Свръхрегулацията не е решение, а борбата с нелегалния хазарт е наложителна: Уроци от Великобритания и Нидерландия

Дори най-строгите закони не могат сами да спрат нелегалния хазарт. В държави с добре изградена правна рамка, сивият сектор продължава да подкопава лицензираните оператори, да намалява държавните приходи и да излага потребителите на сериозни рискове. Опитът на Великобритания и Нидерландия показва, че ефективната борба изисква не просто нови правила, а постоянен контрол, технологични решения и целенасочени превантивни мерки.

В България регулацията на хазартния сектор е сред най-стриктните в региона – с ясни лицензионни изисквания, механизми за защита на потребителите и контролни органи с широки правомощия. Въпреки това, нелегалните оператори продължават да намират начини и достигат до българските потребители, основно чрез онлайн платформи, регистрирани в чужбина.

Опитът на Великобритания и Нидерландия доказва, че само чрез комбинация от твърди мерки, постоянен надзор и ефективно прилагане на закона може да се постигне реален напредък в борбата с нелегалния хазарт.

Нидерландия и парадоксът на прекалената регулация

Опитът на Нидерландия е особено показателен, защото доказва, че прецизността и внимателният подход по отношение на регулативните мерки е от значение, но твърде строгите регулации могат да имат и парадоксален ефект. Там наскоро беше вдигнат данъкът върху онлайн хазартните оператори с цел да се увеличат държавните приходи, но резултатът се оказа обратен – приходите от данъци намаляха с около 5%, а операторите се оказаха с 12% по-малко средства за покриване на разходите си. Това наложи намаляване на бонусите, съкращаване на маркетинг кампаниите и дори излизане от пазара на някои компании. Същевременно въвеждането на лимити на залозите също се оказа в полза на нелегалните сайтове. Тази мярка „отведе“ голяма част от потребителите директно в нелегалните сайтове, където няма такива ограничения.

В тази връзка регулаторът Kansspelautoriteit (KSA)  нееднократно предупреждава, че финансовото затруднение на легалните оператори увеличава риска от разрастване на черния пазар, което от своя страна застрашава ефективната защита на потребителите. 

„Финансово стабилен легален пазар е жизненоважен за осигуряване на защитена среда за потребителите“, посочва председателят на KSA Мишел Гроотузен.

Великобритания, „отговорният хазарт“ и сивият сектор

Великобритания често се дава като пример за добре развито и комплексно регулиране, осъществявано от UK Gambling Commission. Страната прилага строги лицензионни изисквания, задължителни проверки на възраст и доходи, лимити върху залозите и финансиране на програми за превенция на зависимости. Въпреки това, нелицензираният онлайн хазарт остава значим проблем, като годишно се залагат до 2,7 млрд. лири в сивия сектор.

Проучване на Betting and Gaming Council (BGC) показва, че около 5,4% от потребителите в Обединеното кралство използват едновременно легални и нелегални сайтове, като харчат 12% от бюджета, отделен за този вид активност, при нелегални оператори, което според изследването възлиза на 2 млрд. британски лири на година. А потребители във възрастовата група между 18 и 24 години признават, че използват основно нелицензирани онлайн казина и букмейкъри, където според проучването харчат годишно 695 млн. лири.  Анкетираните са посочили, че основните причини за избор на черния пазар са по-големите бонуси, по-лесна регистрация, гъвкави плащания и по-добри коефициенти. Разбира се, социалните мрежи са водещ канал за реклама на нелегалните оператори, следвани от онлайн рекламите.

Така, дори в режим на строга регулация, нелегалният онлайн хазарт във Великобритания за пет години прогнозно носи загуби на държавата в размер до 335 млн. лири от данъци, а черният пазар остава устойчив и изисква постоянни усилия за ограничаването му.

Опитът на Великобритания и Нидерландия подчертава, че прекомерната регулация и високите данъчни тежести могат да доведат до обратен ефект – намаляване на приходите от легалния пазар и увеличаване на активността в сивия сектор. Този парадоксален резултат показва, че ефективната борба с нелегалния хазарт изисква деликатен баланс между стриктен контрол и достатъчно гъвкавост, за да може легалната среда да остане атрактивна и устойчива.