Как руската военна машина може да бъде напълно разрушена?

Украйна е фронтовата сила, която всеки ден разрушава руската военна машина на бойното поле. Но тази машина не е само танкове и ракети. Тя се захранва от приходи от петрол, контрабандни маршрути, чуждестранна работна ръка и дори западни технологии, промъкващи се през санкциите.

Украйна и нейните съюзници забавиха процеса, но той далеч не е приключил. Затягането на санкциите и намаляването на реекспорта биха могли най-накрая да спрат безмилостните атаки на Москва. Експерти от Киевското училище по икономика (KSE) потвърждават: с неотложни действия от страна на Запада, руската военна машина може да бъде напълно разрушена.

Анатомия на руската военна машина

Руската военна машина е разпростираща се мрежа от икономически, индустриални и политически фактори, които карат Кремъл да се бори напред във война на изтощение. В основата ѝ са парите от петрол: всеки продаден в чужбина барел захранва танковете, дроновете, ракетите и войниците на фронтовата линия, пишат от Unated24.

Военно-промишленият комплекс (ВПК) е централизиран и доминиран от Ростех и държавни конгломерати, които монополизират производството. Захранват го западни части, контрабандно внасяни чрез заобикаляне на санкции, чуждестранна работна ръка и икономика, изцяло насочена към война.

Но в дъното си системата е неефективна, зависима от чуждестранни технологии, лишена от работна ръка и изгаряща резерви. Става въпрос повече за чиста маса и пари, отколкото за иновации или устойчивост. Всеки украински удар по руски петролни рафинерии и всяка западна санкция намалява капацитета ѝ.

Русия превърна икономиката си във военен двигател, като сенчестите логистични мрежи и вносът от Китай, Иран и Северна Корея запълват празнините в боеприпаси, дронове и снаряди. Но тази машина не може да работи вечно. Украйна я разглобява парче по парче, доказвайки, че това, което изглежда неудържимо, всъщност е гигант в животоподдържането.

За да я разглобят напълно, западните съюзници трябва да действат: да спрат приходите от петрол, да затегнат санкциите, да конфискуват активи, да блокират трансфера на технологии и да подкрепят ударите и отбраната на Украйна.

Руската икономика, която захранва военната ѝ машина

Въпреки че се простира на една шеста от земното кълбо, Русия управлява икономика, по-малка от тази на Обединеното кралство и десет пъти по-малка от тази на ЕС. Кремъл планира да увеличи разходите за отбрана до 141 милиарда долара през 2025 г., но е изправен пред рекорден дефицит, тъй като резервите, натрупани през последните 15 години, могат да бъдат изчерпани още тази година.

Националният фонд за богатство (ФНБ) – основният финансов буфер на Русия, изграден от печалбите от петрол и газ – е изтощен от 185 милиарда долара през декември 2021 г. (над 10% от БВП) до едва 30 милиарда долара до март 2025 г., тъй като Кремъл го пренасочва за разширяване на военно-промишления комплекс и финансиране на войната в Украйна.

Приходите от петрол и газ финансират инфраструктурни проекти, докато ФНБ покрива бюджетните дефицити. Когато цените на петрола са високи, част от излишните приходи се облагат с данъци и се насочват към ФНБ. Въпреки санкциите, Русия все още трупа милиарди от петрол и газ, които финансират около 40% от бюджета за отбрана и служат като основен източник на чуждестранна валута за страната.

Русия контролира над 10% от световния износ на петрол, като приходите от продажби захранват военно-промишления комплекс, от фабрики за дронове в Елабуга до войски на фронтовата линия в Източна Украйна.

Приходите от петрол и газ осигуряват потока от боеприпаси, модернизират производството на оръжия и финансират търсенето на наемници по целия свят. Тази енергийна зависимост поддържа военната машина на Путин в движение, но е и най-дълбоката му икономическа уязвимост.

