Новата гореща тема в европейската политика е климатизацията

Покачващите се летни температури смекчиха съпротивата на Европа срещу климатизацията и предизвикаха нова политическа битка за мъдростта на инсталирането на технологията навсякъде по американски модел, пише WSJ.

Топлинна вълна, която удари Западна Европа през юни и юли, предизвика рязко увеличение на продажбите на климатици в магазините за електроуреди в целия регион. Палещите температури дойдоха необичайно рано, преди много европейци да са успели да се оттеглят на плажа за лятна ваканция, разкривайки уязвимости в градовете, където живеят повечето хора. Повече от 1000 френски училища затвориха частично или напълно, защото нямаха климатици.

Бързо се появиха критики от страна на десни политици, които заявиха, че властите са оставили континента в плачевно лошо климатизирано положение. Марин льо Пен, лидер на крайнодясната френска партия „Национален сбор“, предложи мащабна кампания за инсталиране на климатици в училища, болници и други институции. Във Великобритания консерваторите призоваха кмета на лондонската Лейбъристка партия да премахне правилата, които ограничават начина, по който климатизацията може да бъде включена в новите жилища. В Испания крайнодясната партия Vox подчертава повреди на климатиците, за да критикува партиите на естаблишмънта в страната.

„Обществените услуги не могат да функционират поради липса на климатик, за разлика от десетки страни по света“, каза Льо Пен. „Правителството все още не е в контакт с обществеността.“

Френските власти отвърнаха на удара. Министърът на енергетиката Агнес Пание-Рюнаше заяви, че масовите климатици ще нагряват улиците с отработените газове на машините, което ще влоши горещите вълни.

Екстремните горещини са най-голямата опасност от изменението на климата, пред която е изправена Европа , помрачавайки някога меките лета на континента с горещи вълни, които стават все по-чести и интензивни. Адаптирането към тях се очаква да изисква огромни инвестиции и голяма промяна в отношението на европейците към климатизацията, която мнозина отдавна смятат за лукс, с който американците прекомерно се възползват.

„В чужбина контрастът е поразителен: Съединените щати инвестират няколко милиарда долара за модернизиране на климатизацията на училищата си, докато болниците там вече са до голяма степен климатизирани“, се казва в законодателство, предложено от френските консерватори този месец, което би изисквало инсталирането на климатици в институции в цялата страна.

Перспективата за климатизация от американски тип побива тръпки у някои европейци. Във Франция медиите често предупреждават, че охлаждането на помещение до повече от 15 градуса по Фаренхайт под външната температура може да причини нещо, наречено „термичен шок“, водещо до гадене, загуба на съзнание и дори спиране на дишането. Това би било новина за американците, които очакват вътрешните температури да се понижат до около 75 градуса, дори когато навън е близо 100 градуса.

Други се опасяват от респираторни инфекции, които могат да възникнат в резултат на продължителен престой в климатизирани помещения. Европейците, които са особено загрижени за изменението на климата, искат да избягват използването на електричество за климатизация, което би генерирало допълнителни емисии на парникови газове.

И все пак, изискването да се запази хладно преодолява подобен скептицизъм. Европа е най-бързо затоплящият се континент, като се затопля два пъти повече от средното за света от 80-те години на миналия век насам, според Световната метеорологична организация. Миналият месец беше най-горещият юни в Западна Европа, регистриран в историята, според европейската служба за климатични промени „Коперник“.

Експертите казват, че повече климатици са необходимост, за да се предотврати смъртта на хиляди хора по време на горещи вълни. Като оставим настрана смъртта, европейците от Лондон до Мадрид все повече решават, че не искат да преживеят още една гореща вълна в апартамент, който не е климатизиран.

„Имам впечатлението, че всяка година става все по-горещо“, каза Софи Берто, анализатор, която живее в Париж от десетилетие. Берто се повреди тази година и грабна последния климатик от магазин за електроуреди в центъра на Париж. „Може би защото не бях тук в предишни години, но сега е твърде горещо.“

Очаква се климатизацията да увеличи значително годишното търсене на енергия в Южна Европа – едно проучване прогнозира увеличение с около 10% в Италия до 2050 г. В Северна Европа намалената нужда от отопление през зимата би трябвало да компенсира част от допълнителното търсене на енергия през лятото; но там се очаква електропреносната мрежа да бъде подложена на нов натиск от правителствените планове за замяна на отоплението с природен газ с електрически термопомпи – устройства, които могат да се използват както за отопление, така и за охлаждане. Динамиката оказва натиск върху континента да гарантира, че разполага с достатъчно възобновяеми източници на електроенергия, за да отговори на нарастващото търсене.

Някои природозащитници и учени казват, че Европа може да се охлади, без да разчита на масова климатизация. Включването на повече зеленина в сградите и улиците може да понижи екстремните температури в градовете. Проектирането на сгради, които позволяват вентилация, може да намали нуждата от климатизация, както и инсталирането на щори, които блокират слънчевата светлина да влиза в сградата.

И все пак разпоредбите, които изискват подобни мерки, са се превърнали в мишена в настоящия политически дебат. В Лондон строителните фирми трябва да обмислят характеристиките на охлаждащия дизайн, преди да включат климатици в новите сгради. Андрю Боуи, член на парламента от Консервативната партия, този месец призова кмета Садик Хан да сложи край на „абсурдните ограничения за климатичните агрегати в новите сгради в Лондон“.

„Трябва да се откажем от това мислене за бедност по отношение на намаляването на потреблението на енергия“, каза той.

Френските власти искат да разширят геотермалните отоплителни и охладителни системи, за да избегнат нуждата от традиционна климатизация. Такива системи циркулират вода от дълбоките подземни земни пластове, като отвеждат топлината от сградите в земята през лятото и я връщат обратно през зимата. Процесът е много по-ефективен от обикновената климатизация и избягва изпращането на топлина във въздуха. Първоначалната инвестиция обаче е значителна и евентуално непосилна за инсталиране в сгради, които са на повече от век и са често срещани в столиците на Стария свят в Европа.

Château Pontet-Canet, винарна близо до Бордо, е инсталирала такава система, която е работила перфектно по време на последната гореща вълна, охлаждайки винарските резервоари, избата и офисите на имота, каза техническият директор Матийо Бесоне.

„Екологичният проблем е дали трябва да климатизираме или не“, каза Бесоне. „Виното е наш бизнес и ние не искаме да правим оцет. Така че трябва да климатизираме... Идеята да се изразходва енергия за климатизация за комфорт, е, това е, което си остава абсурдно.“