Балтийският остров, който се готви за руска инвазия

Котка, кръстена на американската блус певица Беси Смит, дискретно разчленява мишка на тревата, докато слънцето залязва над спокойния квартал Хогран на шведския остров Готланд. Но в дълбините на мазето си Хелена Дейвидсон събира провизии за нашествие, за което се надява никога да не дойде.

60-годишната служителка по комуникациите на местната компания за обществено жилищно настаняване е складирала радио с ръчно новиване, масло за лампи, кибритени кутийки, комплекти за готвене, консервирани готови ястия, преносими батерии и дори водна помпа в случай на наводнение.

Доскоро този вид комплект би бил запазена марка на онези, които се подготвят за Деня на Страшния съд. Тук обаче той е част от една от най-модерните схеми за подготовка за бедствия на местно ниво в Европа.

Готланд, стратегически възлов пункт, разположен почти в средата на Балтийско море, стартира схема, наречена Stark socken (Силна енория), по силата на която една трета от 92-те енории на острова съставят подробни планове за оцеляване в случай на руска атака или друг вид криза.

В Хогрян, общност от малко над 200 души близо до Висбю, столицата на острова, планът за действие при извънредни ситуации обхваща всичко - от звънене на камбаната на средновековната църква като сигнал за активиране до изясняване как да се изпращат съобщения до домакинствата, ако има прекъсване на телекомуникациите.

„Имаме инвентарни списъци за достъп до вода и топлина: кой има камина, където можем да готвим храна, кой има резерви от бензин, кой има ръчна водна помпа. Добре сме подготвени“, разказва Давидсон.

В известен смисъл това е събуждане на древна мускулна памет. В продължение на векове, контролът на Готланд над пътищата по Балтийско море го е превърнал в желана награда за различни регионални сили.

През 1808 г., в разгара на Наполеоновите войни, руснаците извършват десант и превземат острова въпреки опитите да сформират отбранителни сили от местните селяни. Шведите си го върнаха няколко седмици по-късно, след като установиха морска блокада с британска помощ. Готландците обаче никога не забравиха урока.

Алф Содерман, ръководителят на гражданската защита на Готланд, който преди това е служил на острова с шведската армия, казва:

„Въпреки че е минало много дълго време, мисля, че е достатъчно да знаем, че възможността за атака съществува и интересът съществува.“

В отговор на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, Швеция не само се присъедини към НАТО и започна да укрепва наскоро възстановения полк на Готланд, но и инвестира сериозно в гражданска готовност. Мая Алард, основателката на инициативата „Силна енория“, казва, че идеята е да се даде на цивилните платформа, за да се определи кой ще осигури основни стоки като отопление, питейна вода, храна, електричество, първа помощ или дори психосоциална подкрепа в бедствена ситуация.

„Базата на гражданската защита е у дома“, обяснява тя. „Има много знания в Готланд за готовността и сигурността и си помислих, че като обединим тази нужда и знания, ще направим готовността едновременно приобщаваща и разбираема за всички. А енориите са фантастична точка за контакт.“

Готланд се е сблъскал с тези въпроси по-рано от континенталната част, защото е значително по-изолиран и открит. Островът е зависим от кораби и подводни кабели за енергия, комуникации и доставки на храна. Тази нестабилност е подчертана от две прекъсвания на електрозахранването в целия остров през последните няколко седмици, и двете от които са причинени от повреди в една точка от мрежата.

През март помпа в едно от пречиствателните съоръжения за вода на Готланд беше повредена, когато неизвестно лице преряза електрическия кабел, въпреки че няма доказателства за саботаж.

Жителите на Готланд са особено горди, че техните планове за действие при извънредни ситуации са разработени чрез срещи със съседите, а не са наложени от регионалните власти или от Стокхолм.

Пилотната схема е била обект и на няколко мисии за установяване на фактите от страни около Балтийско море.

Полковник Дан Расмусен, командир на P18 Готландски полк, казва:

„Швеция традиционно е ангажирала цялото общество в това, което се нарича тотална отбрана, когато цивилните части на отбраната и военните части си сътрудничат и работят заедно. Мисля, че това е много добра инициатива тук, в Готланд, където виждате, че кризата или войната не е само задача на военните, а е и задача на обществото."

Алард добавя, че проектът вече е оказал благоприятно въздействие в мирно време, като е изградил по-силни връзки в общностите и е намалил самотата.

Той също така е облекчил притесненията на Давидсон за бъдещето.

„Чувствам се готова, ако нещо се случи. Но не бих се справила без съседите си“, казва тя.