Китай и Индия купуват 80% от руския суров петрол, което дава на Москва финансов спасителен пояс, като същевременно предлага на тези страни енергия с отстъпка и конкурентно предимство. От 1 август 2025 г. обаче беше наложено 25% мито върху индийски стоки, като Тръмп предупреди за допълнителни 25%, с което общата сума достигна 50%. Продължаващото сътрудничество с Русия, особено в търговията с петрол, вече може да носи повече рискове, отколкото ползи за много страни.

Нарастващ икономически натиск

Украйна се е насочила към петролната зависимост на Русия. Само през август 2025 г. Киев намали капацитета за рафиниране на петрол с приблизително 17% - зареждайки танкове, артилерия и транспорт. Цените на бензина достигнаха рекордните 77 000 рубли (1000 долара) на тон, като цените на дребно се увеличиха с 8% от началото на август. На 1 август 2025 г. Москва забрани износа на гориво за държави извън ОНД и може да разшири забраната и за съюзниците си. Компаниите може също да бъдат принудени да продават 17% от продукцията си на вътрешния пазар, в сравнение с 15%, което ще намали печалбите от износ.

Нарастващият натиск от падащите цени на петрола и санкциите принуждава Русия да източи Националния фонд за богатство, докато местните власти са принудени да въведат карти за дажби. Беларус се стреми да се откаже от износа на гориво за Русия и да го направи за Китай, Индия и Африка – точно както Русия се бори най-много.

Войната струва 142 милиарда долара само тази година, като над един милион войници са убити през последните три години. Всеки долар, отнет от руските приходи от петрол, е с един долар по-малко за оръжия. Ограничаването на тези средства не само подкрепя Украйна, но и пряко ограничава способността на Москва да финансира по-нататъшна агресия.

Ключовите играчи зад руската военна индустрия

Военната машина на Русия е доминирана от шепа държавни корпорации. От общите активи 52% са в топ 10, включително Ростех, Алмаз-Антей, КТРВ, Роскосмос и Росатом, което подчертава дълбокия правителствен контрол.

Само държавната „Ростех“ контролира над 800 компании в дванадесет сектора, монополизирайки военните договори и по-голямата част от производството на военно-промишления комплекс. Водена от съюзника на Путин, Сергей Чемезов, „Ростех“ се разшири във временно окупираните от Русия територии на Украйна, Донецк и Крим, контролирайки приблизително 90% от военното производство в цяла Русия и насочвайки близо половината от руските поръчки през своите мрежи.

„Ростех“ работи и със санкционирани фирми: през февруари 2025 г. едно дъщерно дружество осигури 7,4 милиона долара в американско и германско оборудване за подобряване на възможностите за електронна война, което показва как продължава да доставя критични технологии въпреки ограниченията.

Руският държавен ядрен гигант „Росатом“ контролира цялата ядрена инфраструктура на страната и доставя ракетно гориво на военните, което го прави пряк фактор, позволяващ войната в Украйна. Нейните организации проектират подводни реактори, произвеждат ядрени оръжия и произвеждат чист уран, свързвайки граждански и военни операции.

От март 2022 г. „Росатом“ участва в окупацията на украинската атомна електроцентрала „Запорожие“, като се твърди, че е съдействала за отвличания и изтезания на персонал и местни жители – показвайки, че влиянието ѝ се простира отвъд енергетиката.

Въпреки това, самата „Росатом“ остава несанкционирана, като само избрани дъщерни дружества и висши ръководители са обект на санкции, което ѝ позволява да продължи да подхранва военните усилия на Москва.

Руската държавна компания Роскосмос контролира огромна мрежа от дъщерни дружества, които захранват военната машина на Москва, произвеждайки балистични ракети, изстрелвани от подводници, системи за насочване и навигация, както и ракети от всякакъв обхват – от тактически до междуконтинентални.

Преди това обвързана от правилата за обществени поръчки, през 2024 г. Държавната дума разреши на Роскосмос поверителни договори, за да го защити от западните санкции, съобщава KSE.

