Китай проучва морските дъна, заради сблъсъци с военноморски съперници

Китай навлезе в нова ера на океанските изследвания. Неговият висш лидер, Си Дзинпин, настоява да превърне Китай в морска сила – със световна класа флот, най-големия флот за дълбоководен риболов и интерес към добива на минерали от морското дъно. Той иска изследователските възможности на Китай да съответстват на тези амбиции, пише The New York Times.

Китайските научноизследователски кораби отиват на по-далечни разстояния и проучват по-дълбоко, събирайки информация, която би могла да разшири разбирането за морския живот и въздействието на изменението на климата. Но техните открития биха могли да послужат и на военноморските интереси на Китай, включително как би могъл да разположи своите подводници в Тихия океан или да се опита да проследи по-невидими американски такива.

С течение на времето нарастващият изследователски флот би могъл да даде на Пекин мощно предимство в морската конкуренция със Съединените щати.

Корабите са изучавали води, които китайският флот счита за стратегически жизненоважни, включително край източното крайбрежие на Тайван и на около 250 мили източно и западно от Гуам, според данни за местоположението на корабите, предоставени от Starboard Maritime Intelligence, компания с офиси в Нова Зеландия и Вашингтон.

Корабите са преминавали успоредно или в тясна мрежа, прецизни модели, които според експертите предполагат методични усилия за събиране на информация за морското дъно, която би могла, наред с други неща, да подпомогне военните операции.

Корабът „Сианг Янг Хонг 6“, оборудван със сонар и оборудване за дълбоководно вземане на проби, и пет други китайски изследователски кораба са направили 25 паралелни преминавания през водите край източното крайбрежие на Тайван миналата година, показват данни на Starboard. През същия период китайски кораби са пътували далеч от дома, за да изследват водите около Гуам, и са възобновили работа източно от територията на САЩ съвсем наскоро, миналия месец.

Някои от изследователските кораби, като например „Тансуо № 1“, носят пилотирани подводници, за които китайските медийни съобщения твърдят, че могат да се гмуркат на дълбочина до шест мили под повърхността. Много от тях са оборудвани с усъвършенстван сонар за сканиране на океанското дъно, както и с шамандури, които предават данни за морските условия. Китай също така разполага с морски дронове и подводни планери от някои кораби.

Китай, подобно на други големи морски държави, управлява военни кораби, които извършват океански проучвания. Но повечето от изследователските му кораби са граждански, управлявани от правителствени агенции, университети и институти, които са подложени на по-малко внимание от военноморските кораби, което позволява на Китай да действа по-свободно в чувствителни води.

През следващите месеци пет други китайски изследователски кораба, включително Xiang Yang Hong 6, се завърнаха в района, следвайки подобни маршрути. Те често се движеха с ниски скорости, обикновено от 8 до 10 мили в час, идеални за картографиране на подводни обекти с помощта на сонар и други техники, наука, известна като батиметрия.

Източното крайбрежие на Тайван е дом на ключови военновъздушни и военноморски бази и ако избухне война, китайският флот ще се опита да завземе контрола над близките морета.

Тази част от Тихия океан е оформена от течението Курошио, което носи сравнително топли, солени води от Екватора на север, покрай източното крайбрежие на Тайван. Край североизточен Тайван течението среща стръмен подводен шелф, създавайки условия, които усложняват подводната навигация, казват няколко експерти. Китайски военни изследователи пишат в проучване от 2010 г., че разбирането на течението би помогнало на Китай „да се скрие по-добре и да атакува враговете си“.

Дж. Майкъл Дам , бивш офицер от разузнаването на ВМС на САЩ, който сега е преподавател в университета „Джордж Вашингтон“, описва дълбоките води като „почти като десерт парфе“, в който температурата и солеността варират по слоеве, което влияе върху начина, по който звукът се движи през водата.

В началото на миналата година китайски кораби започнаха да изследват моретата близо до Гуам, където са разположени американски бомбардировачи, подводници, морски пехотинци и радарни системи. „Сианг Ян Хонг 6“ и други кораби плаваха напред-назад, създавайки гъста мрежа от линии на разстояние една миля една от друга.

Една от възможните причини за проучванията край Гуам е проучването на минерали. Китайска асоциация за океански добив се е регистрирала в Международния орган за морското дъно, за да търси в някои райони източно от Гуам. Но водите западно от Гуам, където китайски кораби са извършили проучвания, „не се считат за приоритетни райони за проучване на минерали. Така че тези проучвания може да са били проведени с други цели“, каза Кристофър Кели , пенсиониран морски изследовател в Университета на Хавай.

Няколко военноморски експерти заявиха, че проучванията край Гуам биха помогнали на китайските военни да се ориентират по-добре в района с подводници. Китайските изследователски кораби биха могли също да помогнат за локализирането на американски подводни кабели и технологии за откриване на подводници, каза Брайън Кларк , бивш офицер от подводници на ВМС на САЩ, който сега е старши сътрудник в Института Хъдсън.

Съгласно международното право, гражданските изследователски кораби имат право да действат в международни води и дори в изключителните икономически зони на други държави, стига да поискат разрешение .

Но нарастващото използване на тези научни кораби от Китай предизвика тревога в целия Азиатско-тихоокеански регион. 

През май Филипините изпратиха кораб на бреговата охрана и самолет, за да проследят китайски изследователски кораб, за който Манила твърди, че действа незаконно в изключителната икономическа зона на Филипините. През март китайски изследователски кораб, плаващ край Южна Австралия, привлече вниманието на правителството. Виетнам също протестира срещу китайските дейности по морско проучване в рамките на изключителната си икономическа зона.