В Москва войната е един друг свят: Никой от познатите ни не се бие

Недалеч от Червения площад, смеещи се тийнейджърки танцуват във формация на западна поп песен, докато момиче снима хореографията им за социалните медии. В другия край на града, в района на Патриаршите езера, ресторантите са пълни. Поршета и Ламборгинита се плъзгат по тесните му улички.

Повече от три години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, войната все още се усеща далечна в Москва, столицата на страната и най-богатия ѝ град. Провоенните символи Z и обявите за набиране на военни са все по-редки и дори когато украински дронове наближават, не вият сирени за въздушна тревога, за разлика от други градове по-близо до украинската граница, където те са почти ежедневно явление.

В парк „Зарядие“, озеленено открито пространство близо до Кремъл, провоенната експозиция беше премахната и заменена с инсталация, озаглавена „Матрьошката на Москва“ - 11-метрова дигитална конструкция с мигащи светлини, които я превръщат в светеща руска матрьошка. Тя беше открита миналата седмица пред ликуващи тълпи и националния химн.

Очевидният опит на Кремъл да предпази Москва от реалностите на войната е до голяма степен, ако не и напълно, успешен. Един на всеки двама московчани казва, че не познава никого, който се бие в Украйна, че не е пострадал финансово и че не изпитва стрес в резултат на конфликта, според Левада център, който е широко възприеман като единствения независим социологически институт в страната.

„За нашето семейство специалната военна операция изобщо не ни е засегнала, поне в ежедневието. Никой, когото познаваме, не се бие“, казва млада жена с количка, използвайки кремълския термин за войната, пред The Times.

Тя и съпругът ѝ бързо се отдалечават след разговора. Пенсионери на близка пейка, наслаждаващи се на последните топли есенни дни, са на същото мнение.

Въпреки че безмилостните мерки на Кремъл срещу антивоенното несъгласие означават, че много малко хора в Москва са склонни да говорят подробно за това как се чувстват относно инвазията, ясно е, че конфликтът, най-големият в Европа от 1945 г. насам, никога не е далеч от мислите на много хора.

„Войната засяга всички. Вътре в мен тя винаги тежи. Но по отношение на ежедневието - нищо не се е променило. Просто има повече негативизъм наоколо“, казва мъж в кафене.

Ася, 20-годишна студентка, която се разхождала с приятеля си, казва:

„Брат ми се върна от Украйна с посттравматично стресово разстройство. Това е всичко, което мога да кажа за това.“

От септември 2022 г., когато президентът Путин обяви национална мобилизация, е известно, че 242 новобранци от Москва, която има население от 13 милиона, са загинали в Украйна, което е един от най-ниските нива в страната, според BBC Русия и Mediazona. За разлика от това, 884 души са били убити от Башкортостан, регион на Волга с население от около четири милиона. Двете медии са потвърдили смъртта на повече от 130 000 руски войници, въпреки че се смята, че истинската цифра е значително по-висока.

Докато кметът на града Сергей Собянин твърди, че 90 000 души от Москва се бият в Украйна, анализаторите казват, че мнозинството от войниците са от по-бедните руски региони, които са се преместили временно в столицата, за да се възползват от щедрите бонуси за подписване на военни договори.

„Някои от момчетата направиха това в началото на годината и всичко се получи“, казва руски войник в Москва. „Плащанията бяха наистина големи.“

Войниците в Москва, които се записват във въоръжените сили, получават еднократен бонус от 2,3 милиона рубли (20 400 британски лири), плюс месечна заплата от 260 000 рубли, сума, която е многократно по-висока от средната заплата в някои региони.

Не всеки в Москва, която някога беше бастион на руското опозиционно движение, е нетърпелив да помогне на руската армия да набере повече войници за войната си.