Докато някои дъщерни дружества са изправени пред санкции на ЕС и САЩ, самият Роскосмос остава незасегнат, продължавайки да доставя критични технологии на руската военна машина.

Маршрути за доставка на руската военна машина

Руският военно-промишлен комплекс работи на базата на вносни мозъци и машини, разчитайки в голяма степен на произведени в чужбина части, материали и технологии. Западните санкции го забавиха в някои области, но не парализираха системата.

Чрез контрабандни маршрути, сенчести вериги за доставки и увеличено вътрешно производство Кремъл поддържа военната си машина в движение. Тези примери представляват само малка част от текущите усилия на Русия за чуждестранни поръчки.

През 2023 г. над 5 милиарда долара доставки от ЕС, включително санкционирани стоки с двойна употреба, никога не са достигнали предвидените си дестинации в Централна Азия и Кавказ. Тези стоки – от софтуер и двигатели за дронове до устройства за криптиране – са предназначени за гражданска употреба, но се пренасочват за руската армия.

Микроелектроника от спортни часовници попада в дронове, а полупроводници от съдомиялни машини и хладилници – в ракети. Гражданската употреба на стоки с двойна употреба позволява тези артикули да бъдат пренасочвани към Русия въпреки санкциите.

Русия също така експлоатира онлайн доставчици: дистрибутор, базиран в САЩ, Texas Instruments, е изпратил над 4000 поръчки на стойност 6 милиона долара през първите осем месеца на 2024 г., като близо 4 милиона долара са отишли ​​директно за производители на оръжие.

Между януари 2023 г. и юли 2024 г.  Русия е внесла CNC машини и компоненти на стойност 18,2 милиарда долара, необходими за производството на високопрецизни отбранителни части. Докато Китай е водещ доставчик, страни от ЕС като Германия, Италия и Швейцария все още предоставят оборудване чрез посредници от трети страни - над 10 000 CNC машини на стойност 403 милиона долара и компоненти на стойност 1,1 милиарда долара са достигнали Русия.

Чешка компания е прехвърлила висококачествени металургични и инженерни стоки на стойност 22 милиона долара през Турция, включително материали, ограничени от ЕС, жизненоважни за двигателите на ракетите „Калибър“, „Искандер“ и Х-101.

Лагери, малки, но критични за танкове, дронове и ракети, също идват от ЕС и Япония въпреки санкциите - на стойност десетки милиони долари. Шведската SKF официално напусна Русия, но остава водещ доставчик; чешката фирма ZKL призна, че продава стоките си на Русия чрез Китай. Тези артикули продължават да се появяват в руските оръжия на бойното поле.

Балистичната ракета „Искандер-М“, едно от най-смъртоносните оръжия на Русия срещу Украйна, зависи от вносни материали за гориво. Ключова съставка, натриевият перхлорат, се доставя главно от Китай и Узбекистан, след като ЕС намали доставките.

Износът на натриев хлорат, неговият прекурсор, обаче все още не е напълно забранен в ЕС за износ, реекспорт или транзит през страните от ЕС.

Русия притежава огромни запаси от титан, но внася 96% от суровините си, главно от ЕС. Титанът захранва ракети, военни самолети и двигатели. През 2022 г. ЕС закупи руски титан за 365 милиона долара, много за Airbus и Boeing.

Междувременно, Чепецкият механичен завод на Росатом, несанкциониран, разширява производството на титан за военни кораби и самолети, поддържайки титановата жизнена линия на Путин жива.

Руските ракети може да удрят със стомана и огън, но силата им започва с памучна пулпа. Десетте барутни завода в страната, включително Тамбовският, който е бил многократно ударен от прецизните удари на Украйна, произвеждат 200 вида горива за военната машина.

Украйна санкционира ключовия доставчик на Русия, Рустам Муминов, узбекско-британски гражданин. Въпреки това памучната пулпа продължава да захранва руските ракети. От 2022 г. насам Муминов е доставил памучна пулпа на стойност над 170 милиона долара в Русия. Контролирайки 85% от износа на Узбекистан, той доставя суровината за нитроцелулоза, същото вещество, използвано в Тамбовския завод за производство на взривни вещества за руските оръжия, поддържайки ракетите на Путин в движение.

