Може ли Украйна да премине през охраната на вратата на ЕС?

Малко опашки се движат по-бавно от тази за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) – както добре знаят тези, които искат да бъдат допуснати. Като нетърпеливи тийнейджъри, които се мотаят пред вратите на модерен нощен клуб, надявайки се, че най-накрая ще им отворят, кандидатките за членство в съюза се придържат към мястото си в опашката, убедени, че упорството им един ден ще бъде възнаградено.

Украйна е най-голямата от тези, които все още треперят на прага на клуба, чиято топлина могат да усетят, но все още не могат да споделят. Ще дойде ли скоро нейният ред да бъде поканена да влезе? Партито изглежда забавно и Украйна може да твърди, както са се опитвали поколения празнуващи, че „Честно, моите приятели вече са вътре!“ Мнозина от тези, които са се настанили в Клуб Европа, наистина са заинтересовани този нов член да бъде допуснат в процеса на присъединяване. Но засега дебелошиият охранител е безразличен и мърмори нещо за съдебни реформи и абсорбционен капацитет. Ако чакането се проточи, настроенията може да започнат да се разпалват, пише The Economist.

Желанието на Украйна да се присъедини към Брюксел е толкова старо, колкото и нейната съвременна държавност. Страната едва беше възстановила независимостта си, когато през 1993 г. обяви, че иска да се присъедини към ЕС, тогава клуб с едва дузина членове. В продължение на много години молбите за присъединяване бяха само за показ: Украйна беше прекалено бедна, прекалено аграрна и прекалено олигархична, за да бъде надежден член на ЕС. Във всеки случай вратите на клуба изглеждаха затворени. Няколко по-надеждни кандидати, включително шест от Западните Балкани, не бяха постигнали особен напредък в десетилетните си усилия за присъединяване; никой не е бил допуснат след Хърватия през 2013 г. Пълномащабната инвазия на Украйна от Русия през февруари 2022 г. даде нов тласък на аргументите за разширяване. Оставянето на страни в близост до ЕС, но извън него, ги превърна в лесни мишени за ухажване (ако не и за инвазия) от геополитическите съперници, било то Китай или Русия. Даването на шанс на Украйна да се присъедини подсказа за по-светло, по-западно бъдеще, за което си струва да се бори.

Украйна остава бедна, аграрна и податлива на олигархични излишества – и освен това е във война 

Въпреки това, тя постигна изненадващо стабилен напредък в изискващия процес на присъединяване към ЕС, заедно с някои страни от Балканите и Молдова. След като подаде заявлението си четири дни след руската инвазия, няколко месеца по-късно й беше предоставен статут на кандидатка. През юни 2024 г. властите в Киев официално започнаха преговори за присъединяване, процес, който изисква от всеки кандидат-член да приеме десетилетия натрупано законодателство на ЕС – бюрократична тежест, с която дори страните в мир не се справят лесно. Държавните служители в Европейската комисия, изпълнителният орган на блока, който оценява напредъка на Украйна, похвалиха реформаторския ентусиазъм, който откриха в Киев. Те се възхищаваха от това колко бързо страната преминаваше през всички етапи, реформираше корумпираната си съдебна система и спираше широко разпространената корупция. Обсъжданият краен срок 2030 г. изглеждаше амбициозен, но не напълно нереалистичен.

За съжаление, напоследък темпото на присъединяването се забави. Вината е както на Украйна, така и на ЕС. От украинска страна, част от реформаторския ентусиазъм, който някога заслепи еврократите, изглежда е отслабнал, както признават дори правителствени служители в Киев. Преобразуването продължава, но с по-малко впечатляващо темпо. Заинтересованите страни – например бенефициентите на слабите съдилища и съмнителните обществени поръчки – се противопоставят на реформите. Неумелата опитка на президента Володимир Зеленски да възпрепятства две антикорупционни агенции през юли беше посрещната с ужас в кръговете на ЕС (и в Украйна, където последваха редки протести по време на война). Въпреки че щетите бяха ограничени, този епизод показа колко лесно може да бъде обърнат напредъкът, особено когато реформите започнат да дават резултати.

Но и ЕС е в затруднение

Всяка страна, която напредва в процеса на присъединяване, се нуждае от повторно съгласие на всички национални правителства, които в момента са членове на клуба. Унгария налага вето на преминаването на Украйна към следващия етап от преговорите. Виктор Орбан, нейният министър-председател и лидерът на ЕС, който най-много прилича на некооперативен портиер, е изправен пред избори през април следващата година и смята, че критикуването на Украйна ще помогне на каузата му. От украинците се иска да проявят „стратегическо търпение“, докато се изработи решение. Поне пътят към присъединяване изглежда отворен за някои: страни като Албания и Черна гора отбелязват стабилен напредък и може да успеят да се присъединят до 2030 г.

Можете ли да проверите отново списъка с гости?

Един от основните принципи на ЕС поставя труден за решаване проблем както за съюза, така и за тези, които искат да се присъединят към него. За разлика от шумните купонджии в нощен клуб, тези, които са допуснати в ЕС, не могат да бъдат изгонени. Много от най-важните решения на блока, като например тези за външната политика и санкциите, трябва да се вземат единодушно. Така че допускането на един-единствен разваляч на купона (като  Орбан, да речем) може да развали атмосферата в клуба. Това кара много хора дори извън Будапеща да се тревожат за това, че Украйна трябва да продължи да спазва върховенството на закона. Ами ако Украйна или Молдова бъдат допуснати и един ден на власт дойде „неправилната“ партия, оставяйки кремълски лакей на върха на ЕС?

Ето защо в Брюксел се говори за „креативни решения”, които да помогнат за излизане от затъващия в застой процес. Едно от предложенията е старо: да се позволи на Украйна и другите страни да бъдат тясно свързани с ЕС, да се възползват от единния пазар и свободното движение на граждани, но да останат извън самия клуб. Такъв второстепенен статут обаче би бил счетен за предателство от страна на Украйна. По-обещаващо е, че се говори за официално присъединяване на Украйна към клуба, но с някои уговорки. При голямата вълна на разширяване през 2004 г. Полша и други страни трябваше да приемат, че техните граждани ще получат достъп до пазарите на труда на по-богатите европейски страни едва след седем години членство. Последната група новоприсъединили се страни може да се наложи да се съгласят с преходни периоди, през които например няма да имат същите права на вето като съществуващите членове. Някои дори обсъждат идеята за преходен период, през който новите държави-членки, които не отговарят на стандартите на ЕС, могат да бъдат изключени напълно.