Арктическият океан може да види първия си ден без лед преди 2030 година, а учени, водещи изследването вече са убедени в това.
Докато повечето прогнози за морския лед на Арктика са фокусирани върху условията месец по месец, ново проучване разкри възможни прогнози до деня.
Предишните очаквания предвиждаха ледът да намалява постепенно и до 2030 година да изчезне напълно. Новото проучване, публикувано в сп. Nature, съобщава, че това може да се случи и по-скоро - още в края на лятото на 2027 г.
Девет други симулации, макар и по-малко вероятни, прогнозират, че това може да се случи през следващите три до шест години.
Учените от проучването, казват, че първият ден без лед в Арктика вече е неизбежен и необратим, независимо от това как хората променят емисиите на парникови газове, съобщава Euronews.
Каква ще бъде Арктика без лед и защо той има значение?
Северният ледовит океан обхваща огромна площ от повече от 16 милиона квадратни километра и в продължение на хиляди години е бил свидетел на естествено сезонно събитие: слоеве от замръзнала морска вода се натрупват през зимните месеци в дебела ледена шапка, която достига своя връх през март преди да се стопи през септември.
През последните десетилетия обаче това събитие е по-малко разпространено.
Морският лед е намалял с повече от 12% на всяко десетилетие от 1978 г. насам, когато сателитните изображения - сканиращият многоканален микровълнов радиометър или SMMR - започнаха да записват растежа и отстъплението на леда в Арктика. За сравнение - това е площ, колкото е територията на Австрия и Чехия.
Учените определят “свободна от лед“ като тази морска ледена площ, намаляваща до по-малко от един милион квадратни километра за кратко време, което се счита за климатична повратна точка.
Екип от международни изследователи, включително климатологът Александра Ян от университета в Колорадо Боулдър и Селин Хойзе от университета в Гьотеборг в Швеция, използваха над 300 компютърни модела, за да предскажат първия ден без лед. Те показаха ускорена времева линия в сравнение с прогнозираното по-рано.
Събитията с бърза загуба на лед обикновено се свързват с интензивни зими и пролетно затопляне.
В дългосрочен план, ако Северният ледовит океан редовно бъде обявяван за свободен от лед, това може значително да повлияе на крехката екосистема на най-северното море, включително и на “емблематичната полярна мечка и зоопланктона“, разкрива проучването.
Какво ще означават за хората дните без лед в Арктическия океан?
Денят, в който Арктика показва условия без лед, е символично важен. Той визуално ще подчертае как хората са променили една от определящите природни характеристики на нашата планета: от бял в син Арктически океан.
“Първият ден без лед в Арктика няма да промени нещата драматично“, обясни Ян в изявление и продължава, че това ше покаже, че фундаментално сме променили една от щ определящите характеристики на естествената среда в Северния ледовит океан.
Слънцето никога не залязва в Арктика през лятото, така че без лед, отразяващ слънчевата светлина в космоса, океанът ще абсорбира и разпределя значително количество топлина около Земята.
Международните води нямат никаква юрисдикция, така че търговските индустрии могат да използват възможностите, открити в по-топлите арктически води. Те биха могли да ловят риба и да копаят в дълбочина досега недостъпни морски и минерални популации, докато товарните компании биха могли да поемат по-бърз маршрут за корабоплаване през Северозападния проход.
Затоплянето може също така да доведе до по-нестабилни и екстремни метеорологични явления чрез променящите се модели на вятъра и океанските течения.
Вече настъпиха по-топли години: през март 2022 г. част от Арктика беше с 10 градуса по Целзий по-топла от средната, което накара районите около Северния полюс почти да се стопят.
Авторите на изследването твърдят, че все още има шанс за забавяне на графика за топенето на морския лед в близко бъдеще.
“Всяко намаляване на емисиите би помогнало за запазването на морския лед“, добави Ян.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Китай наложи ограничения на американски компании заради черен списък на Пентагона
SK Hynix измести Samsung и вече е най-голямата публична компания в Южна Корея
Пеканов: Пицата няма изведнъж да стане постна, но постепенно ще намаляваме калориите
Цените на жилищата и индустриалното потребление на енергия ще са на фокус през седмицата
Петролът поевтинява след напредъка в мирните преговори между САЩ и Иран*
„Играта на играчките 5“ направи най-успешния боксофис дебют за годината
Прогресивен данък върху жилищата - нов удар за собствениците или ред на пазара с имоти
Земетресение с магнитуд 4,2 разтърси западна Гърция
Най-зрелищните събития в небето през август: Три пълнолуния и метеорния поток Персеиди
Сметната палата: С парите за предотвратяване на катастрофи се купуват униформи в МВР
Гришо отсече: Не съм голям купонджия, много съм добър в сгъването на дрехи
Огромен проблем! ЦСКА спешно се подсилва с двама преди мачовете в Европа
Националите на Арсенал работят за клуба и на световното
Факт е! Серина Уилямс се завръща на „Уимбълдън“
Скъсани шорти помогнаха на Фараоните да обърнат Нова Зеландия
Салах се закани: Можем да напишем история!
Седмичен хороскоп за 22 – 28 юни: Хубав период за Рибите
Магията на хортензията: Цветето на хармонията и късмета
Скалпът – новата тайна зона за красива коса
Домът ви е малък? Тези трикове ще го накарат да изглежда два пъти по-голям
Нумерологична прогноза за 22 юни
Супа от целина за отслабване
Ръст на салмонелата и чревните инфекции във Варна
Разкриха митническа измама при деклариране на китайски стоки във Варна
WWF: Повишен е рискът от горски пожари в цяла България
ИПБ: Прилага ли министър Шишков двоен аршин за премахването на незаконното строителство?
Стабилно е състоянието на двамата младежи, пострадали при екшъна на "Кабакум"
87 пожара са потушени в страната през изминалото денонощие
Какво да наблюдаваме в небето през юли: Еленова луна, Делта Аквариди, редки планетарни съединения
Неочаквано откритие край Стоунхендж променя представите за древния монумент
Човешкият ум може да не е уникален: Учени стигнаха до необичайни заключения
След 100 години: Физици обясниха „най-голямата грешка“ на Айнщайн
С какво биха се хранили извънземните на Земята?
В Албания намериха уникално светилище на забравени богове