Набиране на чуждестранна работна ръка от Русия

Пълномащабното нахлуване на Русия е окупирало по-малко от 1% допълнителна територия от началото му. Вместо това Кремъл разчита на вълни от атаки с дронове, за да изтощи противовъздушната отбрана на Украйна и да тероризира цивилни. Това не би било възможно без оборудване от съюзниците му и доставка на чуждестранна работна ръка.

Военно-промишленият сектор наема 4 милиона души, което е повече от населението на някои страни от НАТО, съобщи Украинският център за сигурност и сътрудничество (USCC). Въпреки това, руската Държавна дума твърди, че има недостиг от до 400 000 души в отбранителната индустрия.

Фабрики като Алабуга, произвеждащи 5760 дрона Shahed през първите девет месеца на 2024 г. - двойно повече от производството през 2023 г. - са удвоили персонала си до 25 000, съобщи USCC, разчитайки на непълнолетни студенти и чуждестранни новобранци, предимно млади жени от Африка, чрез програмата „Алабуга Старт“.

Русия също набира персонал в чужбина: „Россотрудничество“, известно още като „Руски дом“, в Централноафриканската република активно набира работна ръка, докато споразумение с Узбекистан от 2025 г. има за цел да привлече 10 000 работници. 1150 узбеки вече са наети. Клоновете на „Руския дом“ все още не са санкционирани и продължават да работят, дори в Европа, поддържайки потока от работна сила отворен.

Как да се свали руската военна машина

Санкциите удрят Русия, но военната машина продължава да се върти. Русия е най-санкционираната страна в света, като търговските и финансовите ограничения на ЕС са в сила от 2014 г. Въпреки че санкциите забавиха някои операции, те не са демонтирали напълно военната машина на Кремъл, принуждавайки Москва да използва вратички и канали за уклонение.

„Санкции срещу Русия“ публикува хронологичен преглед на основните пакети от санкции, наложени от западните съюзници, наред с руските контрамерки.

Санкциите не са еднократно действие; те са част от динамична борба за власт. Това е икономическа надпревара във въоръжаването: в момента, в който една вратичка бъде затворена, се откриват нови. ЕС и неговите съюзници трябва непрекъснато да затягат и усъвършенстват инструментите си.

Много организации в руския военно-промишлен комплекс остават несанкционирани, включително повечето под „Росатом“ и „Ростех“. Само 37 от 85 компании на „Ростех“  са санкционирани, въпреки ключовата им роля в производството на оръжия. KSE съобщи, че има много примери за несъответствие между ролите на компаниите в MIC и липсващо покритие на санкциите.

Производителите на оръжие най-вероятно ще бъдат санкционирани, но въпреки желанието за борба с доставките на стоки с двойна употреба до Русия, Западът частично не е санкционирал самите субекти, които купуват тези стоки с двойна употреба за военни цели, добави KSE.

18-ият пакет от санкции на ЕС, обявен на 18 юли 2025 г., е насочен към приходите от петрол, банките и търговските пътища, използвани за избягване на данъци. 19-ият пакет, очакван до септември 2025 г., има за цел да затвори оставащите пропуски.

Докато Русия адаптира методите си за заобикаляне, последният пакет се фокусира върху гарантирането, че съществуващите санкции са ефективни. Той е насочен към приходите от петрол, банковата система и търговските пътища, използвани за избягване на санкции.

На 20 август 2025 г. правителството на Обединеното кралство насочи вниманието си към киргизстанските финансови мрежи и крипто канали, използвани от Русия за финансиране на войната ѝ. Обединеното кралство също така насочи вниманието си към киргизстанските финансови мрежи и крипто канали, за които беше установено, че са прехвърлили 9,3 милиарда долара само за четири месеца за руско военно финансиране.

