Богатите на петрол канадски каубои, които искат свой собствен Брекзит

Много от жителите на Албърта, които са стигнали до заключението, че провинцията трябва да се отдели от Канада, обмислят потенциалния разпад на страната си със съжаление, ако не и с откровена мъка.

Не и Рон Робъртсън.

Пенсионираният полицейски детектив и лидер на Партията на независимостта очаква с нетърпение деня, в който Албърта, енергийна сила, често сравнявана с Тексас, ще се отдели от останалата част на страната.

В западните провинции, където жителите се оплакват от пренебрежение от страна на властта на изток, отдавна се заражда недоволство от политическия елит на Канада, но петролните производители, каубоите и животновъдите от сепаратисткото движение в Албърта са окуражени от последните парламентарни избори.

Резултатът, при който Марк Карни, бившият управител на Английската централна банка, беше избран за министър-председател, което осигури на Либералната партия четвърти пореден мандат, беше посрещнат с ужас от мнозина в Албърта.

Сепаратистите твърдят, че политиките в областта на климата, защитавани от либералите - ръководени през последното десетилетие от презряния Джъстин Трюдо - спъват тяхната родина, където огромните запаси от нефт и газ превръщат провинцията в един от най-богатите на ресурси региони в света.

Това е само едно оплакване сред многото, изтъкнати от Робъртсън, който по неизменно учтив начин, подобаващ на канадския стереотип, обвинява столицата, че се отнася с провинцията като с колония.

Отава краде парите на Албърта, казва той, а жителите са безсилни срещу желанията на източните метрополии Торонто и Монреал.

 „Данъчно облагане без представителство“, казва той, повтаряйки американските революционери в препратка, която може би е станала по-силна предвид наскоро обтегнатите отношения на Канада с южния ѝ съсед . „Тук нямаме право на глас. На всички избори в Канада министър-председателят се избира до края на гласуването на границата с Онтарио.“

След победата на Карни над Пиер Поалиевр, лидерът на консерваторите, който водеше убедително в анкетите, докато заплахите за тарифи на президента Тръмп не удариха силно Канада, министър-председателят на Албърта обеща действия.

Даниел Смит, премиерът на провинцията, не подкрепя сепаратизма, но заяви пред тези, които го правят, че ако успеят да съберат достатъчно подписи, тя ще проведе референдум догодина. Традиционно конституционната петиция се нуждае от подкрепата на 20% от всички избиратели, както и от поне 20% в две трети от избирателните райони на провинцията, но съгласно предложените промени в правилата ще са необходими само 10% от избирателите, които са гласували на последните общи избори.

Сепаратистите бяха обединени; критиците на Смит я нарекоха безразсъдна и казаха, че рискува да повтори позора, понесен от Дейвид Камерън, британския премиер, който свика референдума за Брекзит и загуби през 2016 г. Смит се сблъсква с подобна динамика като консерваторите на Камерън в нейната Обединена консервативна партия, като дясното крило агитира за действие.

Анкетите показват, че тя трябва да избегне съдбата на Камерън, въпреки че обръщането към населението винаги представлява хазарт с несигурни шансове.

Проучване, проведено след изборите от Института „Ангъс Рийд“, двупартийна организация с нестопанска цел, показа, че повече от половината избиратели биха гласували за оставане, а само 19% „определено“ биха напуснали. Хвърляйки допълнително съмнение върху перспективите за национално развод на Канада, три четвърти от анкетираните очакваха референдумът да се провали.

Шачи Курл, президент на института, заяви, че лидерите на Албърта може също да не вярват, че отделянето е реалистична цел, но агитацията служи на полезна политическа цел. „Политиците искат лостове за влияние“, каза тя, добавяйки, че колкото повече недоволство има сред избирателите на Смит, толкова по-трудна е сделката, която тя може да постигне с Карни.

Жителите на Албърта, които твърдят, че са били пренебрегнати от правителството, може би са прави. Миналата година Институтът Фрейзър, консервативен мозъчен тръст, публикува доклад, в който се установява, че провинцията е дала на Отава много повече пари, отколкото е получила.

В доклада се казва, че от 2007 до 2022 г. нетният принос на Албърта към федералните финанси е възлизал на 244,6 милиарда канадски долара (174 милиарда щатски долара), което е повече от пет пъти повече от този на Онтарио. Ако Албърта беше „среден донор“ в сравнение с други провинции, според института, федералното правителство щеше да има фискален дефицит през 2022 г. от 16,9 милиарда канадски долара (12 милиарда щатски долара).