„Донесоха ни купчина листовки за договорна служба, може би от местната областна служба. Закачих ги и ги свалих веднага щом си тръгнаха“, казва управителка на салон за маникюр в центъра на Москва. „Тук нямам нужда от това. Не сме правителствена служба.“

На улица „Николская“, пешеходната зона, която беше пълна с купонясващи чуждестранни футболни фенове по време на Световното първенство по футбол през 2018 г., имаше само една обява за набиране на военни в пощенска станция. На Стария Арбат, улица от 19-ти век, известна със своите кафенета и кичозни магазини за сувенири, плакати за набиране на военни изчезнаха през последните месеци, включително от входа на Condom Shop, местния секс магазин.

Западните санкции, които мнозина очакваха да осакатят руската икономика, досега не успяха да повлияят значително на жизнения стандарт в Москва. Данните на Международния валутен фонд, цитирани наскоро от Chatham House, лондонския мозъчен тръст, показват, че Русия е успяла да натрупа два пъти повече приходи в чуждестранна валута, отколкото преди Путин да нареди танкове да влязат в Украйна.

И все пак, макар на пръв поглед всичко да изглежда гладко, лъскавата фасада на Москва започва да показва пукнатини, тъй като икономическият растеж, подхранван от инвестиции във военните дейности и производството на оръжия, е почти напълно спрял. Големи компании, свързани с държавата, като Сбербанк, най-голямата банка в страната, и VK, компанията за социални медии, извършиха мащабни съкращения, докато малко над 10% от организациите планират да намалят персонала си тази есен, според проучване на уебсайта Rabota.

Един от засегнатите бил Андрей, ИТ специалист в Сбербанк. След повече от пет години в компанията, той е уволнен тази пролет, заедно с десетки колеги.

„Официалната причина беше изместване на ресурсите - преминаване от по-малко обещаващи проекти към такива, които се считат за по-печеливши“, казва той. Месеци по-късно той се бори да си намери работа.

В друга фирма в сектора на киберсигурността ситуацията не беше по-добра. В началото на тази година компанията съкрати 20% от своите 3000 служители, съобщава един от служителите, Борис. „Посланието към нас беше ясно: няма бюджет за маркетинг, PR или консултации“, добави той.

Въпреки че министърът на икономиката Максим Решетников предупреди това лято, че Русия е „на ръба на рецесия“, Путин пренебрегна подобни опасения, заявявайки в четвъртък, че Русия умишлено забавя икономическия си растеж, за да ограничи инфлацията. „Мисля, че рецесията е все още далеч“, каза той.

Фокусът на Кремъл върху Украйна и потискането на несъгласието изостриха рисковете за сигурността, включително за Москва, където над 135 души бяха убити миналата година при атака на въоръжени членове на Ислямска държава.

„Войната в Украйна отклони руските ресурси и внимание от критични проблеми с вътрешната сигурност“, казва Емили Ферис, експерт по Русия в мозъчния тръст Кралски институт за обединени служби. „Кремъл има по-голям интерес от преследването на политическите опоненти на Русия, отколкото от разследването на терористични заплахи.“

Докато стотици хиляди хора, които се противопоставят на Путин и войната, избягаха от Русия през последните години, далеч не всички, останали в Москва, подкрепят Кремъл. Много от тях са останали, за да се грижат за възрастни родители, докато финансовите затруднения и проблемите с получаването на визи означават, че други нямат друг избор, освен да останат в страната. Други са избрали да останат с надеждата, че един ден ще видят краха на режима на Путин.

И все пак, с Кремъл, който се стреми да изолира руснаците от чуждестранно влияние чрез репресивни нови закони и ограничения в социалните медии, подкрепата за войната и недоверието към Запада остават високи, дори в Москва.

„Брат ми в Лвов, Западна Украйна, казва, че съм терорист и окупатор“, споделя мъж, роден в Украйна, но живеещ в Русия от много години. „Те наистина са му набили тази русофобия в главата. Всичко това беше оркестрирано от американците.“