IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec Megavselena.bg
BGONAIR Live

Украйна се колебае между надежда и недоверие след промяната в позицията на Тръмп

Русия контролира около 20 % от 600 000 квадратни километра украинска територия

Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

Да се приемат буквално всички постулати или обещания, изказани от президента на САЩ Доналд Тръмп, е рисковано. Лидерът на първата световна сила постоянно променя позицията си, което често го кара да променя курса си без видима причина. Такъв беше случаят във вторник, когато той внезапно промени позицията си по отношение на конфликта в Украйна, което го накара да изрази най-твърдата си подкрепа за тази страна от началото на втория си мандат в Белия дом през януари.

Затова, наред с изненадата в правителството в Киев, което в началото на президентството на Тръмп беше жертва на значителни атаки от страна на републиканския лидер, се появяват оптимизъм и предпазливост, според украински анализатори, интервюирани от El País. В реалистичен тон и от фронта, украински военен счита, че възстановяването на територията, загубена в полза на Русия, е много далечна перспектива.

Промяната в позицията на Тръмп се случи във вторник, успоредно с Общото събрание на ООН в Ню Йорк, когато американският президент се срещна с украинския президент Володимир Зеленски.

"Смятам, че Украйна, с подкрепата на Европейския съюз, е в състояние да се бори и да ВЪЗСТАНОВИ цялата (територия) на Украйна в нейния първоначален вид", написа той в социалната си мрежа Truth след срещата. В същото време той отправи критики към администрацията, финансите и армията на Кремъл, като признава раздалечаването.

Всичко това, след като месеци наред без колебание се подреждаше зад позицията на руския президент Владимир Путин, чиито войски контролират де факто около една пета от Украйна и продължават да натискат, за да спечелят още. Тръмп никога не е стигал толкова далеч, но все пак, според консултираните експерти, той може да промени отново позицията си, когато Киев най-малко го очаква. Засега Зеленски се наслаждава на подкрепата на Вашингтон на световната сцена като Общото събрание на ООН, но избягва да показва радостта си.

"За президента Зеленски това е голяма победа. Можем да спорим за сериозността на Тръмп, но това е най-благоприятният за Украйна и Зеленски туит, който той е публикувал“, коментира по телефона Олег Рибачук, шеф на Centre of United Actions – публична организация за анализ, независима от правителството, и бивш вицепремиер на Украйна за европейска интеграция. „Повечето украински експерти сме скептични или предпазливи“, защото „знаем, че често има огромна разлика между това, което казва Тръмп, и това, което realmente се случва", добавя Рибачук.

Във всеки случай, това няма нищо общо, припомня той, с приема в Белия дом през февруари, когато Зеленски беше посрещнат с голяма враждебност, докато Тръмп, в необичайно унизителен тон, му уверяваше, че няма какво да направи срещу руския президент. "Ако един ден критикуваше Путин, на следващия ден отправяше куп критики към президента Зеленски, дори го наричаше диктатор или нещо подобно", припомня той, като се позовава на обстановката допреди около три месеца.

"Тактически погледнато, това е значителна победа за Украйна, че президентът Тръмп засега е преминал от обвиняване на Украйна за войната с Русия към подчертаване на потенциала на Украйна във войната", твърди в същия дух в писмени отговори Марианна Фахурдинова, анализатор в Transatlantic Dialogue Center (TDC) и член на Center for European Policy Analysis (CEPA) в САЩ.

Фахурдинова е съгласна с аргументите на Рибачук и подчертава:

"Тръмп е известен с непоследователността в посланията и мненията си. Следователно, това изявление трябва да се тълкува с предпазлив оптимизъм и не трябва да се разглежда веднага като стратегическа промяна в позицията на САЩ".

Така тя счита, че за да се придаде последователност на тази нова позиция, тя трябва да бъде подкрепена от други американски отговорни лица, като шефа на дипломацията във Вашингтон, Марко Рубио, и в същото време да бъде придружена от доставки на оръжие за Киев, както и от нови санкции срещу Москва.

Във всеки случай Олег Рибачук счита, че трябва да се следи отблизо как се развиват отношенията на Тръмп с Китай – съюзник на Москва и противовес на Вашингтон –, Европейския съюз и НАТО, като се има предвид, добавя той, че президентът се нуждае от последните две институции като съюзници срещу азиатския гигант. В същото време Киев разчита на „силна и надеждна подкрепа от САЩ“ чрез високи технологии, разузнаване, ракети и модерно оръжие. Според Марианна Фахурдинова „ЕС не трябва да се поддава на тези положителни послания на Тръмп“ и „трябва да започне да взема на сериозно необходимостта да инвестира в собствената си отбрана и да интегрира Украйна [в общностния клуб]“.

Реалистичността на обявяването на Тръмп трябва да се измерва в термини като „значително засилване на икономическите санкции срещу руския износ и производство на петрол и газ чрез съвместни усилия на САЩ и Европа“ и с увеличаване на „военната помощ за Украйна“ по такъв начин, че да може да се „окаже достатъчен натиск върху режима на Путин, за да се отслаби военната му позиция в Украйна“, защитава Тарас Жовтенко, експерт по сигурността и анализатор от Ilko Kucheriv Democratic Initiatives Fundation, украински център за изследвания. Това е начинът, според него в писмени отговори, да се „нанесе критичен удар“ на „агресивните планове на Кремъл, не само срещу Украйна, но и срещу източния фланг на НАТО, който очевидно е следващата цел на Москва“.

Междувременно, извън това послание в Truth на Тръмп, „неговият стратегически подход към Русия и Владимир Путин не се е променил“ и „той продължава да се интересува от възможните взаимни търговски проекти, които му е обещала руската страна, и ще избягва всякакви директни действия срещу руската икономика, режима на Путин или срещу Путин лично, доколкото е възможно“. Друг въпрос, според Жовтенко, са „маневрите, които САЩ могат да предприемат чрез трети страни, като продажбата на оръжие на НАТО, за да стигне до Украйна, или натиск върху Европа да наложи санкции на страни като Китай или Индия, които са големи купувачи на руска енергия.

Откакто нахлу с войските си в съседната страна през 2014 г. и ускори напредъка си с голямата инвазия през 2022 г., Русия контролира около 20 % от 600 000 квадратни километра украинска територия: целия Кримски полуостров, голяма част от източните региони Луганск и Донецк и част от южните региони Запорожие и Херсон. Москва организира незаконни референдуми през 2022 г., които не бяха признати на международно равнище, с които обяви, че тази територия става част от Русия. Също така, макар и в по-малка степен, войските на Кремъл поддържат позиции в регионите Харков (североизток) и Днипро (изток).

Руският военен потенциал не позволява на местната армия да спре настъплението на нападателя, въпреки помощта, която Киев получава от чужбина. Броят на войниците на Кремъл, предназначени за бой на фронта, около 700 000 според военното разузнаване на Киев, е почти двойно по-голям от броя на местните войници, които са разгърнати в бойни операции около половината от своите 800 000 до 900 000 членове.

На улицата натрупаното от кръвопролитния конфликт отвращение кара украинците да признаят, че възвръщането на окупираната територия е почти утопия. Този песимизъм се отразява и на фронта.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата