US кризата може и да е избегната, но евролидерите трябва да се страхуват от най-лошото

Със смесица от съжаление, примесено с недоверие, европейските лидери се събраха в Брюксел, за да насочат силите си за борба за власт не с Русия, а със САЩ. Дори и сега, разбира се, в 11-ия час, по-голямата част от Европа се надява, че тази предстояща битка на волята може да бъде предотвратена и администрацията на Тръмп все още може да бъде убедена, че принуждаването на Украйна да седне на масата за преговори, разоръжена и ослепена, няма да бъде дългосрочен стратегически интерес на САЩ, пише в анализ за The Guardian редакторът Патрик Уинтур.

На Джон Хийли, министъра на отбраната на Обединеното кралство, и Тони Радакин, началника на Щаба на отбраната, се падна да се срещнат със своите колеги във Вашингтон, за да разберат дали има условия, при които САЩ ще предоставят предпазния механизъм, от който Европа настоява, че се нуждае, за да изпрати сили за подсигуряване в Украйна, които да защитават прекратяването на огъня. Един европейски дипломат заяви: „Много скоро ще разберем дали САЩ са се обявили против помощта за Европа и какво е тяхното обяснение.“

Както се изрази френският президент Еманюел Макрон в патриотичното си обръщение в сряда вечерта: „Искам да вярвам, че Съединените щати ще останат на наша страна. Но трябва да сме готови, ако това не е така.“ С тези думи той улови духа на срещата на върха в Брюксел и новото настроение в Германия, ръководено от новоизбрания канцлер Фридрих Мерц.

Що се отнася до отношенията с Вашингтон, това е настроение на оптимизъм на волята, съчетано с песимизъм на интелекта. Това изисква от Европа да се подготви за раздяла със САЩ, която може да дойде много по-рано, отколкото планиращите от НАТО са предвидили.

По-конкретно, той изисква от европейските нации да обърнат икономиките си и да премахнат правилата си за фискален дълг, които някога изглеждаха неизменни, дори ако рискува конфронтация с пазарите на облигации, както и с част от техните електорати. „Каквото и да е необходимо“, лозунгът, измислен от Марио Драги , бившия ръководител на Европейската централна банка, за да преведе Европа през кризата в еврозоната, се възражда, за да преведе Европа през тази криза на сигурността.

Но в известен смисъл, казват дипломати, тъй като при кризата в еврозоната не става въпрос само за пари или дори за прехвърляне на ресурси, за да се харчат повече за отбрана през следващите четири години, колкото и критични да са това. Тук става въпрос за политическа воля и предприемане на умствен скок на независимост от Америка. Един западен дипломат каза: „Макрон вероятно беше прав в приказките си за европейска стратегическа автономия. Изгубихме седем години без да изградим европейска отбранителна способност и сега трябва да наваксаме пропуснатото време.

Първият етап е да се постави Доналд Тръмп на заден план, като се покаже, че Украйна не е страната на войната, както твърди вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс.Предложението на Киев за незабавна пауза в боевете, обхващащи морски, въздушни и енергийни съоръжения, е подкрепено от Макрон и британския премиер Кийр Стармър. Целта е да се изгони Владимир Путин и да се опита да покаже на Белия дом, че препятствието за прекратяване на огъня и справедливо споразумение е в Москва, а не в Украйна.

Вторият етап е да се обмисли какво може да направи Европа, вероятно в съюз с Турция, Канада и дори Австралия, за да помогне на Украйна, ако САЩ откажат да осигурят предпазния механизъм или да сложат край на паузата в доставките на оръжия за Украйна. Може ли Европа сама да сглоби краткосрочен пакет от боеприпаси, оръжия и разузнаване, който да действа като заместител на това, което САЩ доставят, и поне да спечели известно време на Володимир Зеленски ? Европейските страни настояват, че могат да изпратят на Украйна тази година най-малко 1,5 милиона артилерийски боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана и ракети, дронове и друго оборудване.

Допълнително предложение е да се предизвика Тръмп да продаде на Европа оръжията, които отказва да достави на Украйна. Ако Вашингтон отхвърли такова високотърговско предложение, това ще разкрие, че загрижеността на Тръмп не е свързана с разходите за американския бюджет от оказването на помощ на Украйна, а с нещо по-геостратегическо. Изземването на активи на руската централна банка за финансиране на тази цел все още не е изключено, твърдят дипломати, но ще бъде обсъдено по-късно.
Но така или иначе, бързината на необратимите събития, особено в Германия, както и в Брюксел, кара дипломатите да се притесняват.
Германските опасения относно дълга, породени от историческите страхове, свързани с инфлацията от Ваймарската епоха, са изхвърлени през прозореца. Християндемократическият съюз на Мерц водеше предизборната си кампания до деня на изборите с обещанието да направи бюджетни икономии, докато Олаф Шолц настояваше, че премахването на ограничителните правила за дълговата спирачка в германската конституция е неизбежно. ГСДП загуби тежко изборите, но триумфално спечели с тази политика, когато Мерц направи обрат след изборите.

В опит да прокарат допълнителните разходи и знаейки, че им липсва необходимото мнозинство от две трети, за да променят правилото за дълга в новоизбрания Бундестаг, ГСДП и ХДС бързат с промяната през изходящия Бундестаг, избран през 2021 г.

Това е главозамайваща промяна. Също така е дълбоко иронично, че избори, предизвикани до голяма степен от коалиционен спор относно изразходването на допълнителни €8 милиарда – €9 милиарда (£6,7 милиарда – £7,5 милиарда), завършиха със споразумение за създаване на извънрегистриран инфраструктурен фонд от €100 милиарда за 10 години. Още повече, че всичко това се предлага от Мерц, най-твърдият атлантик в ХДС.

Но Германия сега открито поставя под въпрос къде е лоялността на Тръмп и дори дали той ще бъде видян на Червения площад на 9 май заедно с Путин на 80-ата годишнина от края на Втората световна война.

Всъщност е малко вероятно Мерц да не се съгласи с украинския посланик в Лондон Валерий Залужний, който каза на конференция в Chatham House: „Виждаме, че не само Русия и оста на злото се опитват да разрушат световния ред, но САЩ всъщност го унищожават напълно.“

Украинският пратеник, бивш главнокомандващ на украинските въоръжени сили, добави, че преговорите между САЩ и Русия – последната от които е „ръководена от военнопрестъпник“ в лицето на Путин – показват, че Белият дом прави „стъпки към режима на Кремъл, напълно осъзнавайки, че в този случай Европа може да бъде нова цел за Русия“.