Грозната сделка за Украйна беше предвидима, но ще спре ли реваншизма на Русия?

Доналд Тръмп ще приключи първите си 100 дни на поста тази седмица. Но въпреки че в предизборната си кампания президентът на САЩ се хвалеше колко лесно би могъл да уреди войната в Украйна само за един ден, той все още не е успял да постигне примирие - да не говорим за споразумение, което да сложи окончателен край на конфликта.

Администрацията му изглежда се надява това да се промени тази седмица. Но ако САЩ все пак успеят да издействат прекратяване на огъня, трябва да има сериозни съмнения, че това ще бъде последната дума за реваншизма на руския президент Владимир Путин, пише „Политико”.

 „Близо сме, но не сме достатъчно близо“, заяви държавният секретар на САЩ Марко Рубио този уикенд, подчертавайки, че администрацията на Тръмп е готова да „си тръгне“, ако няма пробив - заплаха, която неговият шеф също отправи.

И все пак тонът на Вашингтон остава оптимистичен след 15-минутната дискусия на Тръмп с украинския президент Володимир Зеленски в кулоарите на погребението на папа Франциск. Те се срещнаха за първи път след неприятната им разправия в Овалния кабинет през февруари.

И двамата лидери заявиха, че срещата е била продуктивна, а Зеленски я приветства като потенциално „историческа“. Междувременно Вашингтон определи като продуктивна и срещата от миналата седмица между Путин и специалния пратеник на Тръмп за Близкия изток Стив Уиткоф.

Но разочарованието на американския президент се натрупва.

Откакто встъпи в длъжност, той тормози Зеленски, обвинявайки го за войната, докато се държи много по-мило с много по-малко уязвимия руски лидер, който всъщност започна конфликта.

Миналата седмица обаче Тръмп отправи рядък публичен упрек към Путин след най-смъртоносната руска атака в украинската столица от миналото лято. „Владимир, спри!“ - написа президентът на САЩ в собствената си социална мрежа, като заяви, че „не е доволен“ от нападението. След това той заплаши Русия със санкции след срещата си със Зеленски в базиликата „Свети Петър“.

И така, дали този рядък упрек и икономическа заплаха са причина за някаква промяна в Москва? Дали това е причината Тръмп и неговите помощници да смятат, че са по-близо до сделка? Или Зеленски е този, който отстъпва?

Независимо от всичко, здравословна доза скептицизъм остава в реда на нещата. Руският министър на външните работи Сергей Лавров изглежда втвърди позицията на Москва по отношение на анексираните територии в Източна Украйна в интервю този уикенд. И преди сме чували оптимистични звуци от администрацията на Тръмп за близостта на сделката. Препоръчителна е и допълнителна предпазливост, тъй като широките контури на сделката всъщност не са се променили много: Тя все още включва неприсъединяване на Украйна към НАТО, ефективно отстъпване на голяма част от територията, окупирана от Русия, признаване на Кримския полуостров от САЩ и отмяна на санкциите срещу Русия.

Позицията на САЩ е, че в замяна на това Украйна ще получи „солидни гаранции за сигурност“ от европейските държави и други приятелски държави, действащи като гаранти, но подробностите по този въпрос са неясни. И в допълнение към задълбоченото енергийно и икономическо сътрудничество между САЩ и Русия, Киев ще трябва да подпише споразумение за минералите, което да дава на САЩ половината от приходите от тях.

Няма съмнение, че това е ужасна сделка за Украйна. Кръвопролитието може и да спре, но Киев не само ще излезе от тази брутална война разчленен, но и няма да има надеждна гаранция за сигурност, тъй като Вашингтон отказва да подкрепи европейците. Няма да бъде потърсена отговорност за документираните руски военни престъпления, нито пък, доколкото ни е известно, ще има ясна компенсация от страна на Москва за нанесените щети.

Това едва ли е стратегията „мир чрез сила“, която очерта все по-отстраняващият се специален пратеник на Тръмп за Украйна Кийт Келог:

„Казваме на украинците: „Трябва да седнете на масата и ако не седнете на масата, подкрепата от Съединените щати ще престане. А вие казвате на Путин: „Той трябва да дойде на масата и ако не дойде на масата, тогава ще дадем на украинците всичко, от което се нуждаят, за да ви убият на място“, беше казал Келог.

Но само половината от това уравнение беше приведено в действие. Украйна е единствената страна, която прави отстъпки. Освен това за първи път в следвоенната история европейските граници ще бъдат преначертани със силата на оръжието - лош прецедент сам по себе си.

Помощниците на Тръмп обаче имат право, когато твърдят, че е било ясно, че Украйна ще трябва да отстъпи някои територии.

Разбира се, имаше момент, в който това можеше да не се случи - ако Западът не се беше поколебал в началото на войната. „Руските войски можеха да бъдат разгромени и изгонени от Украйна още през 2022 г., ако Западът първоначално беше заел твърда позиция спрямо Русия, а Украйна беше получила необходимото количество оръжия“, обяснява бившият руски дипломат Борис Бондарев.

Но след като Западът реши да се страхува, мантрата „колкото време е необходимо“ винаги е била подозрителна, както и честото твърдение, че никой не трябва да принуждава Украйна към преговори, защото който плаща, той и свири. Обещанието за членство в НАТО също беше глупост, тъй като беше ясно, че Москва никога няма да позволи това да се случи.

Твърде много надежди се възлагаха на икономическите санкции, които никога нямаше да накарат Русия да се успокои. Освен това настъпателната война винаги е била в полза на Русия, още повече че нямаше никакъв шанс западните съюзници да влязат във войната като бойци.

Казано накратко, една грозна сделка беше предвидима. Ако в продължение на десетилетия намаляваш военните си сили и производството на оръжие, не очертаваш приложими червени линии и не задаваш трудни въпроси, преди да даваш обещания, се получава точно това.

Това означава, че бандитизмът на Путин ще бъде възнаграден и няма да има никаква отговорност за зверското поведение на армията му или за незаконните, отвратителни депортации в Русия от окупираните части на Украйна. Освен това оста на автократите ще бъде окуражена в решимостта си да разбие стария световен ред.

Още по-опустошително е, че това означава, че наказаната страна ще бъде Украйна, а не Русия. А без гаранция за сигурност, подкрепена от САЩ, споразумението за прекратяване на огъня ще бъде също толкова безполезно, колкото и прословутият Будапещенски меморандум от 1994 г., който определи границите на Украйна и гарантира нейния суверенитет в замяна на това, че страната се отказа от ядрения си арсенал от съветската епоха. Путин не спази ангажиментите на Русия от 1994 г. и е малко вероятно да спази предложеното споразумение сега.

Както отбеляза бившият министър на отбраната на Украйна Олексий Резников пред "Политико" миналата година: 

„Те могат да подписват документи, но дали спазват споразуменията, е друг въпрос. Спомнете си Меморандума от Будапеща. Френският президент Митеран отказа да добави подписа си ... и предупреди нашия президент [Леонид Кучма]: „Млади човече, те ще те измамят“. Кучма ми разказа тази история. След 30 години руснаците направиха точно това - измамиха ни.“

А без гаранции за сигурност, която да гарантира, че Украйна ще бъде тежко въоръжена и още по-опасна за заиграване, и тук има измама. Сделката вероятно ще означава край на президентството на Зеленски и ще хвърли Украйна в политически сътресения заради сделката, тъй като отстъпването на територия вероятно ще изисква промяна на конституцията и референдум.

Тогава Путин ще има много възможности да се възползва от тези политически разногласия, превръщайки сделката само в междинна станция в реваншисткия си стремеж да подчини страната.