Митата на Доналд Тръмп могат да осакатят Русия, но ако се направят правилно

Оръжието, което може да нанесе най-големи щети на руската военна машина, не е дрон или танк – това е икономическият лост на Америка. Ето защо обявяването на 50% мита от президента Доналд Тръмп на 6 август върху Индия – вторият по големина клиент на суров петрол на Русия – може да отбележи повратна точка в кампанията за ограничаване на Русия. Успехът на политиката обаче зависи от това колко решително ще я изпълни Вашингтон и как ще реагира Ню Делхи, пишат за TNI Макс Мейзлиш и Анджела Хауърд.

Държави като Индия помогнаха за поддържането на войната на руския президент Владимир Путин в Украйна, като дадоха приоритет на краткосрочната икономическа печалба пред стратегическото обвързване със Съединените щати и техните съюзници в Европа. Вносът на руски изкопаеми горива в Индия скочи от едва 1% от доставките на суров петрол през 2021 г. до над 40% днес. Търговията между двете страни сега възлиза на над 5 милиарда долара на месец, като по-голямата част идва от търговията с петрол.

Междувременно индийските държавни фирми продължават да купуват руски оръжия, включително системи за противовъздушна отбрана С-400 . Според съобщенията, индийска компания може дори наскоро да е изпратила взривни вещества в Русия, които Съединените щати оценяват като „критично важни за военните усилия на Русия“.

Решението на Тръмп да удвои вече значителните 25-процентни мита върху индийски стоки, обявени миналата седмица, въвежда още по-значими икономически последици за продължаващата подкрепа на Ню Делхи за Кремъл.

И моментът е умен. С около 40% спад на световните цени на петрола от средата на 2022 г. насам, финансовата полза от закупуването на руски суров петрол, обременен от санкции, намалява. Междувременно близо една пета от целия индийски износ достига до Съединените щати. Агресивните тарифи върху тези стоки биха могли допълнително да стимулират бързото преориентиране на енергийната кошница на Индия от руския износ.

Ефективното приоритизиране на Азия е възможно само ако съюзниците на САЩ се ангажират да поемат по-голям дял от отбранителната тежест.

Споразумение, което дава на Русия повече територия, отколкото тя вече е завзела със сила, без гаранции за сигурността на Украйна, би било безсмислено упражнение.

Появяват се признаци, че натискът може би работи. Докато някои доклади сочат, че Индия няма да се съгласи с исканията на Тръмп, други подробно описват как държавните петролни рафинерии в Индия – които са едни от най-големите купувачи на руски петрол – вече спират търсенето си. Съобщава се, че властите насочват тези държавни фирми да намерят алтернативни източници, въпреки че частните индийски рафинерии изглежда все още не са получили подобни насоки.

Критиците може да твърдят, че Индия, с дългогодишните си връзки с Русия, не може просто да се обърне и да се обедини със Съединените щати срещу своя съюзник. Но това подценява колко непривлекателна е станала Русия като партньор. Москва е глобален парий , все по- младши партньор на Китай и съюзник в областта на сигурността, който няма какво повече да предложи, тъй като остава затънал в Украйна. Индия има основания да преразгледа отношенията си самостоятелно. Съединените щати просто трябва да ускорят отдалечаването на Индия от Русия с правилната комбинация от моркови и тояги.

Това проработи през 2019 г., когато Съединените щати наложиха мащабни санкции върху иранския петрол, като същевременно предложиха на Индия алтернативни доставки и по-задълбочено енергийно сътрудничество. Подобни мерки бяха предприети и през 2012 г. Същият модел може да проработи и тук. Съединените щати трябва да предложат на Индия шестмесечно освобождаване от санкции, за да дадат на страната достатъчно време да идентифицира и премине към алтернативни доставчици. Вашингтон трябва активно да подкрепи този процес, като помогне на Индия да диверсифицира вноса си на енергия и да намали зависимостта си от Русия. Това може да бъде модел за това как Съединените щати работят със страни, които твърде дълго се опитват да играят и на двете страни на глобално съперничество.

Тази по-остра позиция спрямо Индия повдига и един необходим въпрос: защо Китай, който играе още по-значителна и злонамерена роля в подкрепата на Русия, не е изправен пред подобни санкции? За разлика от Индия, Китай не е партньор на Съединените щати. И все пак Пекин продължава да купува санкциониран руски петрол, да прави възможно търговията със стоки с двойна употреба и да защитава руските финансови транзакции от контрол, без да се изправя пред вида тарифна ескалация, базирана на Русия, която сега е насочена към Ню Делхи. Ако администрацията на Тръмп иска да прекъсне икономическия кислород на Русия, тя трябва да покаже поне същата агресивност към Китай, чиято подкрепа за Москва е по-дълбока, по-преднамерена и по-опасна.

Дотогава – и ако се направи както трябва – митата на Тръмп срещу Индия биха могли да бъдат началото на нещо много по-голямо. Индия , подобно на Съединените щати, внася повече, отколкото изнася – реалност, която прави и двете страни уязвими за търговски манипулации от страна на икономики с излишък като тази на Китай.

Следователно Индия може да се възползва от ускоряващия се стремеж за диверсификация на глобалните вериги за доставки и развитие на допълнителен индустриален капацитет в страни извън Китай, при условие че проведе смислени реформи, които са в съответствие с интересите на САЩ. Ако индийският премиер Нарендра Моди направи правилния избор, Тръмп трябва да го осъществи, като му предложи по-добра сделка, отколкото Путин някога би могъл.

В крайна сметка, растежът на Индия, заедно с и в партньорство със Съединените щати, зависи от това дали Ню Делхи ще осъзнае една трудна истина: не може да бъде мост между демокрациите и диктатурите завинаги.