Хората са боклук за МО: Какво мотивира руснаците да дезертират от армията?

Според изтекли документи на Министерството на отбраната, от 2024 г. насам, приблизително 50 000 души са дезертирали от руската армия. През четвъртата година от войната потокът от дела за самоволно дезертиране в съдилищата в Южен и Северен Кавказ не е намалял; напротив, само нараства. Kavkaz.Realii, заедно с експерти, проучи защо мобилизираните и договорно наетите войници решават да дезертират и защо наказателното дело е последното нещо, с което се сблъскват.

Официална статистика

През декември 2024 г. Telegram каналът „Mobilization DPR Live“ публикува списъци на „СОЧники“ (лица, напуснали военните си части без разрешение) в Южния федерален окръг, наброяващи над 26 000 души. Тези документи бяха предоставени на проекта от служители на Министерството на отбраната в сепаратистката „ДНР“.

Въз основа на тези данни, както и на списък с 36 000 войници, избягали от войната, поддържан от украинския проект „Искам да живея“, журналисти от изданието „Важни истории“ успяха да проверят най-малко 49 000 имена на самоволно дезертирали.

Сред тях са например над хиляда войници от 20-та гвардейска мотострелкова дивизия във Волгоградска област, издирвани за самоволно дезертиране. Те включват 858 войници по договор, 150 мобилизирани войници и двама наборници. Има 26 младши офицери, един майор и двама подполковници.

Официално подобни истории не се съобщават в Русия: присъдите по обвинения в неразрешено изоставяне на военно поделение и дезертиране не се публикуват на уебсайтовете на окръжните съдилища и тези дела не се докладват на съдебния отдел на Върховния съд на Руската федерация.

От ограничените данни, включени в статистиката за 2024 г., е известно само, че през 12-те месеца в цяла Русия са осъдени 9200 души за престъпления срещу военната служба – по членове 332-352.1 от руския Наказателен кодекс, включително самоволно уволнение и дезертьорство. От тях само 14 са жени. По-голямата част от осъдените са военнослужещи на възраст от 30 до 39 години (3400) със средно професионално образование (4400). Невъзможно е да се сравнят тези цифри с предходната година: статистиката за 2023 г. изобщо не включва данни за дезертьори.

Заключения за увеличаването на наказателните дела срещу „сочники“ могат да се направят от съдебните протоколи в конкретни райони. Например, военният съд в Грозни е разгледал повече дела за дезертьорство от военни части през 2024 г., отколкото през предходните три години, и тази цифра продължава да расте. Докато през първите шест месеца на миналата година са заведени 41 дела за неразрешено изоставяне, през първите шест месеца на тази година са заведени 48.

Последен вариант

Наказателните обвинения за „самонапускане“ и реалните присъди за руски войници по време на продължаващата война срещу Украйна са изключителен сценарий, казва правозащитникът Иван Чувиляев от проекта „Отиди в гората“.

„Целта е хората да се върнат на фронта, за да могат да се бият, а не за да бъдат наказани или изпратени в затвора“, твърди Чувиляев.

Личните ситуации, които мотивират войниците да напускат позициите си са много по-тежки от условията в затвора. Редакцията на Kavkaz.Realii прегледа документи от Южния окръжен военен съд от началото на тази година и установи, че в много случаи наказателни дела са образувани след поне второ бягство. След първото войниците обикновено просто се връщат на служба.

Причините за напускане на поделението или изобщо не са посочени, или са свързани със семейни обстоятелства или нарушения на правата на войниците. Това наблюдава и Евгений Кочегин, ръководител на движението „Вахта във Волгоград“.

„Бих искал да ви кажа, че войниците бягат от войната, че в тях са се събудили дълбоки антивоенни чувства. Но най-често в нашия регион това е личен въпрос, свързан с ревност: изневяра на съпруга и мъж, който напуска поделението си без разрешение, за да уреди нещата. Или например, да се грижи за деца“, каза Кочегин.

Юрий Мусаелян, мобилизиран войник от Адигея, получил присъда от 5,5 години затвор в наказателна колония с общ режим, обясни отсъствието си от поделението си повече от месец, като посочи необходимостта да се грижи за болния си баща. Според жалбата му срещу присъдата бащата на войника, награден за службата си в Афганистан, е претърпял операции и е в безпомощно състояние. Мусаелян поискал преразглеждане на присъдата, като се има предвид, че е единственият източник на доходи за родителите и съпругата си. По думите му изолацията му би довела до „икономическа разруха на семейството“ и че самият той е ранен във войната и се нуждае от лечение за хронично стомашно заболяване, което не е налично в наказателна колония. Съдът не беше убеден от аргументите му и присъдата беше потвърдена.

