Скоро след като президентът Владимир Путин започна пълномащабната си война срещу Украйна, малко известна руска компания, намираща се на хиляди километри разстояние, измисли план да си партнира с китайски фирми и да реши едно от най-неотложните предизвикателства, пред които е изправена нахлуващата армия - нуждата от бойни дронове, които радикално променяха бойното поле, пише Bloomberg.
Документи, прегледани от Bloomberg – включително бележки от компанията Aero-HIT, както и кореспонденция с руски правителствени служители – предлагат безпрецедентна представа за това как Москва се е възползвала от приятелските си връзки с Пекин, за да заобиколи западните санкции и да придобие ноу-хау и възможности за изграждане на дронове за атака срещу Украйна. Те описват подробно неотбелязан досега казус на руско-китайско корпоративно сътрудничество в областта на отбранителните технологии .
Взети заедно, документите показват как чувствителни технологии могат да се преместят от Китай към Русия, дори ако правителството на президента Си Дзинпин твърди, че не доставя нито едната страна.
„Аеро-ХИТ“, която е получила руско държавно финансиране, твърди, че производственият ѝ завод близо до летището в далекоизточния град Хабаровск ще има капацитет да произвежда до 10 000 дрона на месец тази година и планира да разшири производството си допълнително, като включи по-усъвършенствани модели. Компанията бързо се превърна в един от основните доставчици на дронове на Русия за военни операции в Херсон, частично окупирания регион на Украйна, за който Путин настоява да бъде предаден изцяло под контрола на Москва като част от всяка сделка за прекратяване на войната.
Сред продуктите ѝ е Велес, дрон с изглед от първо лице (FPV), който позволява на пилотите да наблюдават бойното поле в реално време чрез екран или очила за виртуална реалност, свързани с камерата на квадрокоптера. FPV дроновете са се превърнали в ключово оръжие и за двете страни във войната, а множество доклади сочат, че Русия ги е използвала, за да умишлено атакува и преследва цивилни в град Херсон, който Украйна успешно си върна в края на 2022 г.
FPV дроновете могат да струват от няколкостотин до няколко хиляди долара, в зависимост от конфигурацията им. Една поръчка за 100 модела Велес е била на цена от 8 милиона рубли или около 1000 долара на дрон, според поръчка за покупка от март, прегледана от Bloomberg.
Миналият юни Министерството на финансите на САЩ санкционира Aero-HIT, заявявайки, че дроновете „Велес“, които произвежда, „са били използвани от руски сили, базирани в Херсон, срещу украински цели“.
Документите, които датират от края на 2022 г. до юни 2025 г., показват до каква степен Москва маскира доставчиците си и доставя оборудване на военните си, често чрез използване на посредници, които работят в други сектори, като например кетъринг на авиокомпании, селскостопански доставки и услуги за транспорт на морски дарове.
В писмо от 16 юни тази година, „Аеро-ХИТ“ е написала писмо до началника на отдела за интердисциплинарни изследвания и специални проекти в Министерството на отбраната на Москва с искане за финансова подкрепа за разширяване на производството чрез локализиране на производството на дрона Autel EVO Max 4T.
Autel Robotics е един от основните китайски производители на дронове и части за тях. Компанията отрича да е доставяла или да е имала каквито и да било бизнес отношения с руски фирми към февруари 2022 г.
В писмото, което съдържа финансови планове за инвестиция от 7,1 милиарда рубли (90 милиона долара) и график на предложените доставки за период от 28 месеца, се посочва, че руската компания си сътрудничи с инженерите на Autel от началото на 2023 г. Връзката между двете фирми беше прекъсната за кратко поради санкции, но контактите с персонала на Autel бяха възстановени около края на 2024 г. и страните преговарят за локализиране на производството на дрона от май 2025 г., се казва в писмото.
В предложението се казва, че Autel EVO Max 4T първоначално е бил проектиран за гражданска употреба, но се е доказал като високоефективен в бойни действия благодарение на няколко ключови предимства, като например радиомодул, устойчив на радиоелектронна война. Продажната цена ще бъде 650 000 рубли за бройка, с включен ДДС, а планът предвижда производство до 30 000 бройки годишно, според подробностите, посочени в предложението.
