Мирните искания на Тръмп оставят Зеленски само с лоши варианти

Володимир Зеленски се намира в невъзможна ситуация, като трябва да рискува гнева на Доналд Тръмп или да приеме сделка за прекратяване на войната на Русия в Украйна, като отстъпи територия в замяна на неясни гаранции за сигурност, пише Bloomberg.

Целите на Зеленски в преговорите с Тръмп включват да научи повече за исканията на Путин, да определи датата за тристранна среща и да подтикне САЩ към по-строги санкции срещу Русия, според човек, запознат с въпроса.

Тръмп предложи Украйна да се откаже от големи територии в източната част на страната, които руската армия и нейните прокси сили се опитват да завземат от 2014 г., а Кримският полуостров да не бъде върнат.

Володимир Зеленски се намира в невъзможна ситуация: да рискува гнева на Доналд Тръмп или да приеме бърза сделка за прекратяване на войната на Русия в Украйна, като плати катастрофалната цена на отстъпване на територия за неясни гаранции за сигурност, които могат да доведат до завръщането на Москва с по-голяма сила след няколко години.

Това е екзистенциалният дилема, пред който е изправен украинският лидер, докато пътува към Вашингтон за преговори с американския президент в понеделник. Току-що след срещата на върха в Аляска с Владимир Путин, на която не беше постигнато примирие, Тръмп остави на Зеленски малко място за маневри.

Ситуацията е още по-нестабилна поради спомена за последната му визита в Белия дом през февруари, която прерасна в остра размяна между Зеленски и Тръмп и за кратко доведе до спиране на военната подкрепа. Този път той ще бъде придружен от група европейски лидери, но тяхното влияние е под въпрос и те не винаги са били на едно мнение.

Делегацията ще потърси яснота от Тръмп относно точно какви гаранции за сигурност САЩ са готови да предоставят, докато се опитват да организират среща между украинския президент и Путин. Сред групата, придружаваща Зеленски, са хора, с които Тръмп е установил силни лични връзки, включително генералният секретар на НАТО Марк Рюте и финландският президент Александър Стуб.

Освен да избегне поредния спор и да поддържа интереса на Тръмп към сключването на споразумение, целите на Зеленски в преговорите включват: да научи повече за исканията на Путин, да определи датата за тристранна среща и да подтикне САЩ към по-строги санкции срещу Русия, според човек, запознат с въпроса, който пожела да остане анонимен, тъй като обсъжда частни разговори.

Дали той ще успее да постигне някоя от тези цели ще зависи от това доколко, според европейски официални лица, Путин е повлиял на Тръмп. След срещата в петък Тръмп изглежда отново се приведе в съгласие с руския президент, като оттегли исканията си за незабавно прекратяване на огъня като условие за започване на преговори. Вместо това той заяви, че ще прикани Зеленски да действа бързо по мирния план.

„Путин има много искания“, заяви Зеленски в неделя на съвместна пресконференция с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел, където се спряха, за да се подготвят за визитата във Вашингтон. „Ще отнеме време да ги разгледаме всички – невъзможно е да се направи това под натиска на оръжията“, каза той и добави, че е необходимо прекратяване на огъня, за да „се работи бързо по окончателно споразумение“.

Повишавайки залога за Киев, американският президент изрази готовност да приеме исканията на Путин Украйна да отстъпи големи територии в източната част на страната, които руската армия и нейните прокси сили се опитват да завземат от 2014 г.

Напрежението вече е осезаемо.

Тръмп заяви, че Зеленски „може да сложи край на войната с Русия почти веднага, ако иска, или може да продължи да се бори“, в публикация в Truth Social няколко часа преди срещата. Тръмп също така намекна, че Кримският полуостров няма да бъде върнат и че на Украйна няма да бъде позволено да се присъедини към НАТО, без да даде повече подробности.

Украинският президент отговори в публикация в социалната платформа X, че Путин е използвал Крим и частта от източната част на Донбас, която е завзел през 2014 г., „като трамплин за нова атака“ през февруари 2022 г. „Русия трябва да сложи край на тази война, която сама започна“, написа той.

Русия изстреля дронове срещу жилищни сгради в Харков, вторият по големина град в Украйна, като уби най-малко седем души, включително две деца, в понеделник сутринта, съобщиха местните власти. Най-малко 20 души бяха ранени. Русия атакува и южния град Запорожие с балистични ракети, като повреди къщи и магазини и рани най-малко 17 цивилни, съобщиха местните власти.

Въпреки суровите изисквания към Украйна, има признаци, че САЩ вече са готови да подкрепят споразумение. След срещата си с Путин Тръмп заяви пред европейските лидери, че САЩ могат да допринесат за всякакви гаранции за сигурност и че Путин е готов да ги приеме. Все още обаче не е ясно какви гаранции за сигурност се обсъждат с Путин и какво е готов да приеме лидерът на Кремъл.

„Постигнахме споразумение, че САЩ и други страни могат ефективно да предложат на Украйна формулировка, подобна на тази в член 5“, заяви Стив Уиткоф, специален пратеник на Тръмп, в интервю за CNN, като се позова на разпоредбата на НАТО, според която ако един съюзник бъде нападнат, това се счита за нападение срещу всички членове.

Тръмп също е под натиск. Той обеща, че след встъпването си в длъжност през януари ще сложи бързо край на пълномащабната руска инвазия, която вече е в четвъртата си година. Усилията му бяха насочени главно към Киев, но в крайна сметка той трябваше да признае, че Кремъл е този, който не иска да спре войната.

Вместо да се поддаде на Тръмп, Русия засили атаките. Броят на цивилните жертви се увеличи, като според ООН юни и юли са най-смъртоносните месеци за последните три години.

Преди срещата на върха в Аляска Тръмп заяви, че отказът да се приеме примирие ще доведе до нови строги наказателни мерки срещу Москва и страните, които купуват руски петрол. След срещата, която включваше посрещане с червен килим за Путин и съвместно пътуване в бронираната лимузина на американския лидер, Тръмп оттегли заплахите.

Вместо да накаже агресора, той заяви, че търси пълно мирно споразумение, което включва „размяна на територии“, и призова Зеленски да го приеме. В неделя украинският лидер потвърди позицията си, че няма да отстъпи територия или да разменя земя.

„Тъй като териториалният въпрос е толкова важен, той трябва да бъде обсъден само от лидерите на Украйна и Русия“ на среща, придружена от САЩ, заяви Зеленски. „Досега Русия не дава никакви признаци, че тристранната среща ще се състои.“

Отказът на Зеленски да приеме териториални загуби е позиция, споделяна от мнозинството украинци. Но нивото на подкрепа се понижи, тъй като контраофанзивите се провалят и жертвите се увеличават. Все пак се опасява, че по-нататъшно отстъпление може да предизвика по-късни атаки.

Преговорите във Вашингтон ще бъдат от решаващо значение за Зеленски и на вътрешнополитическата сцена. В края на юли той се сблъска с първата си политическа криза от началото на руската инвазия. Хиляди излязоха на улиците в знак на протест срещу неговото решение да подкопае антикорупционните институции. Зеленски отстъпи и възстанови независимостта на агенциите, разследващи висши държавни служители.

Позицията му в преговорите се усложнява от различията между САЩ, Украйна и други съюзници. Тръмп вярва, че Русия може да завземе цяла Украйна, въпреки че Кремъл е успял да превземе по-малко от една пета от територията на Украйна, въпреки повече от 1 милион жертви на войната. Европейците, от друга страна, се опасяват, че благоприятните условия могат да насърчат Путин да разшири агресията си.