Александър Корольов, мобилизиран войник, награден с медал „Суворов“ за храброст и храброст, посочи подобни „трудни житейски обстоятелства“  на баща му, който също е бил болен, за напускането му от поделението. Според адвокатите му, войникът е поискал от командването да му позволи да посети баща си, но така и не е получил отпуска. Миналия юни той е напуснал сам, помагал е с домакинските въпроси и се е явил в комендатурата през септември. Баща му е починал през октомври. За тримесечното му отсъствие съд в Новочеркаск осъдил Корольов на шест години затвор.

Нито тази история, нито твърдението за лъжесвидетелски показания, нито споменаването на „психоемоционалния натиск“, който Корольов е изпитвал, докато е бил на война, без да има необходимите знания и умения, са убедили апелативния съд.

Въпреки това, най-често, освен лични причини, военнослужещите посочват нарушения на правата им от страна на държавата, което ги е накарало да избягат от армията. Това включва например отказ от медицинско лечение след нараняване, както в случая с Максим Печеричкин - той е отсъствал от поделението си повече от месец поради желанието си за допълнително лечение. В Пятигорск той е осъден на шест години и половина в наказателна колония с общ режим - решение, което не е било обжалвано. Дмитрий Нижелски, войник по договор от Ставропол, уведомява поделението си за лечението си, но така и не успява да го получи - той е задържан и осъден на шест години и три месеца затвор. Рафхат Сатубалдиев от Астраханска област заявява, че е трябвало да бъде уволнен от армията напълно, тъй като здравето му, отслабено от нараняване, му пречи да продължи службата. За два случая на бягство в продължение на четири месеца той получава условна присъда от пет години и половина. При обжалване Сатубалдиев иска двегодишна присъда, но съдът отхвърля искането му.

Участниците в нахлуването в Украйна се оплакват от проблеми не само с физическото, но и с психическото си здраве. Например, войникът по договор Вячеслав Северин, който се е прибрал у дома без разрешение, свидетелства в съда, че командването му отдавна му е отказвало отпуск, въпреки „тежкото му психоемоционално състояние“ поради болестта на баща му. Северин е задържан след 15 месеца отсъствие. Волгоградски съд го осъди на пет години в наказателна колония с общ режим.

Иван Никитин, войник по договор и баща на три деца, получи шестгодишна присъда в Грозни, след като също съобщи за трудно емоционално състояние и отказ на командването да го изпрати на медицински преглед поради влошеното му здравословно състояние.

Чеченският войник по договор Рустам Шипиев също не успя да се върне в поделението си след рехабилитация. Той се опита да обжалва шестгодишната си присъда затвор, тъй като не беше наясно, че е длъжен да се върне на активна служба след предсрочното си освобождаване от санаториума. Командирът на санаториума обаче обясни в съда, че предсрочното освобождаване на Шипиев е резултат от многократни нарушения на режима. Присъдата беше потвърдена.

Кой е виновен?

Понякога руските военни директно обвиняват командването, следователите или служителите на Министерството на отбраната, отговорни за плащанията.

Например, Нургази Карабалаев от Астрахан заяви, че не е могъл да се върне в поделението си почти три седмици, защото нямал пари за пътуване – твърдеше се, че войникът не е получавал необходимите плащания.

Войникът по договор Сергей Уваров от Ипатово, Ставрополски край, получи присъда от пет години и половина. Той твърди, че е бил хоспитализиран и командването е знаело за това и обвини военното поделение, което не е имало дисциплина, за това, че в крайна сметка е довело до наказателното му преследване. Въпреки че представител на поделението потвърди в съда, че никой не търси Уваров, присъдата беше потвърдена.

Амир Кабехов от Адигея се оплака от натиск от страна на следователите. Според него свидетели в градския съд са се отрекли от показанията си, които са дали под натиск по време на разследването, но съдът е игнорирал това. Освен от силите за сигурност, войникът е бил подложен на натиск и от бившата си съпруга, макар че как и по каква причина остава неизвестно. Не е било възможно да бъде призована за разпит, тъй като е избягала от страната. За отсъствие от поделението си повече от месец Кабехов е осъден на пет години и половина в наказателна колония с общ режим; съдът е взел предвид предишното му осъждане. През декември 2022 г. той получи тригодишна условна присъда за кражба на пари от чужда сметка и грабеж със заплаха или употреба на насилие.

„Мисля, че личните ситуации мотивират войниците да изоставят позициите си много по-силно от всякакви ценности, сложни, възвишени идеали. В крайна сметка това може просто да е страх за живота им, когато един полк е на път да бъде изклан и никога да не се върне. И това не прави войниците антивоенни активисти – просто подчертава, че те разбират нещо. Те са просто разумни хора, които разбират как ще свърши всичко това и не искат да участват“, казва Евгений Кочегин.

Сред обжалваните тази година случаи на дезертьорство има само един осъден, който изрично заявява, че е избягало поради „небрежни действия на командването“ и изпращането му на мисии „на практика без боеприпаси“. Това е Сергей Гусаков, баща на много деца от Будьоновск в Ставрополски край. Очевидно е, че е подписал договор с Министерството на отбраната, докато е бил в затвора.

Гусаков е осъден два пъти: на шест месеца ограничена свобода за побой през 2023 г. и на година и месец в наказателна колония с максимална сигурност за причиняване на средна телесна повреда с оръжие. Гусаков получава окончателната си присъда на 31 януари 2024 г. и през април същата година отива на война. Три месеца по-късно бившият затворник бяга от фронта. Той остава на свобода от юли до ноември, докато не е заловен от служители на комендатурата, които го отвеждат в поделението му. Оттам бившият затворник бяга отново още на следващия ден, оставайки в неведение три месеца. В заключителната си реч Гусаков заявява, че „действията му са продиктувани от необходимостта да запази живота и здравето си, тъй като поради лоша координация на командването, личният състав е бил изпратен на бойни мисии като част от специална военна операция практически без боеприпаси“, според жалбата.

Въпреки съгласието на Гусаков да отиде отново на война, съдът го осъжда на осем години в наказателна колония с максимална сигурност.

Марат Рамазанов от Астраханска област, „ветеран на Министерството на вътрешните работи“, участвал във войните в Сирия и Чечня, получава същата присъда.

За първи път дезертира от служба на 21 август 2023 г. и прекарва шест месеца у дома. След ареста си не е подведен под отговорност, но е изпратен обратно да служи – и отново дезертира три седмици по-късно. Този път Рамазанов отива в Казахстан. През годината, която прекарва там, получава гражданство и по неизвестна причина решава да дойде в Русия. Той беше задържан на границата, след като беше установено, че не е уведомил Руската миграционна служба за двойното си гражданство, както се изисква по закон. Впоследствие беше обвинен в дезертьорство и изоставяне на поделението си и лишен от военното си звание.

Правозащитникът Иван Чувиляев отказа да спекулира дали самата държава провокира руските войски да откажат да участват в нахлуването в Украйна.

„Да, хората са боклук за служителите на Министерството на отбраната на всяко ниво. Използват се, те са просто месо, това е всичко. Тук няма други уточнения и вероятно не може да има. Мотивацията на тормозения човек, защо не му харесва да бъде тормозен, е напълно без значение. Защо някой не иска да участва във война? Защото не иска да участва във война. Не иска да убива и да умира. Всичко тук е съвсем просто. Няма смисъл дори да се повтаря всичко това“, смята правозащитникът.

Евгений Кочегин от волгоградския „Дозор“ също подчерта в разговор с редакторите, че всякакви заключения могат да се правят само въз основа на историите, които знаем.

„Армията е затворена среда, като затвор. Ако има случаи на хора, отказващи да се бият по морални причини, системата не иска да говори за това – други може да го видят и също да решат да избягат. Следователно, за да се предотврати появата на негативни мисли в съзнанието на военните, тази информация се крие. Никой от нас няма възможност да провери това, освен при редки вътрешни течове от Министерството на отбраната“, каза Кочегин.

Той добави още, че можем да говорим само за онези войници, които са имали както желание, така и възможност да напуснат поделението си; невъзможно е да се каже колко войници искат да напуснат войната, но нямат такъв шанс.

Южният окръжен военен съд намали присъдата на военнослужещия по договор от руското Министерство на отбраната Евгений Черезов, който преди това получи шест години в затвор с максимална сигурност за дезертьорство. Той се нарича „суверен“, твърди, че вече не е руски гражданин и възражда родовата си общност.

От началото на мобилизацията в Русия през есента на 2022 г., проектът за човешки права „Отиди в гората“ помага на войниците да избегнат наборна военна служба във войната срещу Украйна и предоставя подкрепа на онези, които са решили да напуснат армията. През последните две години проектът е получил хиляди заявки и е помогнал на много войници по договор да избягат от страната и да намерят убежище в чужбина.