Европа е най-бързо затоплящият се континент на Земята. Разглеждаме по-отблизо промените на ниво държава с прозрения от експерти. Първите десет страни, в които се наблюдава най-високо повишаване на температурите, са всички в Европа, според последните данни на ООН. Всяка от тези европейски нации, включително Швейцария и Украйна, регистрира повишаване на температурата над 2,5°C през 2023 г. в сравнение с базовата линия от 1951-1980 г.
Не е само 2023 г.: анализът на 10-годишната средна стойност от 2014 г. до 2023 г. разкрива, че първите 15 държави, които изпитват най-високо затопляне, също са били в Европа.
Колко бързо се затопля Европа в сравнение с останалия свят?
Според набора от данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) за промяната на температурата на сушата, глобалната средна годишна промяна на температурата на сушата е достигнала 1,8°C над базовата линия от 1951–1980 г. през 2023 г.
Това е най-високото повишаване на температурата, регистрирано някога. Още по-притеснително е, че последните девет години от 2015 г. насам са най-топлите, регистрирани някога.
Европа преживя най-значителното затопляне с покачване с 2,4°C. Това е седмият път през последните девет години, когато температурите в региона надхвърлят 2°C.
Ограничението от 1,5°C на Парижкото споразумение беше превишено във всички региони през 2023 г., с изключение на Океания, където беше регистрирано увеличение от 0,9°C.
В кои страни е регистрирано най-високо повишаване на температурата?
Сред 198 държави и 39 територии, Шпицберген и островите Ян Майен в Норвегия бяха извън границите през 2023 г., регистрирайки повишаване на температурата с 3,6°C – най-високото в света.
“Не трябва да интерпретираме твърде много краткосрочните [като годишните] температурни статистики, особено за малки региони, поради влиянието на вътрешната променливост“, казва Себастиан Сипел, професор по приписване на климата в Лайпцигския институт по метеорология, пред Euronews Green.
Молдова, Украйна, Андора, Швейцария и Беларус претърпяха затопляне, надвишаващо 2,7°C в сравнение със средното за 1951-1980 г.
В ЕС Румъния и Словения имаха най-високото годишно покачване на температурата от 2,62°C.
27 от 49 страни и територии в Европа се нареждат сред първите 30 по най-високо повишаване на температурата. Те включват Франция (2,59°C), Испания (2,57°C), Русия (2,53°C) и Германия (2,44°C).
Затоплянето беше най-силно в Западна и Източна Европа. Само три неевропейски държави попадат в топ 30: Казахстан (2,58°C), Мароко (2,56°C) и Тунис (2,4°C).
Това показва, че Европа се затопля с много по-бързи темпове от повечето други региони в световен мащаб.
Франческо Н. Тубиело, старши статистик и ръководител на екип в отдела за статистика на околната среда на ФАО, обяснява, че това е така, защото Европа (която в своите агрегати включва Русия) има най-голямата земна маса в северните ширини.
Кои европейски страни се запазиха по-хладни през 2023 г.?
Исландия и Фарьорските острови бяха изключение в Европа, като през 2023 г. се наблюдава най-малко затопляне с повишаване на температурата под 0,65°C.
Следват Норвегия, Швеция и Обединеното кралство като следващите най-ниски, регистриращи годишни покачвания на температурата между 1,2°C и 1,5°C.
“Страните, които граничат с Атлантическия океан, обикновено имат по-малка температурна тенденция. Страните, които се простират в северните (арктически) региони, обикновено показват по-голямо повишаване на температурата“, казва Сипел.
Ребека Емертън, учен по климата в Службата за изменение на климата на Коперник (C3S), обяснява, че тази променливост може да се дължи на множество фактори, включително модели на атмосферна циркулация, океански влияния и по-локализирани фактори като снежна покривка, влага на почвата и географски характеристики.
Защо Европа се затопля толкова бързо?
Тъй като експертите подчертават важността на изследването на дългосрочните тенденции, ние изчислихме 10-годишната средна стойност за 2014-2023 г., последното налично десетилетие. През този период първите 15 държави и територии с най-високо повишаване на температурата също се намират в Европа.
“Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света, превръщайки се в най-бързо затоплящия се континент на Земята“, казва Емертън.
“Арктика е най-бързо затоплящият се регион“, добавя тя. Докладът на Коперник за състоянието на климата в Европа за 2023 г. изследва причините за това - включително делът на сушата в Арктика и промените в атмосферната циркулация, които благоприятстват по-чести летни горещини.
ESOTC използва базовата линия от 1991-2020 г., но не отчита температурни промени на ниво държава.
“Известно е, че северните региони се затоплят повече от средното за света поради усилването на Арктика и много страни в Европа се намират сравнително далеч на север“, обяснява Сипел.
Арктика се затопля значително по-бързо от останалия свят. Това явление, наречено арктическо усилване, се задвижва от загубата на морски лед, което подобрява преноса на топлина от океана към атмосферата.
Д-р Робин Ламбол, научен сътрудник в Imperial College London, също посочва влиянието на размера на страната върху температурните промени.
“Европа има средно по-малки страни от други места и по-малките страни са по-склонни да претърпят по-големи температурни колебания, просто защото не осреднявате промените за толкова голяма площ“, казва Ламбол.
Ерик Келстрьом, професор в Шведския метеорологичен и хидрологичен институт, предполага, че намаляването на аерозолите във въздуха може да е допринесло за затоплянето на Европа повече от повечето други континенти.
“Европа също изчиства своите аерозолни емисии (или смог). Това води до по-малко смог, но смогът частично служи за блокиране на слънчевата светлина (временно) и следователно води до известно допълнително затопляне в сравнение с региони с по-ниски нива на исторически смог“, обяснява Ламбол.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Водещите индекси на Wall Street започват ноември с ръстове*
AFP: Доналд Велики държи властта в САЩ, както никой друг досега
Финландия: Настъпи нова епоха на ядрени оръжия
Германия въвежда цени на електроенергията за промишлеността от 2026 г.
Alphabet продава облигации за поне 3 млрд. евро с цел AI експанзия
iBanFirst: За българските компании приемането на еврото не променя фундаментално валутния риск
Подкупите са станали начин на живот в Египет
Пиян и дрогиран мъж се блъсна в патрулка след гонка с МВР
Забравена от държавата: Възрастна жена оцелява на тъмно и студено 20 години
Бежанците вече не избират Германия, броят им рязко пада
Дронове прелетяха над Белгия за трета поредна нощ
Луис Енрике каза кой е най-добрият отбор в Европа
Това го могат само феновете на Левски! Тези на ЦСКА са разбити
Проблем за Реал Мадрид преди битката с Ливърпул
Мбапе изпревари Анри, пред него е само Бензема
ЦСКА го изгони, а той отива в Перник
Бомба от Разград: Легендарен треньор поиска 3.5 млн. евро от Лудогорец
Марс в Стрелец на 4 ноември – слагаме край на застоя
„Рожден ден“ – комедията, която не разочарова
Любовен хороскоп за ноември
6 токсични навика, които ви пречат да бъдете щастливи (и не го осъзнавате)
Тези 4 зодии ще бъдат най-засегнати от ретрограден Меркурий
5 есенни супи с малко въглехидрати
Повече от 360 000 българи работят и след пенсия
Община Варна ще проведе кампания за еврото
Разглеждат сигнал до ОИК за отпуската на Благомир Коцев, искат отстраняването му
Поредно силно земетресение удари Турция
На 10 месеца затвор беше осъден крадец на велосипеди във Варна
ЮНЕСКО даде на Варна титлата "Град на медийните изкуства"
В Хърватия е открита рядка статуя на спящия Купидон
Кой управлява кометата 3I/ATLAS: Откриха признаци на негравитационно управление
Разкриха причината за магнитните аномалии на земното ядро
На 3 ноември 1957 г. стартира първият в света биоспътник с кучето Лайка на борда
Учени предупредиха за засилване на слънчевата активност
От Токио до Ню Йорк само за час: Започват суборбитални полети