Решението на президента Тръмп да разположи войски на Националната гвардия във Вашингтон е най-смелият му ход досега за разширяване на използването на военна сила на американска територия, пише WSJ.
Разполагането на 800 войници от Националната гвардия във Вашингтон, за който президентът твърди, че е „завладян от насилствени банди и кръвожадни престъпници“, засилва темите за законност и ред, които се харесват на неговата политическа база. Той подкрепи това съобщение в понеделник, като на практика федерализира полицейското управление на Вашингтон , поставяйки го под контрола на администрацията на Тръмп.
Предприемайки тези стъпки, той твърди, че действията са били оправдани по редица причини, вариращи от престъпления до бездомност.
Съобщението беше поредното от поредица ходове на Тръмп, целящи да разширят границите на разполагането на американски войски на американска територия, което предизвика ожесточен правен дебат относно разширяващото се присъствие на американските военни у дома. Тръмп също така използва американски военни бази за центрове за задържане на мигранти и е разположил войски на Националната гвардия в Лос Анджелис и на южната граница на САЩ.
„Най-благоприятното тълкуване е, че това е опит да се постигне победа в областта на връзките с обществеността, като се припише заслугата за вече исторически ниските нива на престъпност във Вашингтон“, каза Кари Лий, старши сътрудник в Германския фонд „Маршал“ и бивш професор във Военния колеж на армията на САЩ. „Най-лошият сценарий е, че това е пробен период за по-съмнително от правна гледна точка използване на военни сили в други американски градове.“
В същия ден, в който Тръмп обяви решението си за Националната гвардия във Вашингтон, в Сан Франциско започна федерален съдебен процес заради оспорването от страна на губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм на решението на Тръмп да федерализира подразделенията на Националната гвардия на щатите там преди два месеца. Случаят може да е първият залп в много по-широка битка за използването на военна сила по улиците на страната, когато твърденията на президента за извънредно положение са широко оспорвани.
Тръмп отдавна се е застъпвал за заплахата от използване на американска военна сила за справяне с вътрешни проблеми. В първата администрация началникът на кабинета Джон Кели е казвал на другите, че едно от най-големите му предизвикателства е било да разубеди президента да използва военните на американска земя. Той каза, че Тръмп не е разбирал, че военните са предназначени да бъдат разполагани на територията на САЩ само в редки случаи, според човек, запознат с разговорите.
След завръщането си в Белия дом по-рано тази година, Тръмп все по-често започва да забелязва лагери за бездомни, когато кортежът му преминава през града, за да отиде до голф игрището му в Стърлинг, Вирджиния, или до центъра „Кенеди“, според висш служител от администрацията.
Тръмп повдигна въпроса за престъпността и графитите с кмета на Вашингтон Мюриъл Баузър по време на преходния период и следи отблизо поредицата от престъпления през уикенда на 4 юли, като многократно повдигаше темата за престъпността с висши помощници, включително заместник-началника на кабинета Стивън Милър.
В продължение на близо 150 години Законът Posse Comitatus силно ограничава ролята на военните в правоприлагането на страната, като им забранява да контролират цивилни, освен в редки, законово определени случаи. Откакто Тръмп се завърна в Белия дом през януари, той няколко пъти е разполагал Националната гвардия и американските военни на вътрешна територия.
През юни Тръмп разположи американски морски пехотинци и войски от Националната гвардия на Калифорния в Лос Анджелис, когато демонстранти протестираха срещу ролята на агентите по имиграционните и митническите правоприлагащи органи, арестуваха заподозрени нелегални имигранти, което доведе до конфронтации с органите на реда.
На границата между САЩ и Мексико, където са разположени действащи войници от САЩ и Националната гвардия, войските са задържали мигранти в новообявената „зона на националната отбрана“, а самолети на американските военновъздушни сили също са били използвани за превоз на задържани извън страната.
Миналият месец министърът на отбраната Пит Хегсет заяви пред законодателите, че военни бази в Ню Джърси и Индиана ще бъдат използвани за настаняване на задържани лица, заподозрени в незаконни имигранти, които ще бъдат наблюдавани от Министерството на вътрешната сигурност. Това ще разшири мрежата от военни съоръжения за задържани мигранти, която включва американски военни бази във Форт Блис, Тексас, и Гуантанамо, Куба, които вече са използвани за задържане на задържани лица.
Въпреки че Тръмп е активирал всички 800 членове на Националната гвардия на окръг Колумбия, само 100 до 200 войници ще подкрепят правоохранителните органи във всеки един момент, според изявление на армията. Говорителят на армията Дейв Бътлър заяви, че те няма да влизат в пряк контакт с цивилни и ще осигуряват присъствие само за възпиране на престъпници, както и административна и логистична подкрепа на правоохранителните органи. Служители на окръг Колумбия казват, че насилствените престъпления миналата година са били на 30-годишно дъно.
Докато американските войски, разположени в Лос Анджелис, бяха предназначени само за защита на федерални сгради, тяхната роля беше разширена до ескортиране на агенти на ICE по време на арестите им на заподозрени нелегални имигранти.
Освен това се оказа, че е с отворен край – макар първоначално да е било предвидено да останат в Лос Анджелис за 60 дни, Пентагонът наскоро издаде нова заповед за активиране, с която да удължи разполагането им до началото на ноември. Остават само няколкостотин от близо 5000 войници от Националната гвардия, изпратени в града, като повечето от тях са ограничени до две места с федерални сгради в Лос Анджелис.
„Тези мисии са изключително напрегнати за военните и дали ще се окажат добри или лоши, зависи от детайлите по изпълнението, които все още са неясни“, каза за решението на Тръмп Питър Фийвър, професор по политически науки и публична политика в университета Дюк. „Колкото повече детайлите по изпълнението се доближават до традиционната полицейска работа, толкова по-проблематично – както от правна, така и от оперативна гледна точка – става това за военните.“
Предишни президенти са разполагали Националната гвардия, за да потушат мащабни граждански вълнения, както беше направено през 1968 г., когато във Вашингтон избухнаха бунтове след убийството на Мартин Лутър Кинг . Позовавайки се на Закона за въстанието от 1807 г., президентът Линдън Джонсън разположи 1750 национални гвардейци и над 11 000 военнослужещи на активна служба в подкрепа на обсадените полицейски сили на окръг Колумбия.
Законите, отнасящи се до окръг Колумбия, дават на Тръмп правомощия да използва Националната гвардия, които надхвърлят тези, с които се ползва в останалата част на страната. Президентът има пряк контрол над Националната гвардия на окръг Колумбия, без да предприема стъпки за федерализиране на войските, както се изисква в щатите на САЩ.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.„Окръг Колумбия отдавна е уникален както политически, така и правно, дори в сравнение с други федерални територии. Президентът има пряк контрол над Националната гвардия на Вашингтон по начин, по който не разполага с други национални гвардии, включително тази на Гуам“, каза Стивън Владек, професор в Юридическия център на университета Джорджтаун. „По-големият проблем е възможността да станем нечувствителни към перспективата президент на САЩ да разположи войски във Вашингтон по напълно измислени причини.“