Поддръжниците на сепаратизма твърдят, че финансовият потенциал на Албърта е дори по-голям.

Твърди се, че Смит се надява на отстъпки от Карни по отношение на екологичните политики, включително премахване на забраната за танкери край съседната провинция Британска Колумбия. Тя също така иска отмяната на законопроект C-69, който изисква оценка на въздействието, което даден инфраструктурен проект може да има върху околната среда и коренното население, преди да получи зелена светлина. Критиците го нарекоха „законът за забрана на нови тръбопроводи“.

Ако Албърта реши да се отдели от останалата част на Канада, процесът ще бъде толкова изпълнен със усложнения, че може да накара Брекзит да изглежда като незначителна административна задача. Въпросът за всичко - от национални паркове, земи на коренното население, валута, търговски споразумения и гранични пунктове - ще бъде предмет на преговори и вероятно ще отнеме много години, за да бъде решен.

Като се имат предвид обширните райони на Албърта, които са федерални или на коренното население, не е ясно каква част от провинцията би останала, ако тя избере независимост. Съществува и икономическа несигурност: Албърта, с население от пет милиона, е без излаз на море – как би функционирала търговията ѝ, ако озлобените ѝ съседи възпрепятстват тръбопроводите ѝ на тяхна територия? Може би централният правен въпрос би бил статутът на коренното население, което се оценява на около 7% от населението на Албърта.

Канада ще се изправи пред безпрецедентно административно предизвикателство, каза Ерик Адамс, професор в Университета на Албърта в Едмънтън. „Разпадането на тази конституционна демокрация, съществувала над 150 години, просто не е лесно за обмисляне, договаряне или постигане“, каза той.

През 1998 г. Върховният съд на Канада постанови, че едностранното отделяне не е законно, след като френскоговорящата провинция Квебек поиска независимост на референдум три години по-рано. Съдът обаче заяви, че изправено пред „ясно мнозинство“ по „ясен отговор“ при гласуване в цялата провинция, федералното правителство ще бъде задължено да преговаря с този регион добросъвестно.

Робъртсън не е сигурен, че правителството би направило това. 68-годишният, който е прекарал голяма част от кариерата си в разследване на организираната престъпност в Едмънтън, има дълбоко недоверие към естаблишмънта.

Той разговаря с вестник „Таймс“ в Олдс, град с около 10 000 жители, разположен на магистралата „Кралица Елизабет II“ между Едмънтън и Калгари. На запад се извисяваха заснежените Скалисти планини.

Олдс, малка точка в обширните прерии на дивия запад на Канада, в много отношения е незабележителна, но заема специално място в историята на сепаратистите. Това е мястото, където на частичните избори през 1982 г. сепаратистите печелят, което по онова време поддръжниците се надяват да е началото на движение, но което се оказва фалшива зора.

Робъртсън вярва, че Албърта има своя собствена, отличителна културна идентичност, изкована от граничния ѝ статут. Когато е на почивка, той гордо информира другите туристи, че е от Алберта, а не от Канада.

Той отхвърля скептиците, които твърдят, че отделянето е твърде амбициозна задача, признавайки, че процесът няма да приключи за една нощ, но е осъществим. Не изключва възможността Албърта да стане 51-вият щат на Америка, въпреки че настоява, че независимостта трябва да е на първо място и вярва, че жителите на Алберта ще искат да останат самостоятелни, след като вкусят от свободата.

„Защо бихте искали да се присъедините към САЩ, когато можете да създадете своя собствена нация? Можете да изградите каквото си поискате“, каза той, „защото след като напуснете Канада, решението зависи изцяло от хората в Албърта.“

Карни каза на Тръмп, че Канада „не е за продажба“ на първата им среща в Овалния кабинет този месец.

И все пак, въпреки ентусиазма на Робъртсън и очевидното негодувание в Албърта, огромният мащаб на правните и административни предизвикателства за сепаратистите представлява пречка за съперничеството им със Скалистите планини.

След това е и ефектът на Тръмп. Заплахите му да направи Канада 51-ви щат предизвикаха изблик на патриотичен плам, като гражданите се обединиха около знамето. Магазините в цялата страна са пълни с обяви, призоваващи клиентите да пазаруват канадски стоки, докато в самия Олдс червено-белият кленов лист се вееше из града.