Има ли Иран собствена система за противоракетна отбрана THAAD?

Ако американците и израелците вече не могат да разчитат на своето въздушно превъзходство и стелт способности, целият въздушен компонент на американската проекция на мощта напред се изпарява.

Иран твърди, че разполага с нова противобалистична ракетна система, сравнима с усъвършенстваната американска система за противовъздушна отбрана на голяма височина (THAAD), пише Брандън Уейхарт, старши редактор по национална сигурност в The National Interest.

THAAD е сред най-модерните системи за противовъздушна отбрана на американските военни. Като се има предвид колко често иранците и техните марионетки са се сблъсквали с американски военни системи – и колко близки са иранците с Русия – не би трябвало да изненадва никого, че дори иранците настигат щедро финансираната отбранителна индустриална база на Америка.

Неотдавнашното съобщение на Иран, че след няколко седмици ще представи произведената в страната си система за противовъздушна отбрана, подобна на THAAD, беше посрещнато с подигравки в американската отбранителна общност, която настоява, че Техеран никога не би могъл да разработи система с почти равни възможности с такъв ограничен бюджет. Не бива да бъдем толкова сигурни. В края на краищата, това е същата отбранителна бюрокрация, която беше победена от талибаните в Афганистан и смазана от хусите в Йемен . Всъщност, това е същата общност, която многократно е обещавала победа в Украйна срещу „по-слабата“ руска армия, но не е успяла да преодолее безкрайната патова ситуация.

По темата за Русия, дори онези на Запад, които са разбираемо скептични към непроверените твърдения на Иран за техния скоро разкрит конкурент THAAD, признават, че ключовият елемент зад ефективна система, подобна на THAAD, са сензорите. Разбира се, местните сензори на Иран вероятно са далеч зад тези, които американците и техните съюзници използват. Но руските сензори са почти толкова добри, колкото тези на Запад.

Като се има предвид всичко, което се случи между Запада и Русия, и колко е ангажиран Техеран в поддържането на нарастващия си статут на сила в Близкия изток, е ясно, че Москва е споделила най-модерните си сензори с отбранителната индустрия на Иран. И Кремъл дължи на Иран цялата критична военна помощ и подкрепа, която Ислямската република е оказала на руските въоръжени сили в продължаващата война в Украйна. Какъв по-естествен начин да се отплати на мулите, отколкото чрез усъвършенствана противовъздушна отбрана - система, от която иранците отчаяно се нуждаят в продължаващата си война с Израел?

Системата THAAD е една от най-важните и технологично впечатляващи системи за противовъздушна отбрана на Америка. Всъщност, тя може би е единствената съществуваща платформа, способна да свали пристигащи хиперзвукови оръжия.

И все пак в основата си американската THAAD е „концептуално остаряла“, както я определи наскоро Defense Express . Нещо повече, наличните системи за противовъздушна отбрана са недостатъчни. Предвид настоящото напрежение върху разбитата американска отбранителна индустриална база, американската армия никога няма да разполага с необходимия брой системи THAAD.

Липсата на системи THAAD може би би била простима, ако противниците на Съединените щати разчитаха на оръжия, по-слаби от конвенционалните системи. Но почти всички врагове на Америка – и със сигурност Русия, Китай и Иран – са разработили сложни хиперзвукови ракети. Всъщност, дори хусите може да ги имат, благодарение на Техеран; подозира се, че хиперзвуковите ракети „ Палестина-2“ , изстреляни наскоро по международното летище Бен-Гурион в Израел, са били местни варианти на иранската хиперзвукова ракета „Фатах-1“ .

Американската система THAAD е разработена от Lockheed Martin и е част от американската система за балистична противоракетна отбрана (BMDS) . Целта ѝ е да прехваща балистични ракети във или непосредствено извън земната атмосфера, използвайки технологията „удар-за-унищожаване“, при която прехващачът унищожава целта чрез кинетична енергия без бойна глава. Ефективният ѝ обсег е между 93 и 124 мили и може да унищожава входящи ракети на височина до 93 мили.

THAAD използва едностепенна ракета, която се сблъсква с целта. Системата е монтирана на камион, което ѝ придава известна мобилност, и носи до осем прехващачи на пускова установка. Бордовият радар AN/TPY-2 в X-диапазон може да открива и проследява цели на разстояние до 540-1864 мили в режим на предно базиране или терминално базиране. Lockheed замисля системата след ракетните атаки „Скъд“ на Ирак по време на войната в Персийския залив през 1991 г. Разработката започва в началото на 90-те години, а THAAD е разположена за първи път през 2008 г.

Що се отнася до постиженията му, THAAD остава впечатляваща въпреки относителната си възраст; тя е осъществила 14 успешни прехващания от 18 теста между 2006 и 2019 г. Нещо повече, производствените модели не са се провалили в тестовете.

Не бива обаче да се подценява иновативността на иранците. Това не е само заради нарастващия им достъп до съвременни системи от страни като Русия и Китай. Също така е и защото само допреди седмица имаше много реална вероятност администрацията на Тръмп, съвместно с Израел, да започне мащабни въздушни удари срещу предполагаеми съоръжения за обогатяване на уран с ядрени оръжия в Иран. Чудно ли е тогава, че Иран работи двойно, за да гарантира, че националната му отбрана е достатъчно надеждна, за да отблъсне подобен въздушен удар от американски лидери, които са наясно с жертвите?

Последният интересен момент относно противовъздушната отбрана на Иран се случи през октомври 2024 г., когато израелски F-35 навлязоха в иранското въздушно пространство. Те успешно поразиха иранските, произведени в Русия, системи за противовъздушна отбрана С-300 и постигнаха това, което Йерусалим нарече „ескалационно господство“.

Но защо през месеците след това Израел отказа да удари Иран отново? По-важното е, защо не продължиха тези първоначални удари с по-големия пакет от удари, за който се говореше, че Израел е планирал?

Не знаем със сигурност. Но една поразителна възможност е, че израелските военни самолети са засекли далеч по-всеобхватна и мощна иранска мрежа за противовъздушна отбрана, която вероятно би могла да идентифицира и евентуално дори да проследи техните F-35. Това е единствената причина, поради която усъвършенстваните израелски F-35I Adir не вкараха в крайната зона пословичния футбол, като бомбардираха Техеран, след като проникнаха в иранското въздушно пространство с първите си въздушни удари през октомври.

И това е далеч по-голям проблем, не само за Израел, но и за техните американски партньори. Защото, ако американците и израелците вече не могат да разчитат на своето въздушно превъзходство и стелт способности, целият въздушен компонент на американската проекция на мощта напред се изпарява. След като това се случи, американците ще установят, че възможностите им за справяне със стратегическите заплахи са значително ограничени в поредното ерозиране на американските възможности в зората на нов, постамерикански световен ред.