и семействата им от Сирия ще ги последват. 30-годишният Мохамед е минал през три планини, заедно с бременната си жена. “Всички, които познавам, напускат. Сякаш Сирия се изпразва!“, разказва той.

Анализатори смятат, че рано или късно сирийците ще се уморят да чакат жестоката война да свърши. Най-малко 250 000 са убити в четирите години на военни действия, химически атаки, самоделни бомби и балистични ракети.

Правителствени сили и бунтовници се бият за градове, села и военни бази без превес. Ислямска държава коли и беси в управляваните от нея територии.

В този ред на мисли Фред Хоф от Атлантическия съвет отбелязва, че напускането на хората не е никаква изненада. “Защо някой сириец, който има възможност да напусне и физическата способност да го направи, би решил да остане?“, пита той.

Сред бежанците има и други народности – някои са от Ирак и Афганистан. Други от Сомалия, Сенегал, Нигерия или Бангладеш. Но най-много са бягащите от война, и най-вече – от тази в Сирия. А масовото им изселване говори за провала на хуманитарна помощ в поддръжката на бежански лагери в Йордания, Ливан, Турция и Ирак.

“Сирийците можеха да издържат известно време в бежанските лагери, защото се надяваха, че ще се върнат у дома“, коментира представител на ООН. “Но тази надежда става все по-тънка и тънка, условията все по-тежки, никой не бива да поставя под въпрос или да се впечатлява от множеството сирийци склонни да рискуват живота си, за да достигнат Европа.“

А онези, по улиците на Измир идват отвсякъде. Някой отдавна са напуснали Сирия, други са чакали до край.

Рамадан Мохамед е вдовец, загубил е крака си, защитавайки Алепо през 2012. Той прекарва дните си на едно одеяло на улицата, чакайки втори шанс да се качи на лодка след много провали. Не е лесно да се направи това с един крак, отбелязва той. А ако надуваемата лодка потъне, както често се случва, той няма да може да плува.

Мохамед Хасан е избягал в бежански лагер в Ливан от Ябруд. Той казва, че не е можел да понесе фактът, че трите му деца растат без да могат да ходят на училище. Той смята да ги вземе при себе си в Европа след като се установи. “Съпругата ми иска да отида, за да може децата ни да имат образование!“, обяснява той.

Повечето, които предприемат опасното пътуване са мъже, основно защото семействата предпочитат да изпращат бащите и синовете си, които след като си извадят законни документи да издърпат при себе си цялата фамилия. Но много са млади и несемейни, бягащи от война, в която иначе биха били въвлечени.

Салех на 24 и 27-годишният му приятел Абдул-Кадер са били войници в сирийската армия, докато бунтовниците не завземат базата им миналата година. Те успяват да се измъкнат живи, но се чувстват предадени от правителството, което не праща никаква помощ.

“Подкрепяхме режима, но когато те не дойдоха да ни защитят, решихме да дезертираме“, обяснява Салех. Двамата от тогава бягат, намирайки работа тук-таме и сега са спестили достатъчно за пътуването.

Абу Хамза се е бил на страната на бунтовниците в Даара, откъдето през 2011 г. избухва войната. “Хората вече не искат да се бият. Те просто искат да ядат. Аз продадох всичко, за да стигна до тук – хладилника ми, леглото, всичко.“

Когато той тръгва от Сирия пътува с 9 мъже и 3 жени. В продължение на дни турските граничари не ги пускат да влязат. В един момент жената на брат му се отказва и се връща, разказва той. Останалите обаче успяват да преминат. Сега живеят под голямо дърво из улиците на Измир, търсят трафиканти и преговарят как да се прехвърлят в Гърция.