Ако Кремъл смята, че може да скрие отчаяните си опити да смекчи удара от нашите санкции чрез пране на транзакции чрез съмнителни крипто мрежи – те жестоко грешат.

От началото на пълномащабната война на Русия в Украйна, Киргизстан има нарастваща реекспортна търговия, която активно помага на Русия да избягва санкциите. През 2021 г. Киргизстан е внесъл стоки на стойност само 230 милиона евро от страни от ЕС. До 2022 г. този брой се е увеличил пет пъти до 1,2 милиарда евро. Тенденцията продължи, като вносът достигна почти 2,8 милиарда евро през 2024 г.

Страната внася автомобили, резервни части, медицинско оборудване и много други висококачествени стоки от ЕС – продукти, далеч извън обсега на обикновените киргизстански граждани. Тъй като директните доставки са блокирани от санкции, по-голямата част от този внос след това се реекспортира в Русия.

Приходите от износ на оръжие на Русия се сриват

Въпреки милитаризираната си икономика, приходите на руската корпорация „Ростех“ рязко спаднаха след пълномащабното нахлуване през 2022 г. поради санкциите, губейки най-печелившата си дейност: износа на оръжие. „Ростех“ отчете спад на износа от над 60% от 2022 г. до 2024 г., тъй като вътрешното търсене доминираше.

Износът на оръжие от Русия се срина с 92% между 2021 и 2024 г.:

2021: 14,6 милиарда долара

2022: 8 милиарда долара (-6,6 милиарда долара)

2023: 3 милиарда долара (-5 милиарда долара)

2024: 1 милиард долара

Много традиционни купувачи се обърнаха към Китай, оставяйки Москва зависима от шепа стратегически клиенти като Индия, Китай и Мианмар. Кремъл дори беше принуден да изкупува обратно произведени в Русия оръжия и резервни части от чуждестранни купувачи, съобщи CSIS.

Изземването на активи може да финансира Украйна и да осакати Москва

След пълномащабното нахлуване на Русия, около 290-330 милиарда долара от нейните активи в западни страни са замразени - почти равно на глобалната подкрепа за Украйна от малко под 301 милиарда долара, съобщи Институтът за военна икономика в Кил.

Институциите на ЕС продължават да обсъждат как законно да отключат тези активи. Много правителства остават предпазливи поради правни и финансови рискове, но се набира инерция за по-решителни действия. „Използването на руски, а не западни ресурси на данъкоплатците е както морално, така и политически убедително“, заяви Free Network.

Замразените активи ограничават способността на Москва да финансира войната и да смекчи шоковете от санкциите. Русия вече има дефицити по време на война чрез своя Фонд за национално богатство. Изземването на активи би увеличило разходите за война, налагайки по-високи вътрешни данъци и съкращения на невоенните разходи.

През април 2024 г. Съветът на Европа единодушно прие Резолюция 2539, която призовава държавите да изземат активи на руски политици, олигарси и военни колаборационисти. На 9 юли 2025 г. Европейският парламент прие резолюция, с която призовава държавите от ЕС да пренасочат замразените руски средства към отбраната и възстановяването на Украйна, като държи Москва отговорна за инвазията.

Русия трябва да бъде подведена под отговорност и да плати репарации за разрушенията, които е причинила в Украйна.

Западът трябва да завърши демонтирането на руската военна машина

Санкциите осакатиха руската военна машина, като прекъснаха достъпа до западни компоненти, източиха Фонда за национално богатство и разкриха зависимостта от чуждестранна микроелектроника, метали и горива. Фабриките работят бавно, ракетите нямат чипове, а веригите за доставки се огъват при смущения.

И все пак военно-промишленият комплекс на Кремъл продължава да се върти, захранван от посредници, стоки с двойна употреба и вратички в системата. За да спре наистина Москва , Западът трябва да стегне контрола върху пропуските в реекспорта и да пререже всяка жизненоважна линия, захранваща оръжията му.