Чрез локализиране на производството на този модел, Aero-HIT твърди, че ще може да засили производството на високотехнологични дронове в Русия и да получи трансфер на технологии и ноу-хау, включително фърмуер, отстраняване на грешки, производство и ремонт. Най-важното е, че проектът ще интегрира дроновете с местни ИТ системи и ще ги адаптира към нуждите на фронтовата линия.
От кореспонденцията не е ясно дали Autel, която беше санкционирана от Обединеното кралство през ноември за предоставяне на стоки и технологии, подкопаващи суверенитета на Украйна, е запозната с проекта или връзката е с отделни служители на компанията или препродавачи на технологиите на Autel. Компанията е включена и в черния списък на Министерството на отбраната на САЩ заради предполагаемите ѝ връзки с китайските военни.
В имейл Autel Robotics заяви, че никога не е участвала в каквато и да е форма на сътрудничество с руска компания, наречена Aero-HIT, нито пък е запозната с местни производствени споразумения, включващи Aero-HIT или дрона Autel EVO Max 4T. Компанията заяви, че е прекратила напълно всички бизнес отношения и транзакции, включващи Русия, считано от февруари 2022 г., прекратила е всички преки и косвени продажби на руски организации и е въвела строги вътрешни политики за съответствие.
През януари Autel публикува изявление, в което отхвърля твърденията на САЩ за връзките си с китайските военни. „Като високотехнологично предприятие, специализирано в граждански дронове, Autel Robotics не е изпълнител на отбранителни продукти, нито доставчик на военните и не притежава никаква военна квалификация“, се казва в изявлението.
Пекин многократно е заявявал, че контролира износа на така наречените стоки с двойна употреба, като дронове, които могат да бъдат използвани за военни цели, и че никога не е предоставял на нито една от страните смъртоносни оръжия. От документите не е ясно дали правителството в Пекин е наясно до каква степен някои китайски компании продължават да работят с руски фирми.
След като Пекин затегна търговските ограничения върху износа на дронове, някои китайски компании отказаха да работят по руския проект и се отказаха от договорите си, но други се намесиха, за да заемат тяхното място, показват документите.
Дроновете се превръщат във все по-важно оръжие както за Украйна, така и за Русия, тъй като войната наближава 3 години и половина. Русия значително увеличи атаките си срещу украински градове напоследък, като понякога изпраща залпове от почти 500 дрона за една нощ, което води до увеличаване на жертвите сред цивилното население.
Украйна изчислява, че Русия се готви да произвежда между 300 и 350 дрона с голям обсег на ден и иска да увеличи производството до 500 на ден, заяви президентът Володимир Зеленски в края на май . Същия месец той каза пред група репортери, че Китай е спрял да продава дронове на Украйна, но е продължил доставките за Русия.
Произходът на Aero-HIT и отношенията ѝ с доставчици в Китай датират от втората половина на 2022 г. и са били от решаващо значение за способността на Русия да произвежда дронове „Велес“ в голям мащаб, показват документите.
През есента на 2022 г. започнаха разговори между руска компания Komax, представители на Харбинската всеобхватна митническа зона в Китай и летище Хабаровск, което се намира на около 20 мили от китайската граница, за изграждане на склад със специални данъчни и митнически режими за улесняване на вноса, както и за установяване на производство на дронове с използване на китайски части и технологии наблизо.
Руският търговски регистър показва, че „Комакс“ е собственост на лице на име Константин Басюк. Според съобщения в руските медии той е бивш агент на КГБ, а от 2022 г. е сенатор от окупирания от Русия Херсон. Басюк е санкциониран от Европейския съюз през 2023 г. „Комакс“ управлява и летище Хабаровск.
Документът показва, че видовете дронове, които страните са се стремили да произвеждат, са наподобявали тези на китайските производители Autel и SZ DJI Technology Co. Ltd., известна като DJI. Руското Министерство на отбраната и други държавни агенции са били посочени като потенциални ключови клиенти.
Отношенията се засилиха, когато между 28 април и 3 май 2023 г. руска делегация пътува до Китай, за да се срещне с представители на Харбинската всеобхватна митническа зона и компании, свързани с Харбинския технологичен институт (HIT), един от водещите инженерни университети в Китай и особено престижен в областта на астронавтиката и технологиите, свързани с отбраната.
