Как разговорите с чужденци могат да ви вкарат в затвора в Русия на Путин

Когато Владимир Путин се присъединява към КГБ през 1975 г., една от функциите на съветската тайна полиция е да следи контактите между обикновени граждани и чужденци.

С разгара на Студената война, комуникацията с външни лица, особено със западняци, се възприемаше като подозрителна и можеше да има неприятни последици, пише The Times.

Реформите на Михаил Горбачов през 80-те години на миналия век премахнаха подобни ограничения и въведоха ерата на откритост. И все пак, за бивш служител на КГБ като Путин, старите навици трудно се забравят.

В първото си обръщение към парламента като президент през 2000 г. Путин предупреди руснаците, че могат да бъдат преследвани от закона заради несанкционирани контакти с "представители на чуждестранни правителства". Нямаше такъв закон в официалните документи и Кремъл премахна коментара от официалния препис на речта му. Четвърт век по-късно Путин получи желанието си.

Според неясно формулиран закон, въведен малко след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г., руснаците могат да бъдат изправени пред до осем години затвор за "доверително сътрудничество" с чужди държави и чуждестранни организации, които ФСБ, наследникът на КГБ, счита за вредни за националните интереси на страната. Путин оглави ФСБ малко преди да влезе в политиката през 1999 г.

Според данни на съда, публикувани от Mediazona, руски опозиционен уебсайт, досега са повдигнати обвинения срещу най-малко 100 души. Законът, член 275.1 от руския наказателен кодекс, е описан като "олекчаващ държавната измяна", тъй като не се твърди, че обвинените са извършвали шпионаж или са предавали държавни тайни.

"Огромен брой чисто ежедневни контакти попадат под това. Абсолютно всяка комуникация с чужденец може да изложи човек на опасност“, каза Евгений Смирнов, адвокат от „Первый отдел“, руска правозащитна организация в изгнание. „По същество оперативните служители и следователите на ФСБ решават по своя преценка какво представлява заплаха за сигурността и какво не.“

В един от случаите, каза той, мъж, чийто доведен син е бил в опасност да бъде призован, е бил обвинен в "доверително сътрудничество", след като неговият украински племенник в Полша му е изпратил линкове към проукраински уебсайтове, включително информация за това как руски войници могат да се предадат на силите на Киев.

"ФСБ заяви, че племенникът е бил член на украинското военно разузнаване, но всъщност е бил икономически мигрант, живял в Полша десет години и работил във фабрика за чипс“, каза Смирнов.  Друг мъж е обвинен, каза той, след като е разказал на украинския си братовчед за настроенията в Русия.

Друг руснак, пострадал от репресиите на Путин, е мъж от Хабаровск, град в Далечния изток на Русия, който беше осъден на четири години и половина затвор през май за „съдействие на Великобритания в антируските ѝ дейности“.

Съдът заяви, че мъжът, който беше идентифициран само като Д, е предложил да провежда антируска пропаганда сред студентите в замяна на политическо убежище.

Единственият осъден досега журналист е Ника Новак от Чита, град в Сибир, който беше осъден на четири години затвор по обвинение, че е работил "поверително“ с „Радио Свободна Европа/Радио Либърти“, финансирания от правителството на САЩ уебсайт, с цел „дискредитиране“ на руската армия.

Мария Бонцлер, адвокат по правата на човека в Калининград, балтийския ексклав на Русия, също е обвинена в „поверително сътрудничество с чужда държава“. Точните подробности по обвиненията са неизвестни.

Съдебни протоколи показват, че други, които са били обект на нападения, са банкови служители, бизнесмени, строителни работници и дори руски войници.

Повечето от случаите са свързани с Украйна и често са резултат от провокации от служители на ФСБ, представящи се за украинци, казват адвокати.

Смирнов беше принуден да избяга от Русия през 2021 г. поради опасения за безопасността си след заплахи от ФСБ. Той каза, че много служители на ФСБ са били промити мозъци от ранна възраст, за да вярват, че Русия „е заобиколена от врагове“ и че всеки, който действа срещу Кремъл, е „предател на родината си“.

Той също така каза, че законът за „олекчаване на държавната измяна“ е умишлено неясен, защото ФСБ иска хората да не са сигурни какво е разрешено и какво може да доведе до затвор.

„Планът на ФСБ е да принуди хората да се самоцензурират. Хората не разбират за какво могат да бъдат подведени под отговорност. Страхуват се и не знаят с кого могат и с кого не могат да общуват. Точно към това се стремят руските власти.“

Без да се вижда край на войната в Украйна, Путин въведе други мерки, за да се опита да изолира руснаците от външния свят. Гласовите и видео разговори в WhatsApp, който се използва от около 100 милиона руснаци, бяха парализирани по нареждане на Москва и сега е престъпление да се търси екстремистки материали в интернет, дори ако те не са споделени с никого.

Според данни на Министерството на правосъдието, най-малко 792 руснаци са обвинени в държавна измяна, „конфиденциално сътрудничество“ и шпионаж от началото на войната в Украйна. Миналата година са били лишени от свобода над 350 души.