Земята пулсира на всеки 26 секунди. През 1960 г. геологът Джак Оливър открива това странно явление, наречено микроземи. По това време Оливър работи в геоложката обсерватория Ламонт-Дохърти на Колумбийския университет в Ню Йорк и не е разполагал с модерна апаратура, която да му позволи да определи причините за тези вибрации.
Оттогава мистерията остава неразгадана.
Според някои специалисти тези пулсации биха могли да се оприличат на сърдечния ритъм на нашата планета. Те са толкова леки, че не ги усещаме, а освен това не представляват никаква заплаха. Уловени от сеизмичните станции по целия свят, тези леки тътни се чуват главно чрез апаратите, разположени в Западна Африка, Северна Америка и Европа. От откриването на това явление сеизмолозите са формулирали много теории, за да обяснят неговия произход.
Учените са единодушни, че източникът му се намира в зоната на Гвинейския залив, залива Биафра. Някои твърдят, че вибрациите възникват под океаните, където континенталният шелф действа като огромен вълнолом. Така, когато вълните удрят залива, те създават резонанс, който може да се разпространява под формата на сеизмични вълни в земната кора.
Според други виновникът всъщност е вулкан, намиращ се в близост, на остров Сао Томе. Подобен вулканичен микрозеем вече е документиран в Япония. Това са правдоподобни хипотези, които обаче не обясняват почти механичната регулярност на вибрациите. Все още се провеждат многобройни изследователски мисии по темата, но засега никоя от тях не е потвърдила нищо. Според сп. "Популър меканикъс" отвъд теориите за мистериозния му произход, този „земен пулс” е ценен източник на информация за геофизиката: той позволява да се изучава как океанските вълни генерират сеизмични сигнали и да се анализира взаимодействието между земната кора и океанската динамика.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.