Отношенията на HIT с китайските военни предизвикаха опасения в САЩ относно ролята му в разработването на авангардни оръжия за Народноосвободителната армия, което доведе до санкциите срещу университета от Министерството на търговията на САЩ през 2020 г. HIT има дългогодишни връзки с Русия; Путин посети университета по време на държавното си посещение в Китай през май 2024 г.
Страните се споразумяха да създадат съвместно предприятие в Хабаровск и че в Русия ще бъде доставен образец от 100 комплекта дронове. По време на същото пътуване руската делегация посети и централата на Autel Robotics и фабрика за дронове в Шънджън, според руска бележка.
По-късно същия месец, на 22 май, руски и китайски представители на съвместното предприятие се срещнаха със специалния пратеник на Путин за Далечния изток Юрий Трутнев в кулоарите на Китайско-руския бизнес форум в Шанхай. Трутнев призна проекта за приоритетен и обеща да му помогне да получи разрешителни от руската митническа служба, за да се позволи безмитният внос, сочи друга бележка. Информация на уебсайта на руското правителство потвърждава, че Трутнев се е срещнал с китайски ръководители, „за да обсъдят развитието на сътрудничеството между Русия и Китай в руския Далечен изток“.
Малко след тази среща, „Аеро-ХИТ“ е регистрирана в Хабаровск и руското правителство е поискало да получава седмични актуализации за проекта, показва бележката. Служител на европейско правителство, запознат с въпроса, заяви, че името на фирмата е комбинация от руската дума „аеро“ – както на английски – и съкращението за Харбинския технологичен институт.
През юни 2023 г. отношенията им се сблъскаха с няколко проблема, когато компании от Харбин се отказаха от преговорите. Но частна фирма, Shenzhen Huasheng Industry Co. Ltd, се намеси и подписа договор през следващия месец, който много наподобяваше предишното споразумение, което руската страна преследваше.
Миналата година САЩ санкционираха Shenzhen Huasheng Industry за сключване на договор с Aero-HIT за доставка на части за дронове на руската компания. Китайската компания не отговори на искане за коментар.
Каналът за обществени поръчки се сблъска с нов неуспех през септември 2023 г., когато Министерството на търговията на Китай въведе нови ограничения върху износа на дронове и свързано с тях оборудване, което доведе до прекратяване на някои от подписаните договори – с около 65 милиона рубли, платени предварително.
Но по това време производствената линия на дронове „Велес“ в Хабаровск вече работеше, произвеждайки около 200-300 дрона на месец и броят им бързо нарастваше.
През януари 2024 г. „Аеро-ХИТ“ представи дейността си на събитие в Кремъл за малки и средни предприятия в Хабаровск, организирано като част от провеждащата се по това време президентска предизборна кампания в Русия. Преди събитието компанията изпрати до Кремъл общ преглед на плановете си за производство на дронове за военни цели под името „Велес“ и поиска подкрепа. В предложението не се споменаваше китайско участие и не е известно дали тази подкрепа е получена.
Други документи обаче показват, че компанията има бизнес връзки с руското Министерство на отбраната и военните, а нейният продукт, пълен с китайски компоненти, е бил насочен към бойното поле, за да бъде използван срещу Украйна.
В края на март 2024 г. 20 дрона и батерии бяха доставени на батальон в Херсон чрез компания, която според руския бизнес регистър обикновено се занимава с недвижими имоти, търговия на едро с морски дарове и товарни превози. На 29 август същата година Министерството на отбраната изпрати писмо до Aero-HIT с планове за поръчка на 5000 FPV дрона Veles, 30 насочени антени и друго оборудване. Bloomberg не успя да потвърди дали покупката е осъществена.
Друг документ предполага, че е вероятно на този етап Aero-HIT да е доставяла части и компоненти за Autel от Китай чрез посредници. Една такава компания, посочена в един от документите, е Renovatsio-Invest, фирма, санкционирана от САЩ през юни 2024 г. за закупуване на дронове, произведени в Китай, от името на Aero-HIT.
През март командирът на военно поделение в Псков, град в северозападна Русия, изпрати писмо до фирма „ Аеромар-ДВ“ с молба за съдействие при закупуването на 100 дрона „Велес“.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.