Защо миролюбивата Япония се стреми да увеличи оръжейния си износ?

Япония, която е известна с пацифистката си конституция, вече насочва поглед към световния пазар за износ на оръжие, пише в свой материал CNBC.

Министърът на отбраната Ген Накатани заяви по-рано този месец пред Nikkei, че иска да насърчи износа на японски оръжия, което е ясен сигнал за промяна в оръжейната политика на страната, която досега беше насочена предимно към задоволяване на нуждите на Японските сили за самоотбрана.

Премиерът Шигеру Ишиба също даде сигнал за по-силен фокус върху отбранителния сектор и стана първият действащ премиер, който присъства на DSEI Japan, най-голямото изложение в страната в областта на отбраната.

Макар че промяната в позицията се случва в момент, когато разходите за отбрана в света нарастват, мотивите на Япония са по-скоро свързани с опасенията ѝ за сигурността, отколкото с печалбата от ръста в търсенето на оръжие в света, казват експерти пред CNBC.

Най-голямата причина за тази промяна е да се задълбочат връзките и да се увеличи оперативната съвместимост на японските сили с техните съюзници и партньори, казва Ринтаро Иноуе, сътрудник в Института по геоикономика, който се намира в Токио.

Чрез износа на оръжие в чужбина дадена страна може да подобри оперативната съвместимост с купуващите страни чрез стандартизиране на процесите по поддръжка на техниката и създаване на възможности за съвместно обучение.

"Тази логика е основният стълб, след като премиерът [Шиндзо] Абе създаде концепцията за „проактивен принос за мира“ през 2013 г., която има за цел да задълбочи сътрудничеството с други западни страни в тази област и особено в областта на сигурността“, казва Иноуе.

Когато покойният Абе беше на власт, той поведе усилията за преразглеждане на тълкуването на член 9 от японската конституция, за да позволи на Японските сили за самоотбрана да допринасят по-активно в международните усилия за поддържане на мира и в защитата на съюзниците.

Япония иска също да развие промишлената си база в областта на отбраната, която беше „в много лошо състояние“ преди страната да пристъпи към увеличение на бюджета си за отбрана през 2022 г., казва Иноуе. Износът ще ѝ позволи да постигне икономии от мащаба, необходими за по-жизнено вътрешно производство.

Вместо да инвестира в местната си отбранителна база, страната в голяма степен купуваше оръжия от САЩ като изтребители F-35 и радарни системи SPA-7.

"Това създаде тежко положение в отбранителната промишленост в Япония и редица компании напуснаха сектора, особено в областта на веригата за доставки“, казва Иноуе. През 2023 г. беше съобщено, че над сто компании са напуснали отбранителната промишленост през последните 20 години.

Наоко Аоки, политолог в американския политически институт RAND, отбелязва, че японските компании в областта на отбраната традиционно работят с ограничено вътрешно търсене от Японските сили за самоотбрана. Възможността да изнасят стоки в областта на отбраната означава, че компаниите ще имат по-голяма клиентска база, което ще им помогне да развият производствени мощности, да намалят разходите и да имат по-голяма гъвкавост.

"Дори ако Японските сили за самоотбрана се нуждаеха от нещо повече, например боеприпаси, тези компании не биха били склонни да инвестират в нови инсталации за по-голямо производство, ако смятат, че това е еднократна поръчка. Но ако има по-стабилно търсене на по-високо ниво, те могат да оправдаят инвестицията", допълва Аоки.

Към 2024 г. оръжейният износ на Япония възлиза на 21 млн. TIV (годишните продажби на оръжия се измерват в Trend-Indicator Value), едва 0,1% от световния износ на оръжие, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира. TIV е мярка за обема на международните трансфери на основни конвенционални оръжия.

За сравнение, съседна Южна Корея е изнесла 936 млн. TIV през 2024 г., което представлява 3,3% от световния оръжеен износ, докато TIV за Китай, най-големия оръжеен износител в Азия от 2020 до 2024 г., е 1,13 млрд., което представлява 3,9% от световните доставки.

Отбраната е привлекателен сектор с потенциал за растеж, казва дългогодишният инвеститор Дейвид Рош, стратег в компанията Quantum Strategy.

"Търсенето ще надвишава предлагането в продължение на десетилетие", очаква той. Ето защо изграждането на вътрешен капацитет е от първостепенно значение.

Според Рош, ако страни като Япония останат зависими от САЩ, бизнес ориентираният подход на администрацията на Доналд Тръмп ще ги задължи да плащат много повече за собствената си отбрана или за оборудване в областта на отбраната, доставяно от САЩ.

Целият анализ прочетете в Investor.bg