Арктическият океан може да види първия си ден без лед преди 2030 година, а учени, водещи изследването вече са убедени в това.
Докато повечето прогнози за морския лед на Арктика са фокусирани върху условията месец по месец, ново проучване разкри възможни прогнози до деня.
Предишните очаквания предвиждаха ледът да намалява постепенно и до 2030 година да изчезне напълно. Новото проучване, публикувано в сп. Nature, съобщава, че това може да се случи и по-скоро - още в края на лятото на 2027 г.
Девет други симулации, макар и по-малко вероятни, прогнозират, че това може да се случи през следващите три до шест години.
Учените от проучването, казват, че първият ден без лед в Арктика вече е неизбежен и необратим, независимо от това как хората променят емисиите на парникови газове, съобщава Euronews.
Каква ще бъде Арктика без лед и защо той има значение?
Северният ледовит океан обхваща огромна площ от повече от 16 милиона квадратни километра и в продължение на хиляди години е бил свидетел на естествено сезонно събитие: слоеве от замръзнала морска вода се натрупват през зимните месеци в дебела ледена шапка, която достига своя връх през март преди да се стопи през септември.
През последните десетилетия обаче това събитие е по-малко разпространено.
Морският лед е намалял с повече от 12% на всяко десетилетие от 1978 г. насам, когато сателитните изображения - сканиращият многоканален микровълнов радиометър или SMMR - започнаха да записват растежа и отстъплението на леда в Арктика. За сравнение - това е площ, колкото е територията на Австрия и Чехия.
Учените определят “свободна от лед“ като тази морска ледена площ, намаляваща до по-малко от един милион квадратни километра за кратко време, което се счита за климатична повратна точка.
Екип от международни изследователи, включително климатологът Александра Ян от университета в Колорадо Боулдър и Селин Хойзе от университета в Гьотеборг в Швеция, използваха над 300 компютърни модела, за да предскажат първия ден без лед. Те показаха ускорена времева линия в сравнение с прогнозираното по-рано.
Събитията с бърза загуба на лед обикновено се свързват с интензивни зими и пролетно затопляне.
В дългосрочен план, ако Северният ледовит океан редовно бъде обявяван за свободен от лед, това може значително да повлияе на крехката екосистема на най-северното море, включително и на “емблематичната полярна мечка и зоопланктона“, разкрива проучването.
Какво ще означават за хората дните без лед в Арктическия океан?
Денят, в който Арктика показва условия без лед, е символично важен. Той визуално ще подчертае как хората са променили една от определящите природни характеристики на нашата планета: от бял в син Арктически океан.
“Първият ден без лед в Арктика няма да промени нещата драматично“, обясни Ян в изявление и продължава, че това ше покаже, че фундаментално сме променили една от щ определящите характеристики на естествената среда в Северния ледовит океан.
Слънцето никога не залязва в Арктика през лятото, така че без лед, отразяващ слънчевата светлина в космоса, океанът ще абсорбира и разпределя значително количество топлина около Земята.
Международните води нямат никаква юрисдикция, така че търговските индустрии могат да използват възможностите, открити в по-топлите арктически води. Те биха могли да ловят риба и да копаят в дълбочина досега недостъпни морски и минерални популации, докато товарните компании биха могли да поемат по-бърз маршрут за корабоплаване през Северозападния проход.
Затоплянето може също така да доведе до по-нестабилни и екстремни метеорологични явления чрез променящите се модели на вятъра и океанските течения.
Вече настъпиха по-топли години: през март 2022 г. част от Арктика беше с 10 градуса по Целзий по-топла от средната, което накара районите около Северния полюс почти да се стопят.
Авторите на изследването твърдят, че все още има шанс за забавяне на графика за топенето на морския лед в близко бъдеще.
“Всяко намаляване на емисиите би помогнало за запазването на морския лед“, добави Ян.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Xpeng отчете първа тримесечна печалба, но представи слаби прогнози
Uber ще вложи 1,25 млрд. долара в изграждането на автопарк от роботаксита на Rivian
Банката на семейството, давало пари на императори и папи, може би отива за продажба
В Европа се очертава криза с торовете заради войната с Иран и зависимостта от Русия
Агресия в училище: Ученици се сбиха, охранител бие седмокласник (ВИДЕО)
Нови влакове в България: Електрически мотриси за 327 млн. евро тръгват това лято
Пясъчен облак от Сахара преминава над Гърция
Двойно над нормата пестициди във вносния аржентински слънчоглед у нас
Гюров: България не се е присъединила към Съвета за мир на Тръмп
Земеделци от Сливенско блокираха улици заради нови назначения в сектора
Мачовете по телевизията днес, 20 март
Плеяда от звезди: Тухел обяви избраниците си за Англия
Категорична оценка: Звездно трио няма място в ЦСКА
Христо Янев предприема голяма промяна в ЦСКА
Левски се разделя с твърд титуляр?
Веласкес в шок от Левски
Постна баклава за Благовещение
Храни за късмет за пролетното равноденствие
Финансови постъпления очакват тези 4 зодии през април
12 идеи за домашно спа с малък бюджет
Ново имерсивно шоу в MINA Sofia показва архивни кадри от първите мисии на българските космонавти
6 неустоими рецепти с пармезан
Общинският бюджет ще покрие 2/3 от парите за увеличение на заплатите в "Градски транпорт"-Варна
Какво ще бъде времето в събота?
7-годишно дете е в тежко състояние след падане от скала
Студенти от пет държави са на обучение във ВВМУ във Варна
"Найден Геров" спечели втория кръг на спортния празник "Бързи и сръчни" във Варна
Китай набеляза вулканичен район за първото си кацане на Луната
Космическо чудо: Мисията Proba-3 е спасена след месец „клинична смърт“
Сблъсък на две планети с размерите на Земята е наблюдаван на 11 хил. светлинни години от нас
Пролетното равноденствие: Кога точно настъпва?
Марсоходът „Пърсивиърънс“ откри скъпоценни камъни на Марс
Статичното електричество: Нови изследвания помагат за разгадаване на мистерията