След митата на Тръмп: Китай залива света с евтини експортни стоки

След въвеждането на американските мита китайският износ към развиващите се пазари е нараснал с над 20% спрямо предходната година.

Цените на китайските експортни стоки са средно с 30–40% по-ниски от конкурентните продукти в същите категории.

В някои държави делът на китайския внос в потребителския сегмент надхвърля 60%, създавайки риск за местните производители.

Световната търговия отчита рекорден дисбаланс, като Китай компенсира загубите от американския пазар с агресивно навлизане в Азия, Африка и Латинска Америка.

Експортният двигател на президента Си Цзинпин се оказа неудържим през петте месеца на изключително високите американски мита, което доведе Китай до рекорден търговски излишък от 1,2 трилиона долара.

С ограничения достъп до САЩ китайските производители показаха, че не се отказват: покупките на Индия достигнаха рекордно високо ниво през август, доставките за Африка са на път да достигнат годишен рекорд, а продажбите за Югоизточна Азия надхвърлиха пика си от периода на пандемията.

Този всеобщ ръст предизвиква тревога в чужбина, тъй като властите преценяват потенциалните щети за своите местни индустрии спрямо риска да си навлекат враждебността на Пекин – най-големият търговски партньор за повече от половината от планетата.

Докато досега само Мексико е отговорило публично тази година – с плаващи мита до 50% върху китайски продукти, включително автомобили, авточасти и стомана – други страни са под нарастващ натиск да предприемат действия.

 Индийските власти са получили 50 заявления през последните седмици за разследвания на дъмпинг на стоки от страни като Китай и Виетнам, според лице, запознато с въпроса, което пожела да остане анонимно, тъй като информацията не е публична. Министърът на търговията на Индонезия обеща да следи потока от стоки, след като разпространяващите се видеоклипове на китайски търговци, които рекламират планове за износ на дънки и ризи за едва 80 цента в големите градове, предизвикаха възмущение.

Въпреки всичките проблеми, шансовете за по-значими действия са ограничени. Страните, които вече са въвлечени в преговори за мита с администрацията на Тръмп, не изглеждат склонни да се впуснат в отделна търговска война с втората по големина икономика в света. Това дава на Пекин глътка въздух от американските мита, които според предишни прогнози на икономистите щяха да намалят наполовина годишния растеж на страната.

„Сдържаната реакция вероятно се дължи на продължаващите търговски преговори със САЩ“, каза Кристофър Бедор, заместник-директор по проучвания за Китай в Gavekal Dragonomics. „Някои страни може да не искат да бъдат възприемани като допринасящи за разпадането на глобалната търговска система. Други може да се въздържат от налагането на мито срещу Китай, за да ги предложат като отстъпки на САЩ по време на собствените си търговски преговори.“

Длъжностните лица, които защитават икономиките си от Пекин, действат предпазливо. Министърът на търговията на Южна Африка се противопостави на налагането на наказателни мита върху износа на китайски автомобили, който почти се удвои през тази година, и вместо това търси повече инвестиции. Чили и Еквадор тихо налагат целеви такси върху евтиния внос, след като месечният брой на активните потребители на китайския гигант в електронната търговия Temu в Латинска Америка се увеличи с 143% от януари насам. Макар че Бразилия заплаши с по-агресивни ответни мерки, това лято тя предостави на най-големия производител на електромобили в Китай, BYD Co Ltd, безмитен прозорец за увеличаване на местното производство. 

Пекин използва както дипломатически чар, така и икономически заплахи, за да попречи на страните да предприемат откровени ответни мерки. По-рано този месец китайският президент призова страните от БРИКС да се обединят срещу протекционизма по време на телефонна конференция на лидерите на блока, а служители на Министерството на търговията предупредиха Мексико да „помисли два пъти“, преди да предприеме действия, като дадоха ясно да се разбере, че такива стъпки ще доведат до ответни мерки. В допълнение към рисковете, Тръмп оказва натиск върху страните от НАТО да наложат мита до 100% върху Китай заради подкрепата му за Русия.

Китайските служители твърдят, че търговията им със света е в съответствие с разумни граници и че Пекин не се стреми да доминира световните пазари. „Когато има търсене от чужбина, Китай изнася съответно“, заяви заместник-министърът на финансите Ляо Мин през юли. Държавният вестник „People’s Daily“ отвърна миналия месец в социалните си медии на западните критики за „дъмпинг“, като изтъкна, че китайските износители не продават под себестойността.

Ако Тръмп наистина успее да обедини другите страни срещу Китай, това ще затрудни справянето с вътрешни предизвикателства като продължителния срив на пазара на недвижими имоти и застаряването на населението, според Чанг Шу и Дейвид Ку от Bloomberg Economics. „Пекин вероятно ще отвърне незабавно с реципрочни мита, но това рискува да отблъсне партньорите в момент, когато страната се нуждае от съюзници“, заявиха те. „С течение на времето това може да насърчи фирмите да локализират производството си в партньорските страни.“

Докато китайските износители се противопоставят на прогнозите, нарастващата търговия не ги прави по-богати, нито помага за решаването на вътрешните проблеми на страната. Печалбите на индустриалните фирми спаднаха с 1,7% през първите седем месеца, тъй като производителите, опитващи се да намалят свръхкапацитета в страната в рамките на кампанията на Си „против инволюцията“, намалиха цените, за да продават повече в чужбина. Това само влошава упоритата дефлация в Китай, която е на път да стане най-дългата откакто страната започна да се отваря в края на 70-те години.

Експлозивният ръст на износа може да подкопае усилията на Пекин да пребалансира икономиката си в посока стимулиране на потреблението – в разрез с мнението на чуждестранни официални лица като американския министър на финансите Скот Бесент, който призова Пекин да направи стимулирането на китайските потребители основен елемент от плана си за следващите пет години. Политическият документ на Китай, очертаващ тези планове, ще бъде в центъра на вниманието през следващите седмици на ключова среща на Комунистическата партия.

За Си рисковете може би си заслужават. Показването на света, че Китай не се нуждае от американските потребители, укрепва позицията му преди срещата с Тръмп на върха в Южна Корея, на която ще се решават важни въпроси. Най-големите икономики в света все още обсъждат възможно търговско споразумение, като 90-дневната пауза в митата, достигащи до 145%, засега поддържа мира.

Китайските пристанища са по-натоварени от всякога | Международните карго полети достигат рекордни нива след пандемията

Китайски шок 2.0

Още преди Тръмп да шокира света с най-високите мита в САЩ от Втората световна война насам през април, развиващите се пазари, изложени на риск от загуба на милиони работни места в производството, бяха загрижени за пренасищането с китайски стоки. Предишният президент на Индонезия заплаши с 200% мито, за да защити местната промишленост, а Бразилия увеличи митата върху китайската стомана. Дори Виетнам предприе временни мерки срещу китайските онлайн гиганти в търговията на дребно, които подбиват местните продавачи.

В крайна сметка на чуждестранните лидери им е трудно да защитят икономиките си от огромната флота от фабрики